Р Е Ш Е Н И Е
№134
гр. София, 04.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5992/15 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационните жалби на С. С. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №230/15 г., с което е уважен в размер на 25 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 55 000 лв. искът на С. С. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3, пр.2 З. за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.282, ал.1 НК. Обжалването на въззивното решение съответно в отхвърлителната за иска и в уважената му част е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по поставените и от двете страни въпроси за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението: кои са съществените обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне на размера на обезщетението, могат ли в случая вредите да се определят като обичайни психически и емоционални страдания и как се определя точния им паричен еквивалент / поставени в изложението на ищеца/ и за преценката на събраните по делото доказателства за конкретните обстоятелства на случая, с оглед определяне по справедливост на размера на обезщетението и присъждането му само за вредите, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение /поставени в изложението на ответника по иска/.
Всеки от жалбоподателите поддържа подадената от него жалба и оспорва жалбата на противната страна. Жалбоподателят – ищец С. моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно в частта, с която искът е отхвърлен и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска в пълния предявен размер от 55 000 лв. Жалбоподателят –ответник по иска Прокуратура на РБ моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно в частта, с която искът е уважен и да се постанови ново, за намаляване на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и че е в дисхармония със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, причинител и др./ППВС №4/68 г. т.ІІ/ Такива обстоятелства са още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите на обвинението, има ли влошаване на здравословното състояние на ищеца, конкретните му преживявания и др./р. по гр. д. № 1916/09 г. на четвърто го. и р. по гр.д. №699/11 г. на П./ П. неимуществени вреди трябва да бъдат доказани чрез обективирани психични преживявания-дали чрез възприятия на други лица на определено конкретно състояние и преживявания на ищеца, дали чрез установено влошено здравословно състояние, видими отражения на личния или професионален живот, уронване доброто име в обществото и пр. П. обезщетение трябва да се обоснове с посочване на конкретни твърдения, които е в тежест на ищеца да бъдат доказани в рамките на съдебното производство. А съдът трябва да е в състояние на базата на събраните доказателства да извърши преценка и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, така както изисква императивната разпоредба на чл. 52 ЗЗД/ р. по гр. д. № 1605/11 г. на трето г. о./ Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди – ТР №3/05 г., т.11
Този състав на ВКС напълно споделя цитираната задължителна и трайна практика на ВКС и съдилищата и постановява решението си въз основа на нея – чл.291, ал.1,т. ГПК.
По касационните жалби на страните:
В. съд е определил обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение като е приел за установени следните твърдяни от ищеца конкретни обстоятелства на случая: Ищецът е привлечен като обвиняем на 6.08.08 г. и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е изменена в парична гаранция на 11.09.08 г. Наказателното производство - включващо и съдебна фаза с проведени 11 заседания и постановена осъдителна присъда на първа инстанция, при обжалването на която делото е върнато от въззивния съд на прокуратурата и прекратено от нея с постановление от 11.05.12 г., е продължило 3 години и 9 месеца. От събраните доказателства – св. показания, според АС се установява, че ищецът се притеснявал, сринал се психически, разболял се в ареста и бил лекуван от депресия. Ищецът преди обвинението бил весел, успешен и пробивен човек с добра кариера, а след него се превърнал в затворен и меланхоличен, трудно си намирал работа и се притеснявал за издръжката на семейството си още повече, че защитата по наказателното дело му струвала скъпо и се наложило да продаде налично имущество. От друга страна АС е приел, че не се установява ищецът да е изпаднал в изолация от близки и познати и да е пренебрегван от тях. Напротив, установява се, че му е оказана подкрепа от семейството, приятелите и близките. Липсват и данни за обществено недоверие към ищеца, защото след приключване на наказателното производство, той се върнал на предишната си работа, в предишния си социален кръг и към предишния си начин на живот. Не се доказва наказателното преследване срещу ищеца да се е отразило на трудовата му дейност – той е напуснал работа по взаимно съгласие след образуване на досъдебното производство и няма данни за упражнена принуда за напускането на работата. След напускането на И. ищецът започнал работа при друг работодател. Обезщетението е присъдено в размер на 25 000 лв. поради преживения през четирите години на наказателното производство силен емоционален стрес от ищеца, като са взети предвид данните за личността, социалния му и служебен статус.
Тези изводи са частично незаконосъобразни: Част от конкретните обстоятелства на случая са установени и обосновано оценени от въззивния съд, но друга част не са засегнати в достатъчна степен във въззивното решение. Не е обоснована подробно и пряката причинна връзка на част от вредите с незаконното обвинение. Това се е отразило на формирания краен извод за справедливия и достатъчен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Р. за определяне на обезщетението конкретни за случая обстоятелства, посочени в исковата молба са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите на обвинението, има ли влошаване на здравословното състояние на ищеца, конкретните му преживявания, отношението на роднини и приятели и др. Установено е, че ищецът е сравнително млад човек, род.през 1967 г., неосъждан, в активна възраст, с успешна кариера на държавен служител – мл. експерт в И., с много приятели и познати. Наказателното производство по обвинение в тежко умишлено престъпление не надвишава по продължителност разумния срок – водено е за по-малко от 4 години, като за 42 дни ищецът е бил задържан под стража. Установено е от показанията на разпитаните свидетели, че тази мярка за неотклонение и обвинението в тежко престъпление се отразили изключително неблагоприятно на ищеца – бил отслабнал, изнервен, не приличал на себе си – страхувал се за бъдещето, мълчал, потънал в притеснения и разходи по делото. Не се установява, обаче, здравословното състояние на ищеца да е трайно влошено от престоя му в ареста – за периода на задържането в представената епикриза на л.81 е констатирано гнойно, неуточнено възпаление на средното ухо, а непосредствено след отмяна на мярката – повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония. Не са ангажирани убедителни доказателства за оспорената с отговора на исковата молба причинна връзка между установената в епикризата хипертонична болест на ищеца и незаконното обвинение. Ищецът е могъл, но не е поискал назначаване на съдебно - медицинска експертиза за установяване на причинната връзка между твърдяното заболяване и наказателното дело. Дори да се приеме, че такава връзка е житейски логична при установените силни притеснения на ищеца и момента на проявление на това заболяване – 2011 г., липсват данни за опасно засягане на здравето му, извън обичайните проявления на заболяването – сърцебиене, главоболие и повръщане при емоционални и физически натоварвания /според приложената епикриза/.
Логично и доказано е, че ищецът се страхувал, притеснявал и срамувал от повдигнатото му обвинение, но от показанията на св. П. и св. С. се установява, че не е бил изоставен от семейството и приятелите си, а напротив бил е разбран, подкрепен и подпомогнат морално и с фактически действия от роднините и приятелите си. Личният и социален статус на ищеца, описан по –горе, обосновава висока степен на претеснения и психичен дискомфорт, както е приел и въззивният съд. От показанията на св. С. – съпруга на ищеца и представената разпечатка се установява, че обвинението срещу ищеца е било медийно разгласено, което също следва да се отчете при определяне обема на вредите, според приетото в практиката на ВКС по З..
Служебното правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл.103,ал.1,т.1 З.., по негово заявление със заповед от 20.01.09 г. и лисват достоверни данни ищецът да е бил принуден да напусне работа, поради повдигнатото му обвинение, както е приел и въззивният съд. Ищецът е започнал друга работа през м.04.09 г. – тр. договор и допълнително споразумение към него от 2012 г., или обвинението не е довело до оставане на ищеца без работа и неизбежните притеснения във връзка с това за продължителен период от време. В исковата молба се признава, че от м.12.2013 г. ищецът е възстановен на заеманата до започване на наказателното производство длъжност. Недоказано обаче остава твърдението му, че и до днес се сблъсква с недоверие от колегите си и подмятания по повод на воденото срещу него наказателно дело, както е приел и въззивният съд..
При тези данни по делото, според ВКС, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 18 000 лв. Този размер на обезщетението е достатъчен за репариране на конкретно установените вреди, както е указано в цитираната по-горе практика на ВКС по чл.290 ГПК. Подобно по размер обезщетение е определено за сходни случаи напр. в р. по гр.д. №503/09 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1277/15 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №3537/15 г. на четвърто г.о. на ВКС.
В. решение е неправилно - необосновано и незаконосъобразно - и следва да се отмени по жалбата на ответника по иска Прокуратура на РБ в частта, с която искът е уважен за разликата над 18 000 лв. до присъдените 25 000 лв., като за тази разлика искът се отхвърли като неоснователен. В останалата част, с която искът е уважен в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва и е отхвърлен за размера над 25 000 до 55 000 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №230/15 г. от 8.06.15 г. в частта, с която искът на С. С. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 З. за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над 18 000 до 25 000 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Б. С. срещу Прокуратура на РБ за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 З. за размера над 18 000 до 25 000 лв., и искането за разноски за въззивното производство в размер на 392 лв. като неоснователни.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 З. – за обезщетяване на неимуществени вреди между посочените страни е уважен в размер на 18 000 / осемнадесет/ хил. лв., ведно със законната лихва от 28.05.12 г. и припадащите се по чл.10 З. разноски от 784 лв. за въззивното производство, както и с която искът е отхвърлен до пълния размер от 55 000 лв..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|