Р Е Ш Е Н И Е № 28 С о ф и я , 07 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 я н у а р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1314/2016 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Х. И. Д. от Б. адв.Д.Д. от АК-Я. се атакува решение № 163 от 01.11.2016 г по ВНОХД № 203/2016 г. на Апелативен съд-Бургас с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му „като неправилно и решите въпроса по жалбата”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители В. Т. К., П. В. К., Г. В. К., А. В. К., последните две лично и със съгласието на законния им попечител В. Т., чрез повереника си адв.Ал.Г. от САК молят жалбата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Х. Д. и защитникът му адв.Д.Д., редовно уведомени, не вземат участие в откритото съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 69 от 13.07.2016 г. по НОХД № 173/2016 г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия Х. И. Д. от Б. за виновен в това, че на 23.06.2015 г. по път ІІ-79 в зоната на кръстовище с път JAM 2003, при управляване на МПС – лек автомобил, марка „П.”, модел „” с рег.№ , собственост на П. К. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г. К. от Б. и средна телесна повреда на С. П. М. от Е., за което и на основание чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.4 вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 5 години, като на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 760,86 лева. Присъдата е била обжалвана от повереника на частните обвинители адв.Г. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му и искане за изменянето й със завишаване на размера на това наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.Д. с доводи за нейната необоснованост, незаконосъобразност, постановяване при „противоречиви доказателства”, заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му присъда. С поставеното на настоящата касационна проверка решение Апелативен съд-Бургас е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на изпитателния срок при отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода от 5 години на 4 години, потвърдил е присъдата в останалата част и е присъдил в тежест на подсъдимия още 871,74 лв направени във въззивното производство разноски по делото. В касационната си жалба защитникът отново визира като допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, който с решението си потвърдил и изтърпяването на едно несправедливо наложено на подсъдимия наказание, макар и с намаляване на изпитателния срок на условното му осъждане, без да се конкретизира, съобразно правомощията на ВКС, искане за бъдещото развитие на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения : „Нарушение на процесуалните правила” се аргументира единствено с „не извършване на справка” от Пътно управление-Е. кога била почистена растителността на процесното кръстовище, без да се извеждат каквито и да е доводи как липсата й е повлияло на правилността на доказателствените изводи на съда. Приложението на правото пък е сведено в жалбата до недоволство от не ангажирането на отговорността на водача на другия участвал в ПТП автомобил, управлявал го с превишена и несъобразена скорост и причинил удара в предната дясна част на управлявания от подсъдимия автомобил, като се оспорва той да е навлязъл „изцяло” в насрещната пътна лента, а „продължил пътя си направо само с пресичане на лявата лента”. И накрая, жалбоподателят счита въззивния съдебен акт за „явно несправедливо решение”, тъй като и двете инстанции определили наказанието на подс.Д. „като пряк извършител”. Освен правно неиздържани, наведените доводи са несъобразени с правомощията на прокурора да повдига и поддържа обвинение по дела от общ характер, като очертава кръга на привлечените към наказателна отговорност лица. На следващо място, при непредпазливите престъпления не е възможно „съизвършителство” (съучастие) и при доказана вина отделните дейци носят отговорност за независимо съпричиняване на съставомерния вредоносен резултат съобразно конкретния си принос. В случая подс.Д. не оспорва изводите на апелативния съд за допуснатите от него нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с ПТП и смъртта на Н.К., както и средната телесна повреда на св.С.П., а извода св.И. да няма вина за случилото се, позовавайки се на констатациите в допълнителната АТЕ, че и в неговата (на другия водач) посока на движение имало ограничение на скоростта до 60 км/ч, при спазване на което до ПТП не би се стигнало. На тази основа се претендира разпределение на вината между двамата, което да се отрази на справедливостта на обжалваното решение. Така формулираните „нарушения” на закона (материалния и процесуалния) не отчитат, първо, че относно отговорността на военнослужещия ефр.И. като водач на „” за това допуснал ли е претендираните нарушения за настъпването на ПТП и за причиняване на вредните последици компетентен да се произнесе е бил прокурорът от военноокръжна прокуратура-Сливен и той го е сторил въз основа на събраните във военното досъдебно производство доказателствени материали; второ, в постановлението на прокурора от ОП-Ямбол (л.192 ДП) и в обвинителния му акт, а впоследствие и от двете инстанции по фактите са изяснени в присъдата и във въззивното решение повдигнатите сега в касационната жалба въпроси относно височината на растителността в зоната на кръстовищата на вход и излаз от главен път ІІ-79 към [населено място], област Я., влияеща или не на видимостта на двамата водачи и за наличие или не и зоната на действие на знак за ограничение на скоростта за водача св.И., като са анализирани свидетелските показания и кои от тях са кредитирани, констатациите в протоколите за няколкото огледа на местопроизшествието и приложените фотоалбуми, скици, изводите на изслушаните и неоспорени от страните АТЕ. Или, относно тези обстоятелства са събрани всички възможни доказателства и те са били подложени на изискуемия се доказателствен анализ от съда, като липсва неоснователен отказ за събиране на претендираната „справка”, от което следва, че не са допуснати нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК и не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса на ВКС, при липсата на каквото и да е конкретно искане от жалбоподателя. Няма неправилно приложение и на материалния закон. Подс.Д. е отнел предимството на водача на движещия се направо в насрещната пътна лента по пътя с предимство с лекия автомобил „” св.И. в опасната зона за спиране, навлизайки неправомерно в тази пътна лента, когато е имал достатъчно видимост и възможност да намали скоростта или да спре, за да осигури предимството му за преминаване в тази част на кръстовището. Важното в случая е не дали ако св.И. се е движил с „хипотетичната” (според експерта в допълнителната АТЕ) скорост от 60 км/ч би бил на такова отстояние от точката на удара, че до ПТП не би се стигнало, а че при установената видимост в кръстовището подс.Д. е следвало да се съобрази с насрещно идващия автомобил и го пропусне да премине преди него в тази част на кръстовището като движещ се по пътя с предимство независимо с каква скорост, а не в опасната зона за спиране и за двата автомобила да навлиза внезапно в лявата пътна лента, фактически препречвайки пътя на праводвижещото се МПС. Правилно са изведени допуснатите от него нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт и телесна повреда на две лица. Изяснена е и формата на вината му, поради което законосъобразна е приложената квалификация на деянието му като непредпазливо (поради „небрежност”) престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.4 вр.чл.342, ал.1 от НК. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Явната несправедливост на наказанието се обосновава в жалбата заради възприемането на подсъдимия като „пряк извършител”, каквото и да значи това. ВКС намира, че и в тази му част решението не страда от порок. Обсъдени са всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съобразена е тежестта на допуснатите нарушения, миналото му като водач и е направена преценка за превес на смекчаващите обстоятелства, дало основание на въззивния съд да утвърди размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да се управлява МПС и за двете за срок от 3 години, като е намален размерът на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от 5 на 4 години от влизане на присъдата в сила. С това кумулативно наказание успешно ще се постигнат целите на чл.36 от НК, като не е налично явно несъответствие между наказанието и обществената опасност на деянието и дееца, изискващо се от разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за смекчаване отговорността на подсъдимия и жалбата му като неоснователна в нейната цялост, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 01.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 203/2016 г. от Апелативен съд-Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :