4 Р Е Ш Е Н И Е № 224 София, 15.02.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 558/2009 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Д. С. срещу въззивно решение от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 1134/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 0301.2008 г.по гр.д.№ 7501/2001 г. на Софийски районен съд. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил предявените от касатора искове срещу [фирма], [населено място], Агенцията за приватизация и “ГласинвестАД-К. за сумата 1 100 лв., представляваща обезщетение по договор за приватизационна продажба на 70% от акциите на [фирма], както и за сумата 100лв., обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главницата. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Ответните по касационната жалба страни Агенция за приватизация и [фирма] оспорват основателността й по съображения, изложени в писмените им отговори и бележки, като молят да им бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът по касация [фирма]-К. не е изразил становище по касационната жалба. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявени от касатора в активно субективно съединение искове срещу [фирма], Агенция за приватизация и [фирма] – К. за заплащане на обезщетение в размер на 1 752 лв., претендирано на основание т.23.4 от сключен на 13.01.1997 г. приватизационен договор, по силата на който купувачът по него [фирма] придобил 70% от капитала на акциите на [фирма], в който ищецът и настоящ касатор заемал към този момент длъжността „пом.оператор”, а впоследствие и тази на „топитьор” по сключен с приватизираното дружество трудов договор за неопределен срок. С цитираната клауза купувачът по приватизационния договор и ответник по иска [фирма] поел задължението в случай на намаляване броя на заетите по трудов договор лица, да осигури на освободените работници обезщетение в размер на 6 средни заплати. В исковата молба и в хода на процеса ищецът поддържал, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 120/13.08.1998 г. именно поради съкращаване в щата, но поетото с т.23.4 договорно задължение ни било изпълнено, поради което претендира обезщетение в размер на 1 772 лв. Първоинстанционният съд отхвърлил исковете. С обжалваното решение въззивният съд потвърдил отхвърлителното решение, като възражението на ищеца, че се касае до трудов спор е счетено за неоснователно по съображения, че задължението, което изпълнение се претендира не произтича от трудов или колективен договор, нито е уредено от закона задължение на работодателя, поради което не попада в предметния обхват на чл.357 КТ. Облигационния му характер според съда произтича от обстоятелството, че задължението, от което ищецът черпи права е поето от купувача по приватизационния договор и поради това само той е пасивно легитимирания да отговаря за неговото изпълнение. Въз основа на обстойна преценка на събраните по делото доказателства съдът приел, че макар и трудовото правоотношение с ищеца да е било прекратено поради съкращаване в щата, обстоятелството, че уволнението му е било отменено с влязло в сила решение и същият е възстановен на заеманата длъжност обосновава извод, че е отпаднал елемент от фактическия състав, при наличието на който възниква отговорността на купувача по приватизационната сделка за заплащане на обезщетение. Въззивното решение е правилно. Оплакването на касатора за съществено процесуално нарушение на въззивния съд, изразяващо се в отказа му да постанови неприсъствено решение е правно несъстоятелно. Производството е образувано по подадена на 02.08.2001 г. искова молба, т.е. при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г., в който институтът на неприсъственото решение не бе предвиден. Съгласно § 2 от ПЗР на ГПК от 2007 г. първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция, т.е по процесуален ред, по който неприсъственото решение е правно недопустимо. Отделен е въпросът, че при наличие на предпоставките на чл.239 от сега действащия ГПК, неприсъственото решение се постановява от първоинстанционния, а не от въззивния съд, какъвто в разглеждания случай е Софийски градски съд, чието решение се атакува. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението поради липса на мотиви по депозираната пред въззвния съд „допълнителна искова молба” срещу СРС за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лв. от състава, постановил първоинстанционното решение поради отказа му да разгледа спора като трудов, в резултат на което претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи по делото. По същество се касае до доводи за неправилност на първоинстанционния акт, по които въззивният съд изрично е взел отношение и които е намерил за неоснователни по подробно изложени от него съображения. Наведеното в касационната жалба твърдение, че по този въпрос въззивният съд, като е отказал да се произнесе по тази искова молба е процедирал в противоречие със състава, разгледал гр.д.№ 3043/2008 г. по описа на СГС не се потвърждава от представеното по делото ксерокопие от протокол на проведено на 16.02.2009 г. съдебно заседание, в което липсва произнасяне по приемането от въззивния съд на „предявен срещу СРС иск”, което освен това би било и процесуално недопустимо с оглед задължителните за съдилищата указания, дадени в ТР № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Като се е съобразил с тях и е отказал да се произнесе по така предявения нов иск, въззивният съд е постановил законосъобразно решение. Не се оправдава от данните по делото и довода за постановяване на обжалвания съдебен акт въз основа на оспорени от касатора доказателства. Представените от противните страни документи са приети като доказателства след предоставяне на възможност на касатора да се запознае с тях, както и да упражни евентуално правото си да ги оспори по реда на чл.154 ГПК (отм.), което той не е сторил. Изложените съображения обосновават правен извод, че обжалваното решение е съобразено със закона, при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация Агенция за приватизация и [фирма] следва да се присъдят по 250 лв. разноски - юрисконсултско възнаграждение, респ. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 1134/2008 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА П. Д. С. да заплати на Агенция за приватизация юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. ОСЪЖДА П. Д. С. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 250 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: