Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства


3
Р Е Ш Е Н И Е


№ 345
гр. София, 13.10.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: 1. Любка Богданова
2. Велислав Павков

при секретаря Райна Пенкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2555 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Н. Н. и И. И. Н. за отмяна на влязло в сила решение №7/26.02.2008 г., постановено по гр.д.№ 1687/2006 г. от състав на Районен съд – Стара Загора.
Ответника по молбата за отмяна на влязлото в сила решение Ж. Г. В. я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител, а от останалите ответници, е постъпило писмено становище от Н.А. Н., с което оспорва молбата.
С определение на състава на ВКС, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.
С решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и при условията на евентуалност по искове с правно основание чл.29, ал.1, чл.30 и чл.33 ЗЗД. Ищците в това производство – молителите в настоящото, са излагали твърдения, че собствен техен имот бил изнесен на публична продан от съдия-изпълнител, като действията на съдия-изпълнителя били обжалвани от тях, като Окръжен съд – Стара Загора, при произнасянето си по жалбите след законоустановения срок, поставил молителите в ситуация на крайна нужда, поради което те били принудени да продадат своя недвижим имот на минимална цена. Основанията, на които е са предявени обективно съединените искове по посоченото по-горе дело са, че сделката за продажба е унищожаема, тъй като била сключена под въздействието на психологическо насилие от страна на съдебно-изпълнителния орган при КРС, постановил извършена публична продан на занижена цена, като се твърди, че волеизявленията за продажба на молителите, били направени при възникнал основателен страх, че ще останат без дом. Изложени са твърдения, че сделката е симулативна, доколкото е налице уговорка за изкупуване обратно от страна на продавачите.
С последваща сделка, имотът бил прехвърлен от купувачите по горната сделка, на трети лица, всички ответници по молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Твърдяло се е, че и тази сделка е нищожна, поради сравнително ниската цена на сделката, както и поради допуснати законови нарушения /противоречие със закона/, като и при условията на евентуалност, отново се твърди, че тази сделка е унищожаема, на горните основания, касаещи първата сделка.
С влязлото в сила решение, всички обективно и субективно съединени искове са отхвърлени, като неоснователни.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че в хода на съдебно производство по гр.д.№ 2254/2013 г., по описа на Районен съд – Стара Загора са разкрити нови обстоятелства, които са от значение за решаването на спора, по който е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Твърди се, че новите обстоятелства не са били и не са могли да бъдат известни на молителите към момента на постановяване на решението.
Новите обстоятелства, на които се основава молбата за отмяна на влязлото в сила решение, са дадени по реда на чл.176 ГПК писмени обяснения от страна на страните по втората сделка, описана по-горе, от които, по твърденията на молителите е видно, че договора между ответниците по молбата за покупка на недвижимия имот е привиден, като прикрива извършено прихващане на възникнали взаимни задължения, поради което е нищожен.
В дадените по реда на чл.176 ГПК писмени обяснения от Н. Н., М. Н. и Ж. В. действително се съдържат волеизявления на тези лица, за наличие на договорни отношения по договор за заем, погасени чрез прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, предмет на двете сделки, описани по-горе.
Обстоятелствата, посочени в писмените обяснения, дадени по реда на чл.176 ГПК, са неотносими към производството по спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Видно от данните по делото, съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и при условията на евентуалност по искове с правно основание чл.29, ал.1, чл.30 и чл.33 ЗЗД. В исковата молба не са изложени обстоятелства за привидност на последващата сделка за продажба на имота и съдът не се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.2 пр. пето ЗЗД. Дори да се приеме, че обстоятелството е ново, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то е неотносимо към спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Относимостта, като изискване на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, изисква новото обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора, т.е., от данните по молбата за отмяна да следва да се приеме, че ако това обстоятелство би било известно /посочено по съответния процесуален ред/ на решаващия съд, то той би могъл да достигне до други правни изводи относно основателността на предявения иск. В случая, иск за прогласяване на нищожността на договора за продажба между ответниците по спора на основание чл.26, ал.2 пр. пето ЗЗД не е бил предявен, поради което дори соченото ново обстоятелство да е било наведено в спора, то това не би довело съда до други изводи относно основателността на предявените искове.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Д. Н. Н. и И. И. Н. за отмяна на влязло в сила решение №7/26.02.2008 г., постановено по гр.д.№ 1687/2006 г. от състав на Районен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.