О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36 София, 21 март 2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 229/2016 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Пловдивския районен съд и Варненския районен съд. Прокурорът от ВКП Ивайло Симов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е РС – Варна, тъй като се касаело за повдигнато от частния тъжител К. К. срещу Ж. К. обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, което се считало за довършено със самото разгласяване на увреждащата информация до трето лице, а това станало в гр. Варна, видно от обстоятелствената част на тъжбата и уточняващите допълнения към нея. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: По частна тъжба на К. Т. К. против Ж. К. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК е било образувано НЧХД № 3574/2014 г. по описа на РС – Варна. В обстоятелствената част на частната тъжба залегнали твърдения, че в гр.В. подсъдимият Ж. К., регионален координатор на ПП ВМРО – БНД, направил изявление, с което обвинил частния тъжител в кражба. Изявлението било публикувано на официалната интернет страница на партията, както и в други новинарски сайтове. С разпореждане от 03.07.2014 г. съдията-докладчик указал на частния тъжител в 7-дневен срок да посочи „място на узнаване на изложените твърдения от посочените сайтове”. С молба от 01.08.2014 г. повереникът на частния тъжител конкретизирал, че последният научил за твърденията срещу него, когато се намирал в гр.Пловдив. Въз основа на тези уточнения с разпореждане № 1415 от 07.08.2014 г. съдията-докладчик прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на РС – гр. Пловдив, като приел, че според твърденията на частния тъжител престъплението било реализирано и узнато от него в гр.Пловдив. По частната тъжба на К. К. било образувано НЧХД № 4844/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, ІІ наказателен състав, приключило на 11.12.2014 г. с оправдателна присъда по обвинението на Ж. Н. К. за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. По жалба на частния тъжител против първоинстанционната присъда било образувано ВНЧХД № 2028/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като с решение № 32 от 12.02.2016 г. присъдата на районния съд била отменена, а делото било върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание на съдията-докладчик поради допуснато съществено процесуално нарушение – разглеждане и решаване на делото, без да се вземе предвид направеното от подсъдимия възражение за нарушена местна подсъдност. При новото разглеждане на делото по описа на РС – гр. Пловдив е образувано НЧХД № 961/2016 г., производството по което е прекратено от съдията-докладчик с разпореждане от 17.02.2016 г., а пред ВКС е повдигнат спор за подсъдност, по съображения, че инкриминираното престъпление клевета било довършено при разгласяване на клеветническите обстоятелства, което съгласно твърденията в частната тъжба се случило в района на РС – Варна. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС – Варна, като намира за законосъобразни изложените в разпореждането 17.02.2015 г. аргументи на съдията-докладчик при Пловдивския РС. Съдията-докладчик по НЧХД № 3574/2014 г. по описа на Варненския районен съд неправилно е оставил тъжбата на К. К. „без движение” и му е указал да конкретизира мястото на узнаване за извършеното престъпление, което е довело впоследствие и до незаконосъобразно прекратяване на производството по делото и изпращането му на РС – Пловдив. За разлика от обидата, за състава на престъплението клевета са без всякакво значение обстоятелствата във връзка с мястото на личното възприемане на клеветническите твърдения от страна на тъжителя. Клеветата се осъществява с факта на разгласяване на позорните обстоятелства, респ. приписаното престъпление, като мястото, където пострадалият е узнал за тях, е правно ирелевантно. Същественият факт, обуславящ изводи за местната компетентност, е мястото на разгласяване на клеветническите изявления, т.е. довеждането им до знанието на трети лица. Това обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на допълнената съгласно указанията на съдията-докладчик при Варненския районен съд частна тъжба (чл. 42, ал. 1 от НПК), в която изрично е отразено твърдението на частния тъжител, че изявлението на Ж. К. е било направено в гр. Варна (л. 27, л. 33 от прекратеното НЧХД № 3574/2014 г. по описа на РС – Варна). Същият извод произтича и от представените от частния тъжител публикации от сайтове (л. 14, л. 20 от НЧХД № 3574/2014 г.), чието съдържание сочи, че инкриминираните от частния тъжител изрази на подсъдимия Ж. К. са били съобщени на пресконференция в гр. Варна. Тъй като инкриминираното престъпление според частния тъжител е осъществено там, то съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа частната тъжба е Варненският районен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧХД № 961/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, 24 състав (прекратено) за разглеждане и решаване на Варненския районен съд. Делото ведно заедно с определението да се изпрати на районен съд – Варна за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд – Пловдив за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.