Р Е Ш Е Н И Е №288 гр. София, 19 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Даниела Атанасова при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 843/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Ю. Н. И., адвокат С. П. Б. от САК, срещу решение №24/ от 21.03.2012 год. постановено по ВНОХД № 30/2012 година на Варненски апелативен съд. С въззивното решение е изменена присъда № 105/06.12.2011 по НОХД № 1710/11 г. на Окръжен съд Варна като е намален размера наказанието от девет месеца лишаване от свобода, на осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Ю. Н. И. за престъпление по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК и в частта по чл. 23, ал. 1 НК относно общо най-тежкото наказание – намалено от девет, на осем месеца лишаване от свобода, което да търпи в затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим. Присъдата е потвърдена в останалата част, в която е бил признат за виновен по: чл. 304, ал.1 НК ; по чл. 3436, ал. 1 НК ,вр. чл. 58а, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода ; в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено да изтърпи отделно наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд№401/2008 год. на Районен съд гр.Девня ; в частта по приложение на чл.307а от НК, както и относно присъдените разноски, присъдата е потвърдена. Сочат се касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК, но в жалбата се развиват подробно и единствено доводи за явна несправедливост на наказанието. Те са следните: неправилно деянието по чл. 304 НК е квалифицирано като довършено престъпление, вместо като опит, каквито са данните по делото; съдът не е отговорил на доводите на защитата какви съображения е имал за да приложи чл. 58, вр. чл. 54 НК, вместо вр. чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”б” НК; при индивидуализацията на наказанието не са отчетени многобройните смекчаващи вината обстоятелства: млада възраст, критично отношение към извършеното, добри характеристични данни , влошено здравословно състояние, тежко финансово положение – грижи се за издръжката на тричленното си семейство. Иска се на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК намаляване на наложените наказания и определяне на наказания –пробация. Иска се отмяна на мярката за процесуална принуда по чл. 68, ал. 5 НПК – забрана за напускане на страната. В съдебно заседание касационният жалбоподател и защитата му не се явяват, редовно призовани. Защитата – адвокат С. Б. е депозирала писмена молба ведно със становище за даване ход на делото и уважаване жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА СВОЯТА КОМПЕТЕНТНОСТ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати изтъкнатите в жалбата касационни основания. Производството срещу подсъдимия е проведено съгласно чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактическите обстоятелства на обвинението и вината си в извършване на инкриминираните две деяния по чл.304, ал.1 НК и по чл. 3436, ал. 1 НК. След като съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателствени източници, е постановил определение , с което е предупредил подсъдимия , че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му , без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт . Неоснователно се явява оплакването в жалбата, че фактическите обстоятелства относно механизма на осъществяване деянието по чл. 304 , ал. 1 НК, чийто автор е установено, че е подсъдимият, признати от подсъдимия и приети за установени от инстанционните съдилища, сочели на опит, а не на довършено престъпление – активен подкуп. От доказателствените източници е прието за установено, че на инкриминираната дата, към полунощ, колата, управляваната от подсъдимия е била спряна от служителите на РУ МВР гр.Провадия , свидетелите Г. и И., извършващи контрол по автомобилния транспорт. При покана към подсъдимия да даде алкохолна проба, в хода на проверката, подсъдимият е съобщил на полицаите, че е пил, и че желае „да се оправят", тъй като имал вече наложено наказание за престъпление по транспорта. Въпреки предупреждението, отправено му от свид. И., за вероятността да понесе наказателна отговорност за предложения подкуп, свидетелите, а и подсъдимият е признал фактическите данни за саморъчното поставяне от него в “жабката” на полицейската кола преди това предложената от него на полицаите сума от общо четиридесет лева - четири банкноти от по десет лева. Правната теория и съдебна практика е категорична, че при това поведение, изпълнителното деяние по чл. 304, ал. 1 НК във формата - даване на дар по чл. 304, ал. 1 НК е довършено. Нещо повече, то е довършено още с предлагането на дара, която форма е въздигната в състава за самостоятелна проява на изпълнителното деяние, наред и без да е функционално обвързана с получаването на дара. Наложените наказания за извършени в съвкупност престъпления по чл. 304, ал.1 НК ; по чл. 3436, ал. 1 НК са законосъобразно индивидуализирани от първостепенния съд по чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 , предл. последно НПК В тази насока за изложени обстойни мотиви от първостепенния съд. Отговорено е изчерпателно на доводите на защитата по жалбата му срещу присъдата в мотивите на решението на въззивната инстанция. Наказанията са правилно индивидуализирани при условията на чл. 54 НК. ВАС е отчел като смекчаващи обстоятелства семейното положение, млада възраст, трудовата заетост на подсъдимия, които са послужили пред втората инстанция за последващо намаляване размера на наказанието за престъплението по чл.304, ал.1 НК. Наказанието законосъобразно е определено вр. чл. 54 НК към законовия минимум и е приложена редукцията по чл. 58а , ал. 1 НК, като е намалено с още една трета. Отчетено е последователното поведение на подсъдимия в процеса на критично отношение и съжаление за извършеното. Но видно и от данните за неговата съдимост и от интензитета на престъпното поведение – извършването на две престъпления непосредствено във времето, увреждащи две различни групи обществени отношения, не характеризират дейността му като такава с ниска степен на обществена опасност, поради което не може да се направи извод за многобройност или изключителност на индивидуализиращите отговорността смекчаващи обстоятелства, при наличието на завишени по степен отегчаващи вината данни. Тези изводи са обусловени от подробния анализ, извършен от инстанционните съдилища за трайното игнориране от подсъдимия във времето основни правила за поведение при управлението на МПС . Отчетени са данните , че подсъдимият в предходния десетгодишен период е санкциониран по административен ред и е понесъл и наказателна отговорност за престъпления по чл. 343б, ал.1 и по чл. 343в, ал. 2 НК за времето от 2003 г., 2008 г. и 2010 г. . Общо за изтеклия период, по делото са налице данни за седем случая, в които подсъдимият е санкциониран по административен ред и в наказателни производства за управление на лек автомобил без правоспособност и в пияно състояние (по четири е имало наказателни производства, а по три - административни производства). Тези факти сочат на неприложимост на смекчаване наказателноправното му положение чрез нормата на чл. 55 НК. Дейността на подсъдимия сочи на системност и упоритост в неспазване правилата за безопасност на движението и на игнориране запретите в наказателното право за общественоопасно поведение. Мерките за процесуална принуда, към която се отнася и мярката по чл. 68, ал. 5 НК, имат своето правно действие до влизане в сила присъдата, респ. решението по делото. Вън от това, органът, който трябва да се произнесе по основанието за отпадането й е този, който я е постановил.В случая, това е прокурорът. Ето защо, неправилно отмяната й се иска в настоящото производство, вместо пред органа, който я е постановил - прокурорът (спр.л.4 от досъд.произв.), чиито действия подлежат на контрол пред съответния първоинстационен съд. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение №24/ от 21.03.2012 год. постановено по ВНОХД № 30/2012 година на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :