12 Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 26.02.2025 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 532 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Л. К. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат София К. Н. срещу решение № 1260 от 10.11.2023 г. по в. гр. дело № 2985/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, X състав. С обжалвания въззивен съдебен акт въззивният съд е отменил решение № 2100 от 01.08.2022 г. по гр. дело № 8245/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I-9 състав в осъдителната му част, вместо това е отхвърлил предявения от Р. Л. К. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД в частта за сумата 50 000 лв., потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 16.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и е осъдил ищеца да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сума в размер 1 452 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство, и сума в размер 4 654лв. – разноски по делото във въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че изводите на въззивния съд относно механизма на ПТП са неправилни и са изведени в противоречие със събраните по делото доказателства, като решението е основано на факти, които не са се случили. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е станал причина за настъпването на процесното ПТП. Поддържа, че от всички събрани доказателства се установяват механизмът на ПТП, причините за настъпването му и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ситроен К.“. Касаторът релевира доводи, че въззивният съд по своя субективна преценка е приел, че мотоциклетистът внезапно и с несъобразена скорост е навлязъл в лентата за насрещно движение, противно на данните по делото. Счита изводът на съда относно нарушението на ЗДвП и ППЗДвП от страна на мотоциклетиста за неправилен и прави оплакване, че не е конкретизирано кои разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП са нарушени. Излага, че обжалваното решение е неправилно поради несъобразяване на въззивния съд със събраните в хода на съдебното дирене доказателства, липсата на обстоен правен анализ на събраните доказателства, изграждането на субективни съждения, неосноваващи се на обективните данни по делото и необсъждане на конкретните правни норми, които водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил. Ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Ф. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че ищецът не е доказал твърденията си относно механизма на настъпването на ПТП, както и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза се изяснява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на касатора - ищец. Релевира доводи, че показанията на свидетеля К. Р., участник в процесното ПТП, изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Ответникът поддържа, че изводите на въззивния съд са правилни и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. С определение № 2849 от 31.10.2024 г. по т. дело № 532/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1260 от 10.11.2023 г. по в. гр. дело № 2985/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, X състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, относим към правомощията на въззивния съд: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че на 16.08.2019 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования при ответника водач К. Д. Р., и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № С 6284, управляван от Р. Л. К., както и че лек автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС] е имал сключена с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието. Въз основа на представените констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство, заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетелите П. С. Н. и К. Д. Р. въззивната инстанция е приела, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД не е изпълнен, тъй като презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД е оборена от ответното дружество в съответствие с разпределената доказателствена тежест. Съдебният състав е установил следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: мотористът се е движел праволинейно по [улица]в [населено място] в посока от [улица]към гара Искър, извършващ успоредно движение с попътния му поток от МПС и отляво на потока. Водачът на лекия автомобил „Ситроен К.“, движейки се в началото на колоната от МПС, е предприел завой наляво на кръстовището с [улица]. В този момент мотористът, движейки се отляво на колоната, изпреварвайки част от МПС в колоната отляво, също навлиза в района на кръстовището и настъпва удар между двете ППС. Приел е, че вина за настъпване на процесното ПТП има мотористът, който неспазвайки правилата за движение по пътищата, уредени от ЗДвП и ППЗДвП, е осъществил движение отляво на колона автомобили, като в район на кръстовище е навлязъл в насрещната лента за движение, внезапно и с несъобразена скорост. Ударът между моториста и лекия автомобил е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като същият, предприемайки завой наляво е имал възможност да възприеме само предната част от колоната от МПС, в която се е движел, както и движението на ППС в насрещното пътно платно, но не и движението на ППС, излизащи от задната част на колоната или движещи се успоредно с нея, но в насрещното платно. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че по делото не е доказано по безспорен начин неправомерното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпване на процесното ПТП, същият няма качеството делинквент, поради което предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и недоказан. По релевантния процесуалноправeн въпрос: Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Възприето е, че при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Съдът следва да отрази в мотивите на решението преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази дейност на въззивната инстанция трябва да бъде осъществена при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и ограниченията при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса. По правилността на въззивното решение: Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи. В настоящия случай касаторът /въззивник в производството пред Софийски апелативен съд и въззиваем по въззивната жалба на ответното застрахователно дружество/ е направил оплакване за неправилност на пъроинстанционното решение в отхвърлителната му част поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, отклонение от практиката на ВКС относно определянето на критерия за справедливост, както и неотчитане в достатъчна степен на претърпените и търпими от ищеца действителни неимуществени вреди и страдания, относими към размера на дължимото обезщетение. Ответното застрахователно дружество /въззивник в производството пред Софийски апелативен съд и въззиваем по въззивната жалба на ищеца/ е направило оплакване за неправилност на решението на Софийски градски съд в осъдителната му част поради избирателно и едностранчиво обсъждане на доказателствата по делото, превратното им тълкуване, несъобразяване с доказателствата в тяхната съвкупност и недоказване от ищеца на механизма на процесното ПТП. Въззивната инстанция не е обсъдила в пълнота и в тяхната съвкупност събраните относими и допустими доказателства, относими към установяване механизма на настъпване на процесното ПТП - не е обсъдила в пълнота заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетеля П. С. Н.. Независимо, че в мотивите на въззивното решение съдебният състав е посочил, че кредитира заключението на експертизата и показанията на свидетелите П. С. Н. и К. Д. Р., въззивният съд не е съобразил всички факти, установени от заключението на вещо лице доц. д-р инж. В. П. П. и свидетеля П. Н., който е бил очевидец на процесното ПТП и е имал преки впечатления. Не са преценени детайлно изводите на вещото лице, изготвило заключението на съдебната автотехническа експертиза, че водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати удара при конкретните условия на движение, като за предотвратяване на удара мотоциклетистът е следвало да се движи със скорост 38 км/ч., а водачът на лекия автомобил би могъл да предотврати произшествието при своевременно възприятие на идващия отзад мотоциклет чрез употребата на странично ляво огледало и огледалото за задно виждане, разположено в купето на автомобила, като при това условие водачът на автомобила не би следвало да предприема промяна на посоката на движение преди мотоциклетистът да е преминал през габаритната лента за движение на автомобила. Не са отчетени в пълнота показанията на свидетеля П. Н. относно настъпване на процесното ПТП – съобразено е, че мотоциклетистът се е движел отляво на колона от автомобили, в насрещната лента за движение, но не е взето предвид, че мотоциклетистът е изпреварил колата, управлявана от свидетеля Н. /трета след управлявания от свидетеля К. Р. автомобил/ и когато е бил доста близо до лекия автомобил „Ситроен“, автомобилът е завил наляво и мотоциклетистът се е ударил в предния ляв калник. Въззивният съд е приел, че ищецът е навлязъл в насрещната лента за движение внезапно, без да посочи въз основа на кои доказателства приема тези факти. Констатацията, че ищецът е предприел изпреварване на редица автомобили в момента, в който водачът на лекия автомобил „Ситроен“ е предприел промяна на посоката на движение, е направена само въз основа на показанията на водача на лекия автомобил – свидетеля К. Р., които не се подкрепят от останалите доказателства и не съответстват на заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетеля П. Н. – очевидец на процесното ПТП. Изводът на съдебния състав, че ударът между мотоциклетиста и лекия автомобил е бил непредотвратим за водача на автомобила, тъй като същият, предприемайки завой наляво е имал възможност да възприеме само предната част от колоната от МПС, в която той се е движел, както и движението на ППС в насрещното пътно платно, но не и движението на ППС, излизащи от задната част на колоната или движещи се успоредно с нея, но в насрещното платно, е направен в противоречие с установените от заключението на съдебната автотехническа експертиза и свидетелските показания на П. Н. обстоятелства. Предвид изпреварването от мотоциклета на колона от автомобили със скорост 38,6 км/ч. и съобразно заключението на автотехническата експертиза не може да се приеме, че мотоциклетистът е навлязъл внезапно в насрещната лента за движение и че водачът на автомобила не е могъл да го възприеме. В резултат на неправилно установената фактическа обстановка въззивната инстанция е приложила неправилно материалния закон – чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Предвид установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, се налага извод, че преди да започне маневрата завой наляво водачът на лекия автомобил не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, като не е възприел идващия отзад мотоциклет чрез употребата на странично ляво огледало или огледалото за задно виждане. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Правилни са констатациите на въззивната инстанция за настъпило на 16.08.2019 г. ПТП между лек автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования при ответника водач К. Д. Р., и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № С 6284, управляван от ищеца Р. Л. К., както и за наличие на сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил, валидна към датата на произшествието. Обсъждането на събраните доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство, заключение на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетелите П. С. Н. и К. Д. Р./ и правните изводи, следващи от анализа на установените факти и обстоятелства, обосновават категорично извод за наличие на основанията за ангажиране на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС] за причинените вреди на ищеца. В конкретния случай вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, ищецът е получил различни травматични увреждания в резултат на процесното ПТП, които са му причинили дискомфорт, болки и страдания с наличие на остатъчни явления: екскориацията на кожата е причинила дискомфорт за срок от 20 дни и след превръзки е отзвучала в същия срок; централната фрактура - луксация на дясна тазобедрена става /фрактура на тазовите кости в областта на ацетабулума и луксиране, т. е. изкълчване на главата на дясната бедрена кост чрез протрузия на ацетабулума/ е отнела 8 месеца за възстановяване, като през първите три болките са били изключително силни; проведеното лечение е било медикаментозно, директна скелетна екстензия, операция – кръвна репозиция с метална остеосинтеза за наместване на фрактурите на тазовите кости, лечебна физеотерапия и рехабилитация; тежката деформираща едностранна коксартроза изисква наблюдение от ортопед-травматолог; десностранната радикулопатия е заболяване с периодично обостряне и изисква наблюдение, изследване, уточнение и лечение за продължителен период в бъдеще; остатъчните явления се изразяват в тежка деформираща коксартроза – загуба на подвижност на тазобедрената става поради ускорени дегенеративни изменения в нея; от травмата започва ускорена дегенерация на ставния хрущял и този процес ще прогресира до пълното й обездвижване, независимо от направената операция и лечение; седалищният нерв вдясно има явления на радикулопатия, минава по задния външен ръб на ацетабулума и също е бил травмиран и пътят му е затруднен и променен от множество калцификати; в бъдеще трябва задължителен преглед от невролог за изследвания и оценка състоянието на нерва. По отношение на търпените от ищеца болки и страдания настоящият съдебен състав съобразява заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетеля А. Б. Д., от които се установява, че болките и страданията на ищеца са продължили през периода на престоя му в болница около 10 дни и след изписването му, като около 2-3 месеца не можел да става, да се грижи сам за себе си, не ходел на работа около 8-9 месеца, започнал да се раздвижва след третия месец, като понастоящем не се е възстановил /кракът му изтръпва при сядане и го боли при смяна на времето, бил е изнервен, но се успокоил, когато започнал да става. За определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, освен характера и тежестта на уврежданията, интензитета, степента, продължителността на болките и страданията, продължителността на възстановителния процес, обстоятелството, че при ищеца не е настъпило пълно възстановяване, остатъчните явления, прогнозата за в бъдеще, настоящият съдебен състав взема предвид също възрастта на ищеца към датата на причиняване на процесното ПТП – 35 години /сега 40-годишен/, отчуждаването и липсата на контакти, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че доколкото причинените увреждания и претърпените болки и страдания могат да се измерят в паричен еквивалент, то справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди, определено съобразно критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и константната практика на ВКС, е в размер 50 000 лв. При определяне на този размер съдебният състав не взема предвид дали след години ще се наложи поставяне на изкуствена дясна тазобедрена става, тъй като вещото лице, изготвило заключението на съдебномедицинската експертиза не дава категоричен извод за необходимост от такава операция, а само вероятност. Евентуална след години бъдеща операция за смяна на тазобедрената става би представлявала ексцес, поради което бъдещите болки и страдания от тази операция не се обезщетяват с настоящото решение. Инвокираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване поради това, че ищецът като водач на мотоциклета не е ползвал необходимата предпазна екипировка, управляваният от него мотоциклет не е бил технически изправен и не е преминал годишен технически преглед, както и че ищецът го е управлявал с превишена скорост, са неоснователни. От заключенията на съдебната автотехническа и съдебномедицинската експертизи се установява, че водачът на мотоциклета се е движел със скорост 38,6 км/ч., която не надвишава максимално допустимата за района, както и че и при ползване на предпазно облекло биха настъпили същите травматични увреждания. По делото е установено, че причината за настъпване на застрахователното събитие е от субективен характер, липсват технически причини и не са налице данни, че мотоциклетът е бил технически неизправен. Налага се извод, че ответникът не е провел пълно доказване на възражението за съпричиняване, поради което определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде намаляван съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата в размер 50 000 лв. и вместо това ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца Р. Л. К. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на процесното ПТП, заедно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г. до окончателното плащане. В частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната му част за сумата 50 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер 1 423,23 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника разноски за въззивното производство в размер 1 827 лв. – адвокатско възнаграждение за отговор на въззивната жалба на ищеца, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и уважената част на иска от касационната инстанция въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: сума в размер 1 452 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство; сума в размер 2 827 лв. – направени разноски във въззивното производство, от които 1 000 лв. – държавна такса за въззивната жалба на ответника, и 1 827 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната жалба на ответника. Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца – адвокат София К. Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства в общ размер 4 690 лв., от която сума 1 765 лв. - за първоинстанционното производство, 2 325 лв. – за въззивното производство и 600 лв. – за касационното производство. Разноски на ответника съразмерно на неоснователната част от касационната жалба за касационното производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска в настоящото производство ответното застрахователно дружество следва да заплати държавна такса за трите инстанционни производства, както следва: по сметка на СГС – 2 000 лв., по сметка на САС – 1 000 лв. и по сметка на ВКС – 1 000 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1260 от 10.11.2023 г. по в. гр. дело № 2985/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, X състав в следните части: 1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Л. К. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД в частта за сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 16.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ частта, с която Р. Л. К. е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД сума в размер 1 452 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство, сума в размер 2 827 лв. – разноски по делото във въззивното производство, и вместо това постановява: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район Възраждане,[жк], [улица], ет. 5 да заплати на Р. Л. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 16.08.2019 г. от водача на лек автомобил „Ситроен К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район Възраждане,[жк], [улица], ет. 5 да заплати на адвокат София К. Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства в размер общо 4 690 лв. /четири хиляди шестстотин и деветдесет лева/. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район Възраждане,[жк], [улица], ет. 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за трите инстанционни производства, както следва: по сметка на СГС – 2 000 лв., по сметка на САС – 1 000 лв. и по сметка на ВКС – 1 000 лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1260 от 10.11.2023 г. по в. гр. дело № 2985/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, X състав в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.