Р Е Ш Е Н И Е № 416 София, 22.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 294 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 411 от 29.05.2012г. по касационна жалба на П. Л. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 666 от 22.12.2011г. по гр.д.№ 1084/2011г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1427 от 15.07.2011г. по гр.д.№ 5901/2010г. на Русенски РС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за делба против Д. Ц. Г. и М. Д. Г. по отношение на апартамент, представляващ реален дял, със застроена площ на апартамента 66 кв.м с югозападно изложение, на първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1577.1, застроена в дворно място с идентификатор 63427.2.1577 в [населено място] [улица], заедно с маза под кухнята и ¼ ид.ч. от тавана, стълбището за тавана и от коридора-входа откъм ул.”А., заедно с 60/364ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост на дворното място. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 7 от ЗВСОНИ и чл. 79 от ЗС за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в не отчитане на пределите на силата на пресъдено нещо и за необоснованост. Ответниците по касация считат, че следва да се отчита силата на пресъдено нещо на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ и съдебната практика, която е била актуална към момента на постановяването му, стабилитета на влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС против ищцата за същия имот, с което е отречено, че притежава права. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Русенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Предявен е иск за делба от касаторката Т. С Решение № 267 от 27.11.1992г по гр.д.№ 1229/92 по описа на Р., изменено с Решение № 120 от 05.03.1993г по гр.д.№ 123/93 по описа на Р. по иск, предявен от Г. Г. М., като наследник на Г. С. М., починал на 05.11.1944г. е прогласена нищожността на сделката по н.а. № 88,т.ІV, н.д.№ 1253/1966г на Русенския нотариус, с която Д. “В.” Р. продава на З. И. Д. процесния апартамент и е възстановено правото на собственост на ищеца Г. М. върху ½ ид. част от същия имот. Ищцата по настоящото дело П. Л. Т. е правоприемник от купувача по сделката на основание покупко-продажба по н.а. № 62,т.2/1969г. и съдебно решение от 20.01.1970г. по гр.д.№ 352/1977г. за деба. С Решение № 1152 от 24.11.1993г по гр.д.№ 565/93 по описа на ВКС е оставена без уважение молбата на ответницата по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ П. Т.. за отмяна на влязлото в сила решение на Р. и Р. и за преглед по реда на надзора като неоснователна. В мотивите на решение № 1134/1999г. по гр.д.№ 246/1999г. по молба за тълкуване на решенията по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, ВКС изрично е посочил, че собственик на другата ½ ид.ч. е П. Т.. В производството по този иск е участвала държавата като ответник. Областната администрация е съставила акт за частна държавна собственост, с който е актувала нереституираната ½ ид.ч. от двуетажната сграда, в която на първия етаж се намира процесното жилище. С н.а. № 109,т.1 от 06.07.2005г. наследниците на реституирания собственик са продали възстановената им ½ ид.ч. от апартамента на М. Д. Г. и Д. Ц. Д.. Те са предявили иск по чл. 108 от ЗС по гр.д.№ 4380/2005г. С решение № 220/19.01.2007г., влязло в сила на 30.012.2008г. е признато за установено, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от апартамента, но П. Т. е осъдена да предаде владението върху целия апартамент поради това, че тя била трето лице за съсобствеността. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1991/2001г. на Русенски РС е признато за установено по отношение на наследници на реституирания собственик, че е погасено изпълнителното основание по иска по чл. 108 от ЗС, съединен с иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. След уважаване на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, ищцата е заявила искане за компенсаторни записи и иск за установяване, че държавата не е собственик на ½ ид.ч. от имота, производството по който е висящо. /Последното не е пруюдициално по отношение на настоящия спор поради това, че са различни страните по двете дела. Правата на страните по делбеното дело не зависят от решението по отрицателния установителен иск. От него не зависи решението по настоящия спор./ За да постанови обжалваното решение, въззивният съд. е приел, че ищцата не е съсобственик на процесния имот нито на основание покупко-продажба, частично обявена за нищожна и последваща делба, нито на основание давност, защото не може да се придобие по давност държавен имот и защото с подаване на заявление за компенсаторни записи е признала, че няма анимус. Прието е, че собственик на другата нереституирана ½ ид.ч. от имота е държавата, а не ищцата Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е относно последиците при предявен и уважен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ в идеална част,. възниква ли съсобственост между частично реституирания собственик и третото лице, купило от държавата, респективно правоприемниците му, или нереституираната идеална част става ли държавна собственост поради това, че сделката е обявена за нищожна. С Р № 36/01.02.2012г. по гр.д.№ 211/2011т. на І гр.о. при разрешаване на спора за предаване на владението върху друг апартамент от същата сграда, находящ се на втория етаж е прието, че когато иска по чл.7 от ЗВСОНИ е уважен за съответната идеална част на предявилото го лице, за останалата идеална част от имота, купувачът по оспорения договор запазва правата си и макар договорът да е обявен за нищожен изцяло, тази нищожност не рефлектира върху патримониума на държавата-продавач, защото идеята на законодателя не е да връща в патримониума на държавата имотите по чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ. Ако част от наследниците не предявят иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, за техните идеални части сделката остава в сила. Субективните предели на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ обхващат само страните по този иск и правоприемниците им. Съгласно ТР № 1/1995г. надлежен ищец са правоимащите по чл. 3, ал.1 и 2 от ЗВСОНИ, а надлежен ответник по този иск е само третото лице-преобретател.. Държавата – прехвърлител по сделката, предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ не е страна по тази сделка, защото изхода от процеса няма да се отрази върху нейния патримониум. След установяване на нищожността на сделката, имотът, неин предмет на основание ЗВСОНИ се възстановява ex lege на ищеца до размера на правата му, защото отпада пречката за реституция. За частта, за която ищецът не притежава право на възстановяване той не притежава и активна процесуална легитимация да предяви иск за тази част, респективно да установи нищожност на сделката и за тази част от предмета й. Правото на възстановяване за тази част принадлежи на друго лице, от волята на което зависи дали да упражни правото си на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, а докато това право не е упражнено и иска не е уважен и за неговата част, нищожността на сделката за тази част от предмета й не настъпва, респективно последиците от нея. Обективните предели на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ обхващат установяване на нищожност на сделката между държавата и трето лице само за частта от предмета й, за която ищеца притежава право на възстановяване. Това се определя от спецификата на този иск в сравнение с иска за прогласяване нищожност на сделка по чл. 26 от ЗЗД.. С иска по чл. 7 от ЗВСОНИ се цели установяване нищожност на сделката, с която държавата се е разпоредила в полза на трето лице само на предвидените в текста основания - нарушение на нормативни актове, злоупотреба със служебно и/ или с партийно положение. Основанията са изчерпателно изброени. Поради това, че законът предвижда специален иск е недопустим общия иск по чл. 26 от ЗЗД на предвидените в този текст общи основания за нищожност. Предявяването на иска може да стане само в преклузивния срок по чл. 7 от ЗВСОНИ, от което следва, че след изтичане на този срок се погасява не само правото на иск, но и материалното право на възстановяване на собствеността ако имота е придобит от трето лице на основание сделка с държавата. Предявяването на иска от един от наследниците не ползва останалите, защото законът не предвижда изрично такава възможност, а процесуалната субституция е възможна само когато е изрично предвидена. Поради тези различия установяването на нищожността с решение по иск по чл. 7 от ЗВСОНИ е само до размера на частта, за която ищеца притежава правото на възстановяване и само тази част се възстановява. За останалата част, която не е била предмет на спора, или за която иска е отхвърлен поради това, че ищеца притежава право на възстановяване за по-малка част от претендираната, или защото някой от ищците не притежава право на възстановяване, не настъпва реституционния ефект. Целта на законодателя е искът по чл. 7 от ЗВСОНИ да се предяви само с оглед това да отпадне пречката за възстановяване, защото имота е в трето лице. Тази норма, както и целта на ЗВСОНИ не е да върне в патримониума на държавата частта, за която ищеца по този иск не притежава правото на възстановяване. За тази част не се създава сила на пресъдено нещо, защото ищеца не е активно материално правно легитимиран да предяви иска. При съобразяване с тези специфики на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ се налага извода, че въпреки установената нищожност, нереституираната част не се връща в патримониума на държавата Тя остава собственост на купувача по сделката, респективно на правоприемниците му. При дадения отговор на поставения правен въпрос, съсобственици на процесния апартамент са ищцата П. Т. с квота ½ ид.ч. на основание покупко-продажба и делба и М. Д. Г. и Д. Ц. Д., придобили с.н.а. № 109,т.1 от 06.07.2005г. от наследниците на реституирания собственик възстановената ½ ид.ч. от апартамента. Неоснователен е доводът на ответниците М. Д. Г. и Д. Ц. Д., че с влязлото в сила на 30.012.2008г решение № 220/19.01.2007г. е отрецено правото на собственост на касаторката. С това решение е признато за установено, че ответниците са собственици на ½ ид.ч. от апартамента, но П. Т. е осъдена да предаде владението върху целия апартамент, като трето лице за съсобствеността. Предмет на иска по чл. 108 от ЗС са били само правата на ищците, поради което е установено, че са собственици на ½ ид.ч. За тази част е формирана сила на пресъдено нещо. Обстоятелството, че итветницата е осъдена да предаде целия имот, поради това, че била трто лице за съсобствеността не създава сила на пресъдено нещо за нейните права, защото те не са били предмет на спора. Действително с решението се преклудират фактите и възраженията, които ответника може да направи, че ползва имота на правно основание, но съгласно чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва само ако друг го придобие, или собственика се откаже от него. По силата на цитираното решение по чл. 108 от ЗС ищците по този иск не са могли да придобият другата ½ ид.ч. от апартамента, а Т. не се е и отказала от правото си на собственост в предвидената за това форма в чл. 100 от ЗС. Така от стабилитета на това решение не могат да се отрекат правата на ищцата. Неоснователен е и доводът, че промяната на съдебната практика по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ не следва да засяга придобити права. Съмнения в практиката е имало по въпроса какъв е характера на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ – конститутивен, или установителен, които са отпаднали с постановяване на ТР № 1/1995г. на ВС. Не е имало колбание в практиката относно това в какъв обем се реституират права и кой остава собственик на нереститураната част. Отделно от това, съгласно чл. 50, ал.1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установения с цитирания текст принцип следва да се отнася за тълкуването, което прави Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от ЗСВ или чл. 292 от ГПК което се извършва при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. При това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно не може да се определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, както това е възможно по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал.2 ЗНА. Или в обобщение, предвид отговора на дадения въпрос в съдебната практика и по настоящото дело и неоснователността на доводите на ответната страна, решението на въззивния съд е неправилно, като противоречащо на материалния закон и процесуалните правила, което налага отмяната му. Тъй като спора е изяснен от фактическа страна, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да допусне делба на процесния апартамент при равни квоти между страните. Съдът не присъжда разноски, тъй като производството по делбата продължава във фазата по извършване. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 666 от 22.12.2011г. по гр.д.№ 1084/2011г. на Русенски окръжен съд и вместо това постановява: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между П. Л. Т., Д. Ц. Г. и М. Д. Г. по отношение на апартамент, представляващ реален дял, със застроена площ 66 кв.м с югозападно изложение, на първия етаж на масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.2.1577.1, застроена в дворно място с идентификатор 63427.2.1577 в [населено място] [улица], заедно с маза под кухнята и ¼ ид.ч. от тавана, стълбището за тавана и от коридора-входа откъм [улица], заедно с 60/364ид.части от общите части на сградата и от правото на собственост на дворното място ри квоти ½ ид.ч. за П. Л. Т. ½ ид.ч. за Д. Ц. Г. и М. Д. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: