1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 04 май 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4929/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. за о.н.п.и., [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт П. Р., срещу решение №100 от 19.06.2015 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 217/2015 г., с което е потвърдено решение №471 от 16.03.2015 г. по гр.д. №1570/2011 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./ на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ срещу Я. М. Х. и Ц. С. С. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 446 245.30 лв. Въззивният съд е приел, че ответникът Я. М. Х. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1065/2010 г. на ВОС за извършено на 16.09.2009 г. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с К. К. А. с цел да принудят Ц. Г. Д. да поеме имуществено задължение в размер на 100 000 лв., го заплашили с насилие, като с деянието му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата в резултат на счупване на две ребра в ляво – IX и X, само второто с разместване. С предходна присъда, влязла в сила на 03.12.2007 г., ответникът Я. М. Х. е признат за виновен в това, че през м. юли 1997 г., чрез използване на неистински документи, получил без правно основание от бюджета на РБ пари в размер на 349 198 лв., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 5 /стара ал. 4/ вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, като е осъден да заплати на М. на ф. сумата от 349 198 лв., представляваща обезщетение за претърпени от държавата имуществени вреди. Няма спор и относно придобиването на описаното в искането на К. имущество в условията на фактическо съжителство и в режим на СИО от ответниците. От доказателствата по делото се установява, че общата сума на придобитите имоти се равнява на 4411.38 М., а тази на придобитите МПС – на 508.59 М.; платените данъци за недвижими имоти и ТБО – 0.04 М.; платените суми за участия в юридически лица от ответника Х. – на 158.72 М., а тези от ответницата С. – на 51.39 М.. Общата сума на издръжката на домакинството в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. е 555.99 М.. Извършена е съпоставка между стойността на доходите на семейството в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. /общо 4546.49 М./ със стойността на разходите в рамките на същия период /6077.22 М./, видно от която разликата е в полза на разходите - 1530.73 М.. Основателността на предявените искове за отнемане на имущество, при условията на приложимия ЗОПДИППД /отм./ предполага придобиване на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност; срещу ответника да е започнало наказателно преследване за престъпление по изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от закона състави на престъпления. Кумулативната даденост на тези предпоставки обуславя основателността на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. Съгласно чл. 1, ал. 2 от закона на отнемане по реда на същия подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което кореспондира с целта по чл. 2 от закона – предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност. Съществен елемент от всички фактически състави на отнемане, като обща предпоставка за възникване на правото на държавата, относима към всички регламентирани в закона хипотези, е възможността от съвкупната преценка на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В този смисъл е и даденото разрешение в принципните указания с ТР № 7/2013 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК. Безспорно установено е по делото, че ответниците са придобили паричните суми и недвижимите имоти, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона, в каквато насока са заключенията на вещите лица по оценъчните и икономическите експертизи. По делото не са ангажирани други доказателства за реализирани достатъчни доходи от законен източник преди и след придобиване на имуществото, които да са послужили за придобиването му. За да се направи обаче основателно предположение за връзка между престъпна дейност и придобиване не е достатъчно да бъде установено, че ответникът не е разполагал със средства от законни източници на доходи, за придобиване на процесното имущество. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, основателното предположение, по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ е обикновено предположение, формирано въз основа на преценка на конкретните установени по делото факти и обстоятелства и връзките между тях, от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в придобиване на имуществото. Тази преценка не е хипотетична, а следва да се основава на конкретни фактически обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателства. Основателно предположение по смисъла на специалния закон не може да се направи, когато установеното с акт на наказателния съд престъпление има инцидентен и еднократен характер, фиксирано е в ограничен период от време и по делото липсват доказателства за осъществявана преди или след това, но в рамките на проверявания период, от страна на ответника престъпна дейност, от естество да обоснове извод, че имуществото, предмет на искането за отнемане, е придобито като резултат от нея. Престъплението изнудване от обективна страна е осъществимо само чрез действия на дееца, изразяващи се в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята му, чрез използване от дееца на принуда - сила или заплашване. За разлика от престъплението по чл. 214 от НК, което е резултатно, изнудването за което ответникът е осъден по чл. 213а от НК не е резултатно, а на просто извършване. По делото няма данни за каквото и да било резултатно престъпление извършено в рамките на проверявания период или други данни, които в някаква съвкупност с изнудването да сочат възможност престъпната дейност да е довела до придобиване на процесното имущество. Доколкото изпълнителното деяние в случая е осъществена принуда – заплашване с насилие за да бъде поето имуществено задължение в размер на 100 000 лв., то тази престъпна дейност сама по себе си не установява реализирането на имуществена облага от дееца, а съответно и влагане на евентуално придобити средства от престъплението в придобиване на имуществото предмет на искането за отнемане. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приложил ТР № 7/2013 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК като е възприел твърде стеснително понятието връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. В разпоредбата на чл.3 ЗОПДИППД /отм./ са посочени и престъпления, които не са резултатни и продължавани. Не са изложени мотиви за това с какви средства е придобито процесното имущество, след като ответниците не са разполагали със законни такива. Ответниците по жалбата Я. М. Х. и Ц. С. С., двамата от [населено място], оспорват жалбата. П. на Р. Б. счита жалбата за неоснователна. С определение №63 от 18.01.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №100 от 19.06.2015 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 217/2015 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за това необходимо ли е да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото и дали е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване съдебната практика е уеднаквена с ТР № 7/2013 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК. Според тълкувателното решение е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл.3, ал.1, чл.4, ал.1). Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл.53, ал.2, б. „б” НК това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Допустимо е да се отнеме по ЗОПДИППД/отм./, в случаите, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезите на чл.5-8 ЗОПДИППД/отм./ Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. Съобразно изложеното по-горе изводите на въззивния съд, че в случая не може да се направи основателно предположение за връзка между извършеното престъпление -изнудване за поемане на имуществено задължение в размер на 100 000 лв. при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител и процесното имущество, са неправилни. С оглед вида и характера на престъплението, придобивните способи на имуществото, последващите трансформации и безспорно установените факти, че стойността на наличното имущество на ответниците надхвърля значително установените техни доходи, може да се направи основателно предположение, че това имущество е придобито от извършената престъпна дейност. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледат по същество предявените искове. При повторното разглеждане въззивният съд трябва да съобрази, че отчуждаването на имущество преди налагането на обезпечителните мерки може да има различно правно значение според обстоятелствата по делото. Ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата съгласно чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД/отм./, това имущество подлежи на отнемане, а ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, на отнемане подлежи получената цена, доколкото тя не е вложена в придобиването на друго имущество. В последния случай не може да бъдат отнети едновременно и получената цена, и имуществото в придобиването на което тя е вложена. Произходът на имуществото се установява като от установения доход (включително от продажба на налично имущество) за определен период от време се приспаднат необходимите разходи за издръжка на семейството и спестената разлика се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане при съобразяване на горните указания. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №100 от 19.06.2015 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 217/2015 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.