Р Е Ш Е Н И Е № 48 Гр. София, 26.02.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП И.ЧОБАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 85/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимият З. Г. М., чрез упълномощеният му защитник, адв. К. К., с наведено основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и направено искане за намаляване на наложеното наказание / основно и допълнително / до определените с присъдата на окръжния съд размери. Решението на Апелативен съд-Пловдив е обжалвано с касационна жалба и от частните обвинители Н. З. К. и М. З. Б., чрез техния повереник, адв. А. Б., с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което се преценява като прекомерно занижено и несъответно на целите по чл.36 от НК. Частните обвинители правят искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с цел увеличаване на наказанието лишаване от свобода до средния законов размер, за увеличаване на изпитателния срок на четири години и на срока на допълнителното наказание, лишаване от права, който се иска да се увеличи в рамките по чл.49, ал.2 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият З. М. се представлява от упълномощеният защитник адв. К., който поддържа жалбата на подзащитния си по изложените в същата съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, след увеличението му от въззивната инстанция, и с направеното искане за отмяна на решението на Апелативен съд-Пловдив и оставяне в сила на първоинстанционната присъда. Намира, че наказанието е определено при неправилна преценка на касаещите вината на подсъдимия обстоятелства, като акцентира на самопризнанието на дееца от досъдебното производство, което не е било преценено като смекчаващ отговорността факт и на нарушението на привилата за движение, което неправилно счита, че е отчетено в негова вреда, при положение, че е съставомерен елемент от фактическия състав на деянието. Счита жалбата на частните обвинители за неоснователна. Подсъдимият З. М., в последната си дума пред касационния съд изразява съжаление за деянието и моли да се остави в сила присъдата на първата инстанция. Частните обвинители Н. К. и М. Б. пред ВКС се представляват от упълномощеният повереник адв. Б., който поддържа депозираната от тях касационна жалба за увеличаване на наложеното наказание и моли да се уважи, като се върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Повереникът на частните обвинители намира наказанието на подсъдимия за занижено по размер и негодно да послужи за постигане целите по чл.36 от НК. Жалбата на подсъдимия счита за изцяло неоснователна, поради което сочи, че следва да се остави без уважение. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП застъпва становище, в което оценява жалбите на частните обвинители и тази на подсъдимия като неоснователни и счита, че следва да се оставят без уважение. Намира определеното от въззивния съд наказание за съобразено с всички относими към вината на дееца обстоятелства, както и при отчитане на същественото съпричиняване на резултата от пострадалото лице. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия и тези, посочени в жалбата, депозирана от частните обвинители и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 12, постановена на 07.04.2015 г. по н.о.х.д. № 61/2015 г., по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Наказателно отделение, подсъдимият З. М. е признат за виновен относно това, че на 15.10.2014 г., в [населено място], [община], при управление на трактор „Б. ....” с ДК № ...... с прикачено ремарке, в нарушение на правилата за движение по пътищата , чл.134, ал.1 от ЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на З. М. Б. , като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.343а, ал.1 б.”б” вр. чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл.66, ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, на осн. чл.343г от НК, подсъдимият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. На осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото в размер на 200.00 лв. С въззивно решение № 117 от 19.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 244/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, НО, 1 състав, в съответствие с депозирана въззивна жалба от частните обвинители, присъдата на Окръжен съд-Пазарджик е била изменена в частта относно наказанието, което е било увеличено по размер, съответно лишаването от свобода – от четири на десет месеца, а лишаването от права – от една година на една година и шест месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. По жалбата на частните обвинители: Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна. Производството по делото, в съдебната му фаза, е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в чл.371,т.2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението и е дал съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване. Направеното самопризнание е било одобрено от съда, съгласно процесуалният ред по чл. 373, ал.4 от НПК, което е резултирало като санкционна последица в определяне на наказание при условията на чл.58а от НК. Реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия М. е била осъществена от първият съд при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед отчетената липса на предпоставките на чл.55 от НК за отсъствие на многобройни смекчаващи или изключително за вината на дееца обстоятелства, при което наказанието е било индивидуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК. След редукцията с една трета основното наказание е определено в рамките на четири месеца лишаване от свобода, а допълнителното наказание е фиксирано в размер на една година лишаване от права. Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика, младата му възраст, самопризнанието, направено на досъдебното производство като активна форма на съдействие за разследващите органи и съпричиняването от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в неправомерно возене на теглича на ремаркето. Отегчаващи за отговорността на М. факти не са били намерени. Определеното от окръжния съд наказание е било оценено като явно несправедливо от въззивната инстанция, което е довело до неговото увеличаване, при наличието на депозирана съответна жалба от частното обвинение. Обстоятелствата, които първият съд е отчел в полза на подсъдимия са били възприети за правилно установени от въззивната инстанция като вид и брой, като на преоценка са били подложени отегчаващите наказателната му отговорност факти, при което във вреда на подсъдимия е отчетена значителната продължителност на нарушението по чл.134, ал.1 от ЗДП, с оглед немалкия период от време на неправомерно превозване на пострадалата, включително и в рамките на населено място. В касационната жалба на частните обвинители не са изложени конкретни доводи в подкрепа на явната несправедливост на увеличеното от въззивния съд наказание, които да бъдат обсъждани при преценката за неговата съответност . Декларативно е посочена невъзможността с така индивидуализираното наказание да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК. Релевираното от частното обвинение оплакване в насока неправилно занижаване на наложеното наказание се намери за неоснователно. Подсъдимият М. правилно е определен от контролираната съдебна инстанция като личност с ниска степен на обществена опасност, като оценката е изведена, както от положителната му характеристика като личност, от данните за трудовата му ангажираност и предходна отрицателна съдимост, така и от демонстрираната критична оценка и негативно отношение към извършеното деяние. В същата насока е отчетено и поведението на пострадалата З. Б., която е инициирала неправомерното и превозване върху теглича на ремаркето на трактора и безспорно е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Наказателната репресия не се осъществява самоцелно, като основното и предназначение е насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на обществената и значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Определеното от въззивната инстанция наказание е в максимална степен съобразено с личността на подсъдимия М. и тежестта на извършеното от него престъпление. Размерът на основното наказание, който след увеличението е в рамките близо до средния законов размер и този на допълнителното наказание, отмерено на една година и шест месеца, не показват несъответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК и са определени правилно и адекватно на извършеното. Изпитателният срок, с който е отложено изтърпяването на основното наказание, фиксиран в рамките на минимума, също не разкрива несъответствие с целта на специалната превенция и се отчита като достатъчен за преоценка на поведението на подсъдимия от негова страна. Наказанието не е несъвместимо и с целите на генералната превенция, като с определеният размер е постигнат баланс между личната и генерална превенция и адекватно обезпечаване на целеният резултат от неговото налагане. По изложените съображения жалбата на частните обвинители като неоснователна следва да се остави без уважение. По жалбата на подсъдимия: Въззивната инстанция не е допуснала нарушение при определяне на наказанието на подсъдимия, като е основала становището си за увеличение на размера на основното и допълнително наказание на правилна квалификация на обстоятелствата, от значение за наказателната му отговорност. Самопризнанието на подсъдимия е отчетено в полза на подсъдимия от първия съд и включено в категорията на смекчаващите обстоятелства. Липсата на изричното му посочване в решението на въззивната инстанция, при възприетата в същото правилна оценка на тази категория обстоятелства от първия съд, налага извода, че въззивният съд не го е изключил от относимите към вината на дееца факти. Не са налице и основания на това обстоятелство да бъде придавана по-голяма относителна тежест като смекчаващ факт, с оглед цялостната обстановка, при която е извършено деянието и механизма на неговото разкриване. Оспореното в жалбата фактическо обстоятелство - продължителността на нарушението, което е оценено в тежест на подсъдимия, действително следва да се преценява не през призмата на неговото времетраене, а съобразно вида на пътищата, по които е осъществено движението на трактора и ремаркето, респективно интензивността на трафика и опасността, която се създава за превозваното лице, но не променя извода, че е от категорията на отегчаващите обстоятелства. В същата категория отегчаващи факти следва да бъдат причислени и допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.134, ал.1 от ЗДП, осъществено с превозването на свидетелката Н. Б. в кабината на трактора, което не е елемент от състава на престъплението, както и управлението на трактор с прикачено към него технически неизправно ремарке / факти, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия /. Посочените отегчаващи факти, които съдилищата са пропуснали да отбележат, определят извършеното увеличение на наказанието като адекватно и справедливо и налагат извод за неоснователност на релевираното с касационната жалба на подсъдимия оплакване за определяне на наказание при неправилно отчетено съотношение на касаещите вината на дееца обстоятелства. С оглед изложеното, жалбата на подсъдимия с инкорпорираното искане за намаляване на размера на наказанието е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила решението на въззивната инстанция. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 117 от 19.10.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 244/2015 г., по описа на Апелативен съд-Пловдив, Наказателно отделение, Първи състав . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.