4 Р Е Ш Е Н И Е № 585 София, 24 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2013/2012 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Д. В. С. и по искане на П. Б. Банков за възобновяване на производството по ВНОХД № 5221/2011 г. по описа на Софийския градски съд. В исканията за възобновяване на делото, подадени от името на двамата осъдени, се съдържат доводи, с които се аргументира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Отправената претенция е за намаляване размера на наложените санкции. В съдебното заседание осъдените лица Д. В. С. и П. Б. Банков не се явяват, редовно призовани. Явява се процесуалният им представител, който поддържа и двете искания за възобновяване по съображенията, изложени в същите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на възраженията, поддържани с исканията за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 01.04.2011 г., постановена по НОХД № 626/2010 г. от Софийския районен съд, подсъдимите Д. С. и П. Банков са били признати за виновни в това, че на 06.12.2006 г. в съучастие като съизвършители са причинили на С. А. С. средни телесни повреди – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложените наказания са от по две години лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите, изпълнението на които е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимите Банков и С., като същите са осъдени да заплатят на гражданския ищец С. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивно решение № 560/25.04.2012 г. по ВНОХД № 5221/2011г., постановено по жалби на подсъдимите, присъдата е потвърдена. ІІ. Исканията за възобновяване на делото са подадени в законоустановения срок и от лица, посочени в чл. 421, ал.3 от НПК, поради което са процесуално допустими, а по същество основателни. Идентичността на поддържаните доводи в отправените искания за възобновяване не налага отделното им разглеждане. Счита се, че съдът неправилно е акцентирал върху обстоятелства, които според осъдените не могат да се ценят като отегчаващи отговорността, а именно – „съучастническата им дейност” и оценката на съда за наличие на „хулигански подбуди, каквото обвинение не им е повдигано”. Посочените обстоятелства наистина са обсъждани от първостепенния съд като фактори, имащи отношение към обема на наказателната принуда. Въззивният съд, по повод въззивната жалба на подсъдимите, е приел за основателни поддържаните доводи за непрецизност при оценката им, като в мотивите на решението е коригирал съображенията на районния съд (виж, мотиви към решение, л. 65 и сл. от въззивното дело). Все пак Върховният касационен съд намира, че предходните инстанции са пропуснали да коментират изтеклия период от времеизвършване на престъплението (06.12.2006 г.) до неговото санкциониране като обстоятелство, имащо значение при индивидуализацията на наказанието. Делото не се е отличавало с фактическа и/или правна сложност, а причините за продължителността на наказателната процедура не могат да се вменят на поведението на осъдените. Наказателното производство е спирано в досъдебната фаза. Със съдебен акт, постановен именно по жалба на подсъдимите (тогава обвиняеми), е отменено постановлението на прокурора за спиране на същото. Двукратно е прекратявано и образуваното съдебно производство с връщане на делото на прокурора по реда на чл. 249, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, съответно в хода на съдебното следствие по чл. 288, т. 1 от НПК. Тези обстоятелства са довели до неоснователно забавяне на внасянето на обвинителния акт в съда (14.01.2010 г.), по който е образувано сега разглежданото дело. В протеклото съдебно разглеждане на обвинението липсват данни подсъдимите да са ставали причина за неоснователно отлагане на делото. Съобразно казаното и константната съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че е необходима корекция на санкцията по размер, което да компенсира продължителността на наказателната процедура, носеща негативни последици за гарантираното право на обвиненото лице за разглеждане на наказателното обвинение в разумен срок (чл. 6 от КПЧОС). С оглед на това, наказанието на двамата осъдени следва да бъде смекчено до размера на една година лишаване от свобода, а изпитателния срок, определен на основание чл. 66, ал.1 от НК, на три години. Така определено наказанието е достатъчно за постигане на съответност с извършеното и удовлетворява целите, посочени в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 560/25.04.2012 г., постановено по ВНОХД № 5221/2011 г., като - НАМАЛЯВА наложеното на Д. В. С. наказание на една година лишаване от свобода, а изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК – на три години; - НАМАЛЯВА наложеното на П. Б. Банков наказание на една година лишаване от свобода, а изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК – на три години. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.