Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 12.09.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 02 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 699 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Д. Д., чрез адв. Ст. Г. срещу решение № 1208/20.10.2010 г. по в.гр.дело № 1015/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1197/09.04.2010 г. по гр. дело № 7587/2008 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците И. Г. М.-М. и А. М. П. да предадат на жалбоподателя владението върху недвижим имот, представляващ 4/6 ид.части от сутеренен етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] площ от 96 кв.м., както и 4/36 ид. части от дворното място върху което е построена посочената сграда, съставляващо УПИ № * в кв.* по плана на [населено място] на осн.чл.108 ЗС, както и са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на ответниците да му заплатят всеки от тях по 13 140. лв. обезщетение за ползване на имота без правно основание за времето от 10.10.2003 г. до 10.10.2008 г. в общ размер от 26 280 лв. на осн.чл.59 ЗЗД. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове. С определение № 1063/23.11.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос при хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка. Ответниците по касационната жалба И. Г. М. – М. и А. М. П., чрез адв.Б.Ж. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. Считат, че тълкуването, дадено с ТР № 96/71 г. на ОСГК на ВС е само по приложението на чл.39, ал. 2 ЗС при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради относно прилагането на строителните правила и норми при отреждане в реална собственост на етажи или части от етажи, но не и в конкретния случай, за който съсобствеността е възникнала в по-късен момент – след 1992 г. Изложени са доводи за неоснователност на предявения ревандикационен иск, тъй като ответникът по жалбата не се легитимира като собственик на основание извършено в негова полза саморъчно завещание от 10.11.1996 г. Считат, че заветите в т.5 и т.9 от завещанието са нищожни. Със завета по т.5 на ищеца са завещани 4/6 ид.части от сутерен, който според ответниците по жалбата съобразно тричленната СТЕ е установено, че представлява полуподземен етаж по смисъла на пар.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. от 1995 г./отм./ и не е самостоятелен обект на собственост към датата на откриване на наследството на завещателя. Според ответниците по жалбата заветът по т.5 от завещанието е нищожен на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД, поради противоречие с повелителна норма на закона – чл.39,ал.2 ЗС и чл.62 З./отм./, действащи към момента на откриване на наследството, тъй като е недопустимо обособяването на отделен етаж и етажна собственост, чрез разпореждане от страна на само един от съсобствениците и без одобрен архитектурен проект за това. Изложени са доводи, че заветът по т.9 от завещанието е нищожен, като разпореждане с обща част на сграда в етажна собственост отделно от самия обект към който тази част е придадена, че завещанието е нищожно в цялост, поради нищожност на заветите по т.2,4,5,7 и 9. Според ответниците по жалбата същите са придобили процесния етаж на основание петгодишно добросъвестно давностно владение. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. От фактическа страна е прието, че от наследодателя Д. К. С. на основание разпоредбите на ЗОЕГПНС с ПМС № 68/04.08.1949 г. е отчуждена масивна едноетажна къща – вътрешната и един магазин откъм главния вход към улицата и 9.4% ид.части от общите части на сградата, само за магазина и 34.4% ид.части от дворното място за отчуждената вътрешна къща и магазина от външната къща, цялото от 816 кв.м., находящо се в [населено място], [улица]. Общият наследодател Д. К. С. продал на Т. Г. Н. с нот.акт № */1949 г. апартамент, находящ се в партера зад магазините в същата постройка от зданието, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, клозет ведно с 10.50% ид.части от дворното място с площ от 816 кв.м. Прието е, че със Заповед № 623/17.03.92 г. на кмета на [община] на осн.чл.88 , ал.4 от ПМС № 48/23.03.92 г. вр. ЗВСОНИ е постановено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], № 59, представляващ масивна едноетажна сграда-вътрешна със сутерен със застроена площ от 110 кв.м. и магазин от масивна двуетажна сграда към улицата със застроена площ от 30 кв.м., заедно с 34.4% ид.части от дворното място с площ от 816 кв.м., одържавен с акт № */1950 г. от Д. К. С.. Съдът е приел, че един от наследниците на Д. С. – К. Д. С. след смъртта си на 01.12.97 г. оставил наследници по закон – братовчеди лицата С. Г. С., Г. Г. П., А. К. С., П. К. С., Б. К. С., Е. И. М. и О. И. С.. Със саморъчно завещание от 10.11.96 г. К. С. завещал на жалбоподателя П. Д. 4/6 ид.части от сутерена в сградата на @@16@ [населено място] както и завещал на В.Р., К.Р., Г. С., С. С. и Л. К. и на жалбоподателя 4/6 ид.части от дворното място. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.12.97 г. е обявено саморъчното завещание на К. С., оставена у В. И. Р.. Прието е, че с констативен нот. акт № */2008 г. жалбоподателят П. Д. е признат за собственик на 4/6 ид.части от сутеренния етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] площ от 96 кв.м., както и 4/36 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 816 кв.м., представляващо УПИ * в кв.* по плана на *-ти микрорайон на [населено място]. Съдът е приел, че с нот.акт № */2002 г., поправен с нот. акт № */2003 г. ответницата по жалбата И. М. закупила от П. С. С. /съсобственик/ 138.16 кв.м.ид.части от дворно място в [населено място], [улица] № 59А, цялото с площ от 816 кв.м. и 4/21 ид.части от построените в него две къщи – едната едноетажна, построена във вътрешността на дворното място на регулационната линия с имот пл. № * и състояща се от изба, етаж и таван и другата двуетажна, построена на уличната регулационна линия, състояща се от търговски обект, етаж над него и таван, а с нот.акт № */2007 г. Е. И. М. и М. И. М. продали на ответницата по жалбата И. М. 4/21 ид.части от две къщи, находящи се в [населено място], [улица] № 59 А, както и 89.50% ид.части от дворното място. Установено е по делото, че са сключени пет договора за продажба на наследство с купувач И. М.. Съобразно изслушаната по делото тричленна СТЕ е прието, че процесния сутерен заема полуподземния етаж във вътрешната сграда, а подът е на около 60 см. под нивото на прилежащия тротоар и се състои от преддверие, четири стаи и сервизно помещение и има самостоятелен вход. Към момента се ползва като картинна галерия, офис и склад. Според становището на вещите лица към момента на смъртта на завещателя 01.12.97 г. сутеренният етаж представлява полуподземен етаж и не отговаря на изискванията за самостоятелни обекти в етажна собственост съгласно Наредба № 5/95 г./отм./. От правна страна въззивният съд е приел, че в завещателното разпореждане в п.4-ти и 9-ти от завещанието на К. С., направено в полза на жалбоподателя П. Д. последният е посочен с първото си име П., абревиатурата Д. и фамилията Д., без да са посочени други индивидуални белези – ЕГН, адрес и/или родствена връзка, годни да го определят като лицето, в чиято полза е извършено разпореждането. Според съда в цитираните клаузи по отношение на лицето, в полза на което е извършено завещателното разпореждане е налице несигурност, която не може да се отстрани по пътя на тълкуването и на това основание същото е нищожно. Прието е, че завещателното разпореждане в п.4-ти от завещанието е нищожно, тъй като завещаният имот – сутерен, който е полуподземен етаж не отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен обект в етажна собственост, които са в сила към момента на завещателното разпореждане, поради което не може да бъде обект на разпореждане. В същият смисъл са изложени съображения и относно дворното място, предмет на завещателното разпореждане в п.9-ти от завещанието. Прието е, че сградата е в режим на етажна собственост от 1949 г. и в дворното място съществува и друга сграда, което прави мястото обща част. При тези съображения съдът е направил извода за нищожност на завещателните разпореждания. С оглед на това е прието, че жалбоподателят не е придобил правото на собственост върху процесния сутерен на основание процесното завещание, независимо от съставения възоснова на него констативен нотариален акт № */2008 г. Решаващият извод на съда е за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.108 ЗС, както и на иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД. По основанието за допускане на касационно обжалване: С ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно пар.158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Настоящият съдебен състав възприема изразеното становище в посоченото ТР по поставения правен въпрос. Освен това намира, че това тълкуване е приложимо за заварените до 17.05.1963 г. жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или части от етажи. Тълкуването се прилага и при преценка за възможността такива обособени преди 1963 г. етажи или части от етажи да бъдат годен обект на разпореждане, макар и да не отговарят на изискванията на действащите към момента на сделката строителни правила и норми за самостоятелен обект. При тази хипотеза водещ е фактическия признак – заварена обособеност в самостоятелно жилище. Посоченото задължително тълкуване е в основата на трайната съдебна практика, според която обособените преди 1963 г. жилища са годен обект на отчуждителна сделка, без да се прилагат действащите към момента на разпореждането строителни правила и норми – т.е. строителните правила и норми, определящи понятието самостоятелен обект на разпореждане не се прилагат за заварените случаи в посочената хипотеза. По съществото на касационната жалба съдът намира следното: Жалбоподателят П. Д. Д. обосновава материално правната си легитимация с извършено в негова полза завещание - п.5 и п.9 от саморъчно завещание на К. Д. С. от 10.11.1996 г. Със същото завещание в п.5-ти К. С. завещал в полза на жалбоподателя 4/6 ид.части от сутерена в сградата на [улица] [населено място]. В п.9-ти от завещанието в полза на жалбоподателя П. Д. и физическите лица В.Р., К.Р., Г. С., С. С. и Л. К. са завещани по равно 4/6 ид.части от дворното място. Установено е по делото, че от наследодателя на К. С. – Д. К. С. на осн.разпоредбите на ЗОЕГПНС с ПМС № 68/04.08.1949 г. е отчуждена масивна едноетажна къща – вътрешната и един магазин откъм главния вход към улицата и 9.4% идеални части от общите части на сградата само за магазина и 34.4% идеални части от дворното място за отчуждената вътрешна къща и магазина от външната къща, като дворното място е от 816 кв.м. и се намира в [населено място], [улица]. Д. С. продал с нот.акт № */18.04.1949 г. апартамент находящ се в партера зад магазините в същата постройка от зданието със застроена площ от 61 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и тоалет заедно с 10.50 % идеални части от дворното място с площ от 816 кв.м. Впоследствие със Заповед № 623/17.03.92 г. на Кмета на [община] на осн.чл.88, ал.4 ПМС № 48///92 г. , вр. ЗВСОНИ е постановено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ масивна едноетажна сграда – вътрешна със сутерен със застроена площ от 110 кв.м. и магазин от масивна двуетажна сграда към улицата със застроена площ от 30 кв.м., заедно с 34.4% ид.части от дворното място, одържавени с акт № */1950 г. от Д. С.. Със саморъчно завещание от 10.11.1996 г. един от наследниците на Д. С. – К. Д. С. – починал на 01.12.97 г. завещал на жалбоподателя П. Д. 4/6 ид части от сутерена на сградата на @@31@ [населено място] от вътрешната страна на дворното място, а на няколко физически лица и на жалбоподателя завещал 4/6 ид.части от дворното място. Извършените завещателни разпореждания от К. С. п п.5-ти и п.9-ти представляват завет. Неправилен е извода на въззивния съд, че не е установено посоченият като заветник П. Д.Д. със извършения завет в п. 5-ти и п.9-ти да е жалбоподателят-ищец. В п.5-ти заветникът е посочен със собственото име – П., началната буква от бащиното име – Д., фамилното име Д. и местоживеене [населено място]. С оглед на тези данни съдът преценява, че именно ищецът е лицето, в полза на което е извършен завета в п.5-ти и п.9-ти от процесното завещание. Освен това между страните по делото не е било спорно, че именно жалбоподателят-ищец П. Д. е лицето, в чиято полза е извършен завета по п.5-ти и п.9-ти от процесното завещание. С отговора по предявения ревандикационен иск и иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД, писмената защита пред първата инстанция и с отговора по подадената въззивна жалба от ответниците И. М. и А. П. не е оспорено, че извършените завети в процесното завещание са в полза на ищеца П. Д.. Въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен, като е препратил към мотивите на същото на осн.чл.272 ГПК относно индивидуализиране на имота по п.5-ти. Според съда имота не е индивидуализиран в достатъчна степен, за да се отграничи от другите обекти, тъй като предмет на завещателни разпореждания са две сгради и принадлежащи към тях самостоятелни и несамостоятелни обекти на адрес [населено място], [улица]. Изводът на съда е необоснован. Завещанието е едностранна сделка и за нея се прилагат правилата относно договорите – чл.44 ЗЗД. За тълкуване на завещанието са прилагат разпоредбите на чл.20 ЗЗД, според които при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В настоящият случай за тълкуване волята на завещателя К. С. по п.5-ти от завещанието за това кой е завещания имот следва да се отчете целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността, смисъла на всяка клауза от завещанието, взаимната връзка между тях, смисъла, който произтича от всички клаузи на завещанието в цялост, характеристиките на имота, собственост на завещателя и с който същият се е разпоредил със завещанието. При тълкуване волята на завещателя относно завещания имот следва да се изхожда и от други факти, установени по делото, които са от значение за установяване на действителната му воля. Именно това е целта на тълкуването – установяване на действителната воля на завещателя кой е завещаният имот – в случая кой е имота, завещан в п.5-ти от завещанието. И по този въпрос между страните не е имало спор. Видно от отговора на ответниците по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, съответно с писмената защита пред районния съд и отговора по въззивната жалба на П. Д. между страните е установено, че е безспорно кой е завещаният имот по п.5-ти от завещанието – сутеренният етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ от 96 кв.м. Ответниците не са въвели възражение за нищожност на завещателното разпореждане в п.5-ти, поради това, че завещаният имот не е индивидуализиран. Тълкуването на волята на завещателя, като се вземе предвид целта на завещанието, смисъла на отделните клаузи от него, взаимната връзка между тях, общия смисъл на цялото завещание и характеристиките на имота, притежаван от завещателя налагат извода, че имота, предмет на завета по п.5-ти от завещанието е сутеренният етаж от жилищната сграда със застроена площ от 96 кв.м., находяща се в дворното място с посочения по-горе административен адрес – т.е. жилищната сграда от вътрешната страна на дворното място. Тази жилищна сграда е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС от наследодателя на завещателя, съответно е реституирана по силата на закона - ЗВСОНИ на наследника му К. С., който се е разпоредил с 4/6 от сутеренния етаж в полза на ищеца П. Д. със саморъчното завещание от 10.11.1996 г. Като взема предвид разрешението на правния въпрос, посочено по-горе съдът намира за неправилен извода на въззивния съд за нищожност на завета по п.5-ти от процесното завещание, тъй като завещания сутерен не отговаря на нормативните изисквания, които са били в сила към момента на извършване на завещанието за самостоятелен обект в етажна собственост и поради това не може да е обект на самостоятелно разпореждане. В тази насока съдът е взел предвид, че съобразно изискванията на Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по Т./отм./ полуподземния етаж, какъвто е процесния не представлява самостоятелен обект в етажната собственост и поради това не е годен предмет на разпоредителна сделка. Поради това съдът е направил извода, че завета по п.5-ти от завещанието е нищожен поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД и ищецът не се легитимира като собственик на основание завещателното разпореждане. Неоснователни са и доводите на ответниците по жалбата за нищожност на завета по п.5-ти на посоченото основание, както и за нищожност, поради противоречие с повелителни законови норми – чл.26,ал.1 ЗЗД – противоречие с разпоредбите на чл. 39 ЗС и чл.62 З./отм./. При разпореждане със завещание, извършено на 10.11.1996 г. с етаж от жилищна сграда, изградена към 1949 г. за преценката представлява ли самостоятелен обект на разпореждане завещания имот не следва да се прилагат строителните правила и норми към момента на извършване на разпореждането. Ако процесният сутеренен етаж преди 17.05.1963 г. представлява обособено жилище съобразно цитираната практика на ВС, която настоящият съдебен състав възприема не се прилагат нормативните изисквания за самостоятелен обект, действащи към момента на извършване на завещателното разпореждане. В настоящият случай е установено, че жилищната сграда, в която се намира процесният сутеренен етаж е изградена към 1949 г. Съдът е следвало да изясни с помощта на вещо лице какви са били обектите от които се състои сградата и начина на ползване им, съответно на сутеренния етаж към момента на изграждането й, към момента на одържавяването по ЗОЕГПНС, към 17.05.1963 г. и до 1992 г., отговарят ли обектите на съответните нормативни изисквания, които са били в сила към посочените моменти. В тази насока съдът намира, че са необходими специални знания. Според текста на чл.195 ГПК вещо лице може да се назначи служебно от съда и за изслушването му от въззивния съд не се прилагат ограниченията на чл.133 и чл.266 ГПК, тъй като с отговора по предявения иск ответниците са възразили, че завета по п.5-ти е нищожен, тъй като завещания имот не отговаря на действащите нормативни изисквания за самостоятелен обект. Съдът намира за неправилен извода на въззивния съд за нищожност на цялото завещателно разпореждане от 10.11.1996 г., поради нищожност на завета по п.9-ти от завещанието на основание противоречие на закона – чл.40 ЗС – с този завет завещателят К. С. се разпоредил с дворното място, което представлява обща част на етажна собственост. Установено е по делото, че процесното дворно място е обща част, тъй като към 1949 г. наследодателят на завещателя Д. К. С. продал на Т. Г. Н. апартамент, находящ се в партера зад магазините в жилищната сграда, находяща се откъм улицата. Освен това през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС е отчуждена масивна едноетажна къща и един магазин откъм главния вход към улицата и 9.4% ид.части от общите части на сградата само за магазина и съответните идеални части от дворното място за отчуждената вътрешна къща и магазина от външната къща, находящи се в дворното място в [населено място], [улица] – сега с адрес [улица]. След настъпилия реституционен ефект на основание разпоредбите на ЗВСОНИ по отношение на отчуждените обекти наследникът на Д. С. К. С. се е разпоредил с идеални части от жилищни обекти в двете сгради и с магазин, находящ се в сградата откъм улицата. Съдът намира, че с разпореждането по п.9-ти от завещанието завещателят К. С. се е разпоредил с дворното място, което представлява обща част на всички обекти от етажната собственост. Нищожната клауза се замества от повелителни норми на закона, а именно чл. 38 ЗС и чл. 40 ЗС, поради което това не води до нищожност на завещателното разпореждане по п.5-ти на осн.чл.26,ал.4 ЗЗД. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че завещателят К. С. се е разпоредил със завещателното разпореждане в п.9-ти с притежаваните идеални части от дворното място в полза на същите физически лица, включително и на ищеца П. Д., в полза на които е завещал притежаваните идеални части от обекти, находящи се в двете реституирани сгради по п.1,2,3,4 и 7-ми. Неправилен е извода на въззивния съд, който на осн.чл.272 ГПК е мотивирал решението, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на завещателното разпореждане по п.5-ти и п.9-ти, поради нищожност на цялото завещание, тъй като завещателят се разпоредил с идеални части от таван и мази по п.4-ти и 7-ми, които не са самостоятелни обекти на собственост и нищожните клаузи не могат да се заместят от императивни правни норми, нито може да се предположи, че идеалните части от останалите имоти ще бъдат разпределени между останалите заветници, по начина по който е сторено със завещанието. С процесното завещание от 10.11.1996 г. по п. 4-ти е завещан 4/6 ид.части от тавана на жилищната сграда, находяща се в двора на Л. К. и в п.7-ми са завещани 4/6 ид.части от мазите от голямата къща откъм пътя на лицата В. Р., К. Р. и Л. К.. Установено е, че посочените таван и мази не представляват самостоятелни обекти на право на собственост. Завещателните разпоредби по тези пунктове са нищожни, но същите не водят до нищожност и на останалите разпореждания в полза на другите физически лица, включително и завещателните разпореждания по п.5-ти и п.9-ти. С оглед естеството на завещаните вещи настоящият съдебен състав преценява, че завещателят би се разпоредил с вещите, включително и с тези по п. 5 и 9-ти и без недействителното разпореждане с тавана и избата по п.4 и 7-ми от завещанието. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени по предявения иск с пр.осн.чл. 108 ЗС, както и по иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД, тъй като въпросът за собствеността на процесния имот е преюдициален за спора за присъждане на обезщетение по чл.59 ЗЗД. Решението на въззивния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – чл.293,ал.3 ГПК. Въззивният съд следва да изясни с помощта на вещо лице какви са били обектите от които се състои сградата, част от която е процесния сутеренен етаж и начина на ползването им, съответно на сутеренния етаж към момента на изграждането й, към момента на одържавяването по ЗОЕГПНС, към 17.05.1963 г. и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г., отговарят ли обектите на съответните нормативни изисквания, които са били в сила към посочените моменти и обособени ли са като жилища. Съдът следва да се произнесе по възражението на ответниците за осъществено петгодишно давностно владение върху спорния сутеренен етаж, което според тях ги легитимира като собственици на същия, както и по основателността на иска с пр. осн.чл.59 ЗЗД. Като взе предвид изложеното състав на ВКС на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 1208/20.10.2010 г. по в.гр.дело № 1015/2010 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: