4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 43 София, 22.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов ч. гр. дело № 4850/2019 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Т., [населено място], подадена от пълномощника ѝ адв. А. М., срещу определение № 12064 от 23.05.2019 г. по ч.гр.дело № 6261/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 556492 от 07.12.2018 г. по гр. дело № 56941/2018 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, тъй като не са били изпълнени указанията на съда да бъде конкретизиран посочения от ищцата дискриминационен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като се уточнят особеностите на личното положение и етническия произход на ищцата и се изложат твърдения как с поведението си въз основа на особеното лично положение и етнически произход на ищцата ответникът е осъществил твърдяното от нея по-неблагоприятно третиране. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и на това основание с разпореждане от 27.09.2018 г. е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищцата в 7-дневен срок да я уточни. Разпореждането било връчено на 15.10.2018 г., но дадените указания не били изпълнени в срок. В този смисъл обжалваният първоинстанционен акт бил правилен, с оглед на което въззивният съд го е потвърдил. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на определението на СГС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Следва ли съдът да дава указание да се внесе държавна такса в хипотезата, когато по силата на закон не се дължи внасяне на държавна такса? Респективно, ако по закон не се дължи внасяне на държавна такса и съдът е дал указание да се внесе държавна такса, то това опорочава ли крайния съдебен акт, с който се връща исковата молба? 2/ При условията на обективно съединени искове, ако един от съединените искове е евентуално нередовен, а останалите субективно съединени искове са редовни, то следва ли съдът да връща изцяло исковата молба, поради нередовност на единия съединен иск? 3/ Задължен ли е ищецът по предявен иск за защита от дискриминация задължително да посочва признак, по който е дискриминиран, или е достатъчно да изложи твърдения относно състава на пряка дискриминация? Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното определение. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и във връзка с въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване се допуска и при очевидна неправилност на въззивното определение. Първите два въпроса не са обусловили правните изводи на въззивния съд и съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС същите не представляват общо основание за допускане на касация. Третият въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, с оглед на което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият състав на ВКС, III г.о. намира, че за редовността на исковата молба в производство по защита от дискриминация е достатъчно ищецът да е изложил факти, които сочат наличие на дискриминация по определен признак. В случая това е направено. Действително за да е налице такава не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че то се основава на някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр и посочени от ищеца. Следователно установяването, че дискриминацията е била осъществена по някой от определените в закона признаци, е част от предмета на доказване, поради което и обуславя основателността на иска, но не и неговата редовност или допустимост. При така дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява основателна. При наличие на твърдения за неравностойно третиране спрямо други лица по определени признаци исковата молба е редовна. Следователно указанията, дадени от първоинстанционния съд с разпореждането от 27.09.2018 г., са незаконосъобразни и неизпълнението им от ищцата не е основание за връщане на исковата молба, противно на приетото от въззивния съд с обжалвания акт. По изложените съображения определението на Софийския градски съд и разпореждането на Софийски районен съд следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизодствените действия. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12064 от 23.05.2019 г. по ч.гр.дело № 6261/2019 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определение № 12064 от 23.05.2019 г. по ч.гр.дело № 6261/2019 г. на Софийския градски съд и разпореждане № 556492 от 07.12.2018 г. по гр. дело № 56941/2018 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.