Ключови фрази
Частна касационна жалба * връчване на съдебни книжа * представителна власт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София, 23.06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 222 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. Т. Н., срещу определение № 3269 от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 4406/2015г. на САС, ГО, 9 състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.03.2015г. по гр.д. № 10185/2011г. на СГС, I – 19 състав за връщане на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК на подадената от [фирма] въззивна жалба вх. № 96475/26.08.2013г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд е счел за ирелевантен фактът, че пълномощното на адв. В. е изрично ограничено за производството пред първата инстанция, и е приел, че съобщението за постановеното от СГС решение е редовно връчено на адв.В. чрез колега от адвокатската му кантора. Позовава се на чл.81 ГПК и разрешението, дадено в т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК, и поддържа, че адвокатът, който е упълномощен само за първоинстанционното производство, не може да приеме съобщението за постановения съдебен акт, приключващ това производство. Счита, че този извод следва и от тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.3 ГПК. На основание чл.284, ал.3 ГПК представя изложение, в което поддържа наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси:
1. Дали първоинстанционното производство приключва с постановяването на съдебния акт или със съобщаването на страните на постановеното първоинстанционно решение – поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
2. Дали адвокат, който е изрично упълномощен за определена инстанция, може валидно да получи съобщението за постановеното в тази инстанция съдебно решение, което подлежи на обжалване, но той не може да обжалва – поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата Д. Д. К., представлявана от адв. Л. Р., оспорва частната касационна жалба. Поддържа, че не са налице посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие на изводите на въззивния съд с ТР № 6/2012г. на ОСГТК, в което са обсъдени различни хипотези. Счита, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да постанови обжалваното определение, е взел предвид, че представителната власт на упълномощения от [фирма] адв. В. е била ограничена до приключване на делото в първата инстанция, но е приел, че производството пред съответната съдебна инстанция приключва не с постановяването на крайния съдебен акт /освен при необжалваемост/, а със съобщаването на същия на страните по делото. Изложил е съображения, че съобщаването на съдебния акт е предпоставка за влизането му в сила /при липса на обжалване/, респ. за иницииране на производството пред следващата инстанция, което настъпва с подаване на съответната жалба. С оглед на това е достигнал до извода, че съобщаването на постановеното първоинстанционно решение като процесуално действие е елемент на първоинстанционното производство и едва след извършване на това действие производството следва да се счита приключено пред първата инстанция. Въз основа на изложеното е заключил, че не е налице неправилност на съобщаването на първоинстанционното решенеие на това основание. Въззивният съд е счел за неоснователни и оплакванията, обосновани с непосочване на трите имена и качеството на лицето, получило съобщението, като е посочил, че при удостоверяване на връчването връчителят е отбелязал качеството на лицето, получило съобщението, както и двете му имена, с оглед на което е спазено изискването на чл.51, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси следва да се уточнят по следния начин: Дали представителната власт на пълномощник, който е изрично упълномощен за определена инстанция, включва и получаване на съобщение за постановеното в тази инстанция съдебно решение. Този въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не е налице поддържаното от частния жалбодател основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК, тъй като даденото разрешение се отнася до отговорността на страните за направените разноски, но не съдържа обсъждане на релевантния за настоящото дело въпрос относно момента, в който се прекратява представителната власт на пълномощника, упълномощен за определена инстанция, и възможността за редовно съобщаване чрез този пълномощник на крайния съдебен акт, постановен в тази инстанция.
Налице е обаче соченото от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос не е налице създадена съдебна практика и с цел предотвратяване на противоречивото тълкуване и прилагане на нормите на чл.34, ал.1 и ал.4 и на чл.39, ал.1 ГПК следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По поставения въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.39, ал.1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В чл.34, ал.4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случай, че пълномощното е дадено за процесуално представителство в определена инстанция, пълномощникът разполага с представителна власт, която е ограничена само до приключване на делото в тази инстанция. Производството в съответната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт и съобщаването му на страните, когато този акт подлежи на обжалване. При разглеждане на делото съдът дължи извършването на предвидените в закона процесуални действия и произнасяне по исканията на страните или служебно във връзка с движението, спирането или прекратяването на производството. Съдът, разглеждащ делото в конкретната инстанция, дължи и изпращане и връчване на съобщения и книжа до страните за процесуалните действия, извършени в тази инстанция от противната страна или от съда, с цел обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и осъществи защитата на своето право. Следователно процесуалните действия, дължими от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, не се изчерпват с постановяване на крайния съдебен акт, а съдът е задължен и да връчи препис от него на страната, а съгласно чл.39, ал.1 ГПК при наличие на посочен съдебен адресат или на пълномощник по делото, упълномощен за тази инстанция – на това лице или на пълномощника. Поради това представителната власт на пълномощника, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в определена съдебна инстанция, включва и получаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция.
По изложените съображения по поставения въпрос настоящият състав намира, че представителната власт на пълномощник, който е изрично упълномощен за определена инстанция, включва и получаване на препис от постановеното в тази инстанция съдебно решение.
С оглед отговора на формулирания въпрос обжалваното определение е правилно. Съобщение за постановеното първоинстанционно решение с препис от него е връчено на адв.В., който е упълномощен да представлява ответника [фирма] до приключване на делото в първата инстанция, поради което извършеното връчване е редовно. Въззивната жалба на тази страна е подадена след изтичане на определения в чл.259, ал.1 ГПК срок, считано от връчването на решението, и следователно е просрочена. Въззивният съд, като е потвърдил разпореждането за връщане на просрочената въззивна жалба, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3269 от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 4406/2015г. на САС, ГО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: