Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 06 декември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1025 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия Й. Т. Г., подадена чрез неговия защитник – адв. Г. Ц., против решение № 164 от 18.04.2019 г., постановено по внохд № 48/19 г. на Апелативния съд-София. Възразява се, че при постановяване на решението са „допуснати съществени нарушения на материалния закон, във връзка с което наложеното наказание се явява крайно несправедливо – все касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК” и се иска цялостна или частична отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на присъдата с намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитата му. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв.В. Й., счита жалбата за неоснователна. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за отмяна или изменение на въззивното решение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С оспореното решение на САС е потвърдена присъдата на Софийски градски съд по нохд № 5359/17 г., с която подсъдимият е осъден за две престъпления – по чл.152, ал.4, т.1, във връзка с ал.3, т.5, ал.1, т.2, чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на 12 години лишаване от свобода и по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 и чл.54 от НК на 6 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, дължими ведно със законната лихва от 08.10.2016 г. до окончателното изплащане. Съдът се произнесъл по чл.59, ал.1 от НК, държавната такса и деловодните разноски. Със същата присъда е осъден и Д. Т. А.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Известно е, че претендираните от жалбоподателя касационни основания могат да бъдат изрично посочени в жалбата му, но могат и да следват от изложените в нея съображения. В настоящият случай изрично са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК. ВКС прие, че е сезиран и относно основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, щом се оспорва дейността на въззивния съд по оценка на показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа, във връзка с обвинението по чл.199 от НК, че в мотивите не е описано поведение на подс.Г. от вида на посоченото в чл.198, ал.1 и 2 от НК. Относно третото касационно основание – по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, в жалбата не са наведени самостоятелни данни. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. За изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК са събрани възможните, необходими доказателства от различни източници на такива, ползвани са и редица експертни заключения. Всички елементи от доказателствената съвкупност са подложени от въззивния съд на самостоятелен анализ и оценка, като в мотивите на атакуваното решение са изложени подробни, детайлни и ясни съображения (стр.8 и сл.). ВКС не установи САС да е ползвал „едностранен подход за кредитиране верността на показанията на пострадалата и на обясненията на подсъдимия”. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия са анализирани в съответствие с посочения процесуален подход, детайлно и подробно. Не се установява твърдяната от жалбоподателя едностранчивост. Като е установил, че обясненията на подсъдимия, в определена част, не намират подкрепа в събраните по делото други доказателства и не са обективни, въззивният съд е имал основание да не им даде вяра, в съответната част. Ползвайки същият подход при анализа на показанията на пострадалата, съдът по същество е дал вяра на последните, тъкмо защото те са последователни, непротиворечиви и в синхрон със събраните по делото други доказателства. Възражението, че не било изяснено стара или прясна е дефлорацията (разкъсване на химена, респ. девствената ципа), с оглед оценката на показанията на пострадалата, не държи сметка за експертното заключение относно обективираното при прегледа й – неповредена девствена ципа свободно допускаща извършването на полов акт. Обемът на ползваната от подсъдимия принуда е изяснен изцяло, в това число по вид и интензитет. Свързано с конкретното възражение на подсъдимия, относно вида на принудата ползвана от него при отнемането на чуждата вещ, въззивният съд е изложил съображения (стр.12,13 от мотивите), срещу които фактически не се възразява, а настоящият състав на ВКС не намери основания за невъзприемането им. Заканата, както е известно е изразена с думи или жестове заплаха, поради което няма как да се твърди, че не се обхваща от указаното в чл.198, ал.2 от НК. При очертаната от САС фактическа обстановка, думите на подс.Г. правилно са оценени като заканителни по отношение на маловръстната пострадала. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд законът правилно е приложен. Фактическите положения разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Възражението за наличието на това основание, заявено без данни в негова подкрепа, очевидно се поддържа като последица от другите две основания, за които стана дума. ВКС не установи съдът по същество да е игнорирал обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпления, нито пък да е ценил което й да е от тях неадекватно на обективното му значение. Определените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи, способстват постигането на целите по чл.36 от НК. Оспореното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската му част, като няма причини за намеса от страна на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 18.04.2019 г., постановено по внохд № 48/19 г. на Апелативния съд-София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: