Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * наследяване * необходимо другарство * трето лице * нищожност на делба * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

София,22.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 307 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 23.12.2011г. по гр.д.№667/2011г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което апартамент №13,находящ се в [населено място],бул.”*-ти с.”№27,вх.А,ет.5 е допуснат до делба между съделителите М. Н. П.,Р. Б. П. и Т. Б. Б. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С определение №302/11.05.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност,което брани правата на трето,неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение,ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице,чиито права всъщност това възражение брани.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд вместо да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения,да конституира необходимия другар и да реши спора по същество. Неправилно също така въззивният съд приел, че извършеното на 09.04.1975г. дарение е нищожно поради липса на съгласие на съпруга на дарителката при наличие на данни в нотариалния акт,че при изповядване на сделката е представена декларация за съгласие на този съпруг. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителката Т. Б. Б. заявява,че счита подадената касационна жалба за основателна.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителката Р. Б. П. изразява становище,че подадената касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на апартамент,находящ се в [населено място], ул.”*-ти с.”№27,вх.А,ет.5.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд,с което апартаментът е допуснат до съдебна делба между съделителите М. Н. П.,Р. Б. П. и Т. Б. Б. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прието е,че съделителката Р. Б. П. е оспорила действителността на извършеното на 09.04.1975г. дарение,с което Р. П. П. е дарила на сина си Б. П. П. своята ½ ид.част от процесния апартамент с твърдение за липса на съгласие от страна на съпруга на дарителката и за наличие на друго лице /И. П. П./ с права в процесната съсобственост като наследник на действителния собственик на идеалната част от имота и с искане за конституирането му.
Прието е,че възражението на съделителката Р. Б. е допустимо като бранещо потестативното й право на делба,тъй като съсобствеността може да бъде прекратена по аргумент от чл.75,ал.2 ЗН само при участието на всички съсобственици.
Изхождайки от целите на делбения процес и в частност от въпросите, които следва да намерят своето разрешаване в първата фаза на делбата,един от които е установяване кръга от лицата,между които следва да се подели процесния имот,което е абсолютна процесуална предпоставка и е задължение на съда да следи дали всички,за които се твърди,че имат права на собственост върху имота са конституирани,въззивният съд е приел,че при оспорване титула на собственост на наследодателя Б. П. въпросът за обема на правата му в делбения имот и за това кой е действителния собственик на дарената идеална част и за участието на И. П. Д. в имуществената общност и в ликвидирането на съсобствеността следва да бъде решен с нейно участие.
Прието е,че неконституирането на И. П. Д. е процесуално нарушение,което въззивната инстанция не може и не следва да отстранява предвид правилата на процесуалната преклузия,като с оглед осигуряване на възможност на страната за упражняване на самостоятелни права,отстраняването на това процесуално нарушение следва да бъде извършено от първоинстанционния съд.
По въпроса ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн.Дв.бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане, настоящият състав приема следното:
При преценка на правомощията на въззивната инстанция в хипотеза на извършена констатация,че в производството по делото не участвува необходим другар, на първо място следва да се отбележи,че тези правомощия са различни в хипотеза на задължително необходимо и в хипотеза на обикновено другарство.
Участието в производството на всички лица,имащи качеството задължителни необходими другари е предпоставка за допустимост на иска. Ако задължителен необходим другар не е участвувал в производството по делото, постановеното решение е недопустимо. В подобна хипотеза въззивният съд след извършване на констатацията,че такова лице не е участвувало в производството по делото и извод,че обжалваното пред него решение на първоинстанционния съд е недопустимо,следва да обезсили това решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба,а именно неучастието на задължителните другари в производството. Ако обаче въззивният съд констатира,че в производството по делото не е взел участие обикновен другар и е направено искане за конституирането му,което се приеме за допустимо, следва да конституира това лице във въззивното производство и да повтори всички процесуални действия, свързани с очертаване предмета на спора и предмета на доказване, разпределяне на доказателствената тежест, както и да даде възможност на новоконституираното лице да изрази становище по съществуването на спорното право и да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си.
В делбеното производство всички лица,притежаващи идеална част от вещното право,предмет на делбата,имат качеството задължителни необходими другари /т.12,буква”д” ППВС №1/10.11.1985г./.Съдът следва да следи служебно за правилното конституиране на всички съсобственици в производството и ако установи,че някой от тях не участвува в делбата, да даде указания за предявилото иска лице за отстраняване на тази нередовност на исковата молба. Ако подобна констатация е извършена от въззивния съд,приложение следва да намери общото правило,посочено по-горе,а именно съдът следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане с указания за конституиране на неучастващия в делбеното производство съсобственик.
По въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност,което брани правата на трето,неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение,ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице,чиито права всъщност това възражение брани, настоящият състав приема следното:
В делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори,които бранят правата на лицето,което използва това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице,което не участвува в производството,тъй като само и единствено от волята на лицето,чиито права възражението брани,зависи дали да се позове на последиците от нищожността,както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от общото правило,че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице,което има правен интерес от установяването на нищожността с оглед правните последици от това.
Съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който общият праводател е придобил правото на собственост върху имуществото,предмет на делбата,само ако това би довело до увеличаване размера на дела му в съсобствеността,респ. би обосновало извода,че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество. Позоваване на нищожността,което би имало за последица включване и на друго лице в съсобствеността,което води до намаляване дела от съсобственото имущество на оспорващото договора лице не може да се възприеме като оспорване,основано на наличие на правен интерес, доколкото само от волята на лицето,чиито права оспорването брани, както вече беше отбелязано,зависи дали да упражни възражението си срещу действителността на договора,да заяви правото си на дял върху съсобствения имот,а оттам и правото си да участвува в делбеното производство. Искането на съделител в производството да бъде конституирано и друго лице може да се приеме за основателно само ако правата на това лице са установени по категоричен начин в друго исково производство или данни за това се съдържат в представените по делото доказателства.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно,поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл.269 и чл.270 ГПК/.
Възражението на съделителката Р. Б. за нищожност на договора за дарение,сключен на 09.04.1975г./н.а.№*,том ІХ, н.д.№2888/1975г./,по силата на който наследодателят Б. П. П. е придобил правото на собственост върху ½ ид.част от процесния апартамент няма за последица защита на нейни вещни права върху имота- уважаването на същото не би довело до увеличаване на дела й в съсобствеността нито до констатация,че тя е едноличен собственик на имота. Възражението брани единствено правата на неучаствуващата в делбеното производство сестра на наследодателя И. П. Д.,за която по делото липсват данни да е заявявала претенции върху дял от процесния имот,основани на подобно или друго възражение за действителността и правните последици на договорите,посредством които наследодателят е придобил правото на собственост. Поради това следва да се приеме,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел това възражение за разглеждане в делбеното производство, неправилно е приел,че И. П. Д. има качеството задължителен необходим другар и следва да бъде конституирана като съделител,а оттам и че решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане с цел констиуирането на И. П. Д. като съделител.
Както вече беше отбелязано,възражението за нищожност на договора с оглед твърденията на направилата го съделителка за правните му последици,не може да бъде прието за разглеждане в делбеното производство. С оглед данните по делото не се установява И. П. Д. да има качеството задължителен необходим другар,което да налага нейното конституиране като съделител,поради което следва да се приеме,че въззивният съд следва да се произнесе по същество по подадената от Р. Б. П. въззивна жалба.
По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,като новото разглеждане следва да започне от провеждане на открито съдебно заседание.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 23.12.2011г. по гр.д.№ 667/2011г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Добричкия окръжен съд.


Председател:

Членове: