Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * съкращаване на щата * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * подбор


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

С., 10.10. 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д.
гр.д. № 37/2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител ст.юриск. Я. Л., против въззивно решение № 420 от 18.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1131 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 458/26.07.2012 г. по гр.д. № 775/2012 г. на Горнооряховския районен съд, са уважени предявените от Н. Д. Н. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК, които чрез процесуалния си представител поддържа и в съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-Шумен в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна.
С определение № 657 от 28.05.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 420 от 18.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1131 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГО. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, обусловили изхода на делото, а именно – следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника - ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, тъй като извършеният от работодателя подбор по чл. 329 КТ е незаконосъобразен. Съдът е приел, че независимо от това, че ищецът не е въвел оплакване за незаконност на уволнението касаещо извършения подбор, фактът, че в исковата молба той е заявил, че подбор по чл. 329 КТ не е извършван, сам по себе си е достатъчен да вмени в тежест на работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразност на уволнението, в частност законосъобразност на извършения подбор, за които обстоятелства съдът упражнява съдебен контрол.
По поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили допускане на касационното обжалване, а именно - следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника - ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии, е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно дадените с него разрешения при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ същият представлява писмено доказателство за извършения подбор по чл. 329 КТ и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства, същите подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите лица в подбора. Това е така, тъй като с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от ответника-работодател писмен документ, обективиращ преценката за подбора. По правния въпрос от материално естество за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии, в същото ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии, съгласно чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че работодателят трябва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяването на правото си по чл. 329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да са относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос кои работници или служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начин на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Основният мотив на въззивния съд е, че извършеният подбор е незаконосъобразен и независимо от това, че ищецът не е въвел оплакване за незаконност на уволнението касаещо извършения подбор, фактът, че в исковата молба той е заявил, че подбор по чл. 329 КТ не е извършван, сам по себе си е достатъчен да вмени в тежест на работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразност на уволнението, в частност законосъобразност на извършения подбор.
При така дадения отговор на поставените правни въпроси, този извод на въззивния съд е неправилен.
В исковата молба ищецът е въвел доводи за незаконност на извършеното уволнение, изразяващи се в това, че то е извършено в нарушение на чл. 130а, ал. 1 КТ, в нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и в нарушение на чл. 11 и чл. 12 от Колективния трудов договор, както и че подбор по чл. 329 КТ не е извършван. Не е въвеждан довод за незаконност на уволнението, поради незаконосъобразност на извършения подбор, както и не е оспорен от ищеца представения от работодателя протокол № 644 от 28.12.2011 г. за извършен подбор по реда на чл. 329 КТ. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е уважил предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на уволнението, въз основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищеца, както и е разместил доказателствената тежест при липса на оспорване от страна на ищеца на представения с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК от работодателя протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ във връзка с твърдението на ищеца, че подбор не е извършван.
Ето защо, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
По делото безспорно е установено, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като е заемал длъжността „ръководител движение – ръководител смяна” на гара К.. Не се спори, че след 04.11.2011 г. една от шестте бройки, предвидени за длъжността на ищеца при ответника на гара К. е премахната, т.е. налице е реално съкращаване на щата. Установено е също така, че преди уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ, материализиран в представения от него с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК писмен документ - протокол № 644/28.12.2011 г. на нарочна комисия по подбора, назначена със заповед на работодателя, представен във връзка с твърдението на ищеца в исковата молба, че подбор по чл. 329 КТ не е извършван. Верността на отразените в него обстоятелства не са оспорени от ищеца, поради което настоящата инстанция приема, че отразеното в него се ползва с формална доказателствена сила и не е необходимо работодателят с други доказателствени средства/разпит на свидетели, заключение на вещо лице и др./ да доказва неговата истинност. От представения протокол № 644 се установява, че при извършения подбор при заложените пет критерии, свързани с квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа, от общо шестимата служители, заемащи длъжността на ищеца - „ръководител движение – ръководител смяна” на гара К., най-ниска оценка от 25 точки е получил той, поради което комисията по подбора е предложила да бъде прекратен с него трудовият договор поради съкращаване на щата. На 29.12.2011 г. директорът на ПТП Г. О. е издал оспорената в настоящото производство заповед № 76, с която е прекратил на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение между [фирма], Поделение за товарни превози – Горна О. и ищеца, поради съкращаване на щата и извършен подбор. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. В случая работодателят е утвърдил ново щатно разписание, в което са намалели бройките за длъжността „ръководител движение – ръководител смяна” гара К.. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от ищеца. Последният е участвал в подбор, който е извършен в съответствие със законовите критерии по чл. 329 КТ. Служителите, които са съпоставени, са оценени според критериите по чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Обективното съответствие между притежаваните от ищеца качества и получената оценка се установява от протокола за подбор и тъй като липсват данни, които да сочат на обективно несъответствие между тази оценка и реалните качества на ищеца, както и на недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя/злоупотреба с права с оглед чл. 8 КТ/, съдът приема извършеният подбор за законосъобразен.
Съобразно изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 76 от 29.12.2011 г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед на обусловения им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 КТ.
При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 379,35 лв., представляващи внесен депозит за вещо лице в размер на 140 лв., държавна такса за въззивно обжалване в размер на 104,35 лв. и за касационно обжалване в размер на 135 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 420 от 18.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1131 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. Н. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], Поделение за товарни превози [населено място], обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 76 от 29.12.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител движение – ръководител смяна” гара К. и за присъждане обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4 878 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място], Поделение за товарни превози [населено място] направените по делото разноски в размер на 379, 35/триста седемдесет и девет лева и 35 ст./ лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: