4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 11.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
И. Д.
При участието на секретаря : К. А.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2790/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №1456 от 17.12.2012г. по гр.д.804/12г. на Пловдивски апелативен съд.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане.
Молителят поддържа, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска е предявил против Община – [населено място], частични съединени искове за заплащане на стойността на СМР, дължими по издадена от него фактура № 218/01.06.2011г., а при условията на евентуалност и иск за неоснователно обогатяване със същата сума, по които било образувано гр. д. №8812/14г. на Пловдивски районен съд. С оглед така образуваното производство, поискал от сезирания съд съдебно удостоверение за снабдяването му с дневниците за покупки по чл.124 ЗДДС и справки – декларации по чл.125 ЗДДС, изготвяни и подавани от Община – [населено място] и съответно ги представил. В тази връзка страната констатирала, че за данъчен период до м. декември 2011г., [община] включила фактура №218/01.06.2011г.,в графа „ ДО и данък на доставка без ДК”,а след това в същият дневник, но за периода до 12.06.2012г. отново била включена тази фактура, веднъж с отрицателен знак, веднъж в графа „ Начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит”. От тези данни, молителят извежда, че [община] фактически била признала възмездният характер на доставката на фактурираните СМР. Обосновано е подробно, разбирането, че счита включването на фактура № 218/01.06.2011г. в дневника за покупки за данъчен период м. май 2012г-. за ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 пред.1-во ТГПК, а самият дневник за ново доказателство, което според молителя било от съществено значение за решаване на спора.Това разбиране е обосновано отново с това, че по този начин Община – [населено място] признала възмездния характер на фактурираните СМР.Страната, освен това, подробно е изложила, че счита тези факти за новонастъпили обстоятелства, които тя своевременно не е могла да представи, както и е поддържано, с оглед допустимостта на молбата, че узнаването им най-рано е могло да стане с фактическото им снабдяване по повод образуваното гр.д. № 8812/14г. на ПРС.
Ответникът по молбата – Община – [населено място] е на становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че обстоятелствата сочени като нови, всъщност са нововъзникнали, тъй като били представени след постановяване на първоинстанционното решение, а освен това, това записване било свързано с разпореждането на [община] с тези имоти, предмет на отстъпеното право на строеж, съобразно решение на Общинския съвет.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо той да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора.Страната е приложила в подкрепа на искането си за отмяна-извлечение от Дневниците за покупки по чл.124 ЗДДС и справки- декларации по чл.125 ЗДДС, подадени от [община] за данъчен период от.м.06.2011г. до м. 07.2012г.. Тези доказателства, обективират факти по изпълнение на задълженията на Община – [населено място], произтичащи от качеството й на данъчно задължен субект. С оглед данните по делото, начина, по който Община- [населено място] е отразявала в дневниците си и в справките- декларации по чл.125 ЗДДС, процесната фактура са били ирелевантни за настоящия молител- ищец в производството по постановяване на решението, чиято отмяна иска, тъй като въобще изпълнението на тези задължения на Община – [населено място] не е било считано като релевантен доказателствен факт от ищеца по делото пред първата инстанция / нито е правено такова искане, нито то е било предмет на експертното заключение/. Не е направено самостоятелно искане за установяване на тези факти и пред въззивната инстанция, дори и само за процесния период и с оглед становището на ответника по иска- въззивник в производството. Нещо повече, самият молител, в качеството му на въззиваем, в своят отговор на въззивната жалба, с оглед искането на въззивника за допълнителна експертиза, със задача - дали „А. АД е ползвало данъчен кредит за строителните материали и в какъв размер, е поддържал,/ стр.101 от въззивното дело/, че тези доказателствени искания /, свързани с изпълнение на данъчното законодателство от самият молител, били ирелевантни спрямо предмета на делото. А в същият отговор / стр. 101 на т.д. № 804/12г. на Пловдивски апелативен съд/, молителят е изброил и релевантните за спора факти, сред които данъчното отразяване на фактурата от Община – П. не фигурира. В тази връзка и същият не се е снабдил въпреки подадената въззивна жалба, в която изрично е оспорен възмездния характер на извършените СМР, със съдебно удостоверение / с каквото се е снабдил по новообразуваното дело,изцяло в резултат на неговата активност/ и не е представил доказателства по тези факти / дори и без отчетния период за м. 06.12г./ Т.е. по време на разглеждане на делото пред инстанциите по същество, молителят не е считал осчетоводяването и данъчното деклариране на процесната, издадена от него фактура като доказателствен факт, имащ значение за изхода спора. Такова значение за първи път, той му е придал с молбата за отмяна. Въззивният съд, за да отхвърли предявеният иск е тълкувал по реда на чл.20 ЗЗД, чл.1.1 и чл.1.2 от договора за покупко- продажба, сключен между страните на 22.10.2007г., след като е очертал основния спор – а именно какво включва по вид и стойност поетото от купувача [фирма] задължение за плащане цената на земята, предмет на договора и каква е уговорената престация на продавача. Именно, с оглед това тълкуване, са разгледани и насрещните задължения на страните, като е мотивирано, че в случая изобщо не са определяни стойностно и възлагани СМР, а сумата посочена в договора е само правна и стойностна идентификация на обектите, които са предмет на задължението на купувача при учредяване право на строеж. От тук е изведено, че продавача, нито е можел, нито е трябвало да издава нова фактура за допълнителна доставка на такава част от земята предмет на договора на стойност 4508400лв. без ДДС, на каквато стойност е била и издадената фактура№ 218/01.06.2011г. Съдът подробно е мотивирал само с тълкуване на постигнатото между страните съгласие, с оглед сключеният от тях договор за продажба, липсата на насрещни задължения на [община] за заплащане на право на строеж, респективно на СМР, като е направил и правния извод,че стойността на уговореното прехвърляне на правото на строеж и стойността на довършителните СМР са били калкулирани, още при договорното парично определяне на цената на продадената земя. Спрямо тези решаващи изводи следователно, представените доказателства, дори и да бъде прието разбирането на страната, че те са новооткрити, са ирелевантни тъй като цитираните изводи по тълкуване на сключения договор за покупко- продажба, от който всъщност страната извежда задълженията на Община – [населено място] не биха се променили при установеност по делото на начина на последващо/ след сключване на договора / счетоводно записване и деклариране от страна на продавача на издадената от ищеца по спора фактура. В тази връзка този факт не може да бъде третиран и като изявление, отразяващо, както неправилно счита молителя, признание на деклариращия за характера на сключения договор, оше повече, че данъчното отразяване, може да бъде опорочено и от различни по своето естество факти- напр. от допусната грешка или от нарушение на данъчното законодателство, но така или иначе, то не може да обоснове извод по тълкуване на договорно поетите от страните задължения.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 10354.12лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] - [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №1456 от 17.12.2012г. по гр.д.804/12г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да заплати на Община – [населено място],направените по делото разноски в размер на 10354.12лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |