Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 04 ноември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 572/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Й. Б. С. за възобновяване на н.о.х.д. № 21625/2011г. по описа на Софийски районен съд и на в.н.о.х.д. № 1280/2012г. по описа на Софийски градски съд. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на задочно осъдения е допустимо, основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл. 423 от НПК. Адвокат Б. Ц. от САК, назначен в качеството на служебен защитник на осъдения С. поддържа искането за възобновяване като излага доводи в негова подкрепа – осъденият не е участвал в производството и не е знаел за неговото провеждане, поради което моли за уважаването му. Представя писмени бележки. Осъденият Й. С., моли за възобновяване на делото, за да може лично да участва в наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимиран субект. Разгледано по същество е основателно. На 27.05.2011 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление е образувано досъдебно производство ЗМ № 1235/2011 г. по описа на 7 РУП - СДВР срещу Й. Б. С. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. С постановление от 25.07.2011 г., Й. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем в негово отсъствие при предпоставките на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Привличането е станало в присъствието на служебно назначен защитник и на 03.11.2011 г. в отсъствие на обвиняемия разследването е било предявено на служебния му защитник. На 14.11.2011г. в Софийски районен съд е било образувано н.о.х.д. № 21625/2011г. по внесен обвинителен акт срещу Й. Б. С. с обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.1 от НК. С разпореждане от 28.11.2011г., съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е постановил подсъдимият да бъде уведомен за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при предпоставките на чл. 269 от НПК. В първото и единствено по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 26.01.2012 г., подсъдимият е бил нередовно призован. Съдът е констатирал следното: изпратената на адреса по местоживеене призовка е върната в цялост, с отбелязване, че по сведение на портиер в блока е напуснал адреса; призовката от другия установен адрес също е върната в цялост с отбелязване, че такова лице не живее на адреса; справката от СДВР сочи, че подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване по друго дело, към което е било присъединено издирването и по настоящото, като не е установен на територията на страната. При тези данни и след преценка, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, съдът е дал ход на делото на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд е постановил присъда в отсъствие на подсъдимия. По жалба на служебния защитник на подсъдимия е било образувано в.н.о.х.д. № 1280/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Делото пред въззивния съд е било разгледано в едно съдебно заседание на 03.05.2012г., за което подсъдимият е бил нередовно призован- призовките се били върнати с идентични отбелязвания на тези от първата инстанция, а справката от СДВР е установила безрезултатност на издирването. С решение № 771 от 20.06.2012г., Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционната присъда, която е влязла в сила от същата дата. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. При проведено задочно наказателното производство, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по призоваване за съдебно заседание и връчване на копие от обвинителния акт (по чл. 254, ал. 4 от НПК /отм./, по действащата разпоредба на чл. 247б от НПК /ДВ., бр. 63 от 2017г./ ) не може да бъде изпълнена надлежно или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност, т.е. ако сам не се е поставил в невъзможност да бъде редовно уведомен за производството, което се води срещу него, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизводствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото сочат, че осъденият С. не е знаел за воденото срещу него производство и не е взел участие в него, като това незнание не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от негова страна или проявена незаинтересованост. Винаги, когато лицето не е било надлежно уведомено и не е знаело за провеждането на наказателно производство срещу него и причините за това незнание не са свързани с негово некоректно поведение в процесуален аспект, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело. Осъденият Й. С. в нито един момент не е имал процесуално качество на обвиняем/подсъдим в наказателното производство, което да го задължава да не променя местоживеенето си, без да уведомява надлежните органи. При това положение не би могло да се направи обоснован извод, че той е проявил недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си и поради тази причина не е бил намерен. Също така, не би могло да се приеме, че той сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание, или да избегне правосъдие. Необходимостта на същия да бъде гарантиран справедлив процес в негово присъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права, налага възобновяване на производството, отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем и предявяване на постановлението. В насока на горното е и практиката на ЕСПЧ, например по делото „Кунов с/у България”, с решението по което е констатирано нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС, гарантиращ правото на справедлив процес. Поради гореизложеното, в съответствие с разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият състав намира, че към настоящият момент от данните по делото може да се направи извод за налична опасност от укриване на Й. С., предвид данните за липсата на трайна и установена обвързаност с адреса по местоживеене и пребиваването му на неустановени адреси, което обуславя определянето на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Последната надлежно ще обезпечи своевременното провеждане на наказателното производство. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.о.х.д. № 21625/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с производството по в.н.о.х.д. № 1280/2012 г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА присъда от 26.01.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 21625/2011. по описа на Софийски районен съд, потвърдена с решение № 771 от 20.06.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1280/2012 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор при Софийска районна прокуратура за извършване на следствени действия по отношение на Й. Б. С. от стадия на привличане на обвиняем. Определя на Й. Б. С. мярка за неотклонение – „задържане под стража”. Копие от решението да се изпрати на отдел “Съдебен и изпълнение на наказанията” при ВКП за сведение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: