Р Е Ш Е Н И Е   №  167   гр.София,  27 май   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и четвърти март   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 47/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. А. Д.-чрез защитника, против присъда № 309/30.09.2009 год. по въззивно нохд № 79/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ІV въззивен състав. Поддържат се доводи за нарушение на закона, последица от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия, тъй като не е извършил престъпление. Частният обвинител Д. Н. Б.-лично и чрез повереника си, оспорва основателността на жалбата по съображения, че не са допуснати нарушения при постановяване на новата присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателно отделение, 108 състав с присъдата от 13.01.2008 год. по нохд № 5102/2007 год. признал подсъдимия Д за невиновен в това на 21.07.2006 год. в гр. С. да е причинил на св. Б средна телесна повреда с разстройство на здравето, временно опасно за живота, и го оправдал по обвинението по чл.129, ал.2, пр.2, алт.3, пр.5, алт.2 вр.ал.1 НК. Приложил чл.190, ал.1 НПК и постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата. Софийският апелативен съд с оспорената присъда по въззивно нохд № 79/2009 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимия Д за виновен по обвинението по чл.129, ал.2, пр., алт.3, пр.5, алт.2, вр.ал.1 и при предпоставките на чл.54 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски, които подсъдимият следва да заплати. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската районна прокуратура и жалба на частния обвинител Б. , в които се съдържат доводи за допуснати нарушения и искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд приел, че за изясняване на съществени обстоятелства по делото е необходим повторен разпит на св. Н информация от МТел за проведени разговори между лица, разпитвани по делото. Провел въззивно съдебно следствие като извършил подробен и задълбочен разпит на свидетеля и приел справката от мобилния оператор. За да изпълни процесуалните си задължения, предписани в чл.314 НПК, извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда. Изложил приетата от него за установена фактическа обстановка, която не се различава от съдържащата се в първоинстанционния съдебен акт освен в частта за участниците в инцидента. Направил извод, че доказателственият материал е достатъчен и възможния, събран по предвидения процесуален ред при спазване процесуалните изисквания по чл.13 НПК и правата на страните да представят доказателства с цел изясняване на обективната истина. Направил и констатация, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.14 НПК да изясни в пълнота обстоятелствата по делото и особено едно от най-съществените – времето на извършване на деянието и авторството поради допуснато нарушение на в чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. За отстраняването на нарушенията е приел възможността като инстанция по фактите да се произнесе с нова присъда, поради основание за отмяна на оправдателната при предпоставките на чл.336, ал.1, т.2 НПК. Съпоставил събраните в съдебното производство пред двете инстанции доказателствени материали, анализирал ги и изложил съображения въз основа на кои от тях приема за установени обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Подробно мотивирал решението си да кредитира показанията на Б. , Т. , С. , Д. Констатираните противоречия е отстранил по начина, предвиден в чл.305, ал.3, изр.2 НПК. Обсъдил е показанията на групата свидетели, които е определил като недостоверни и неустановяващи относими обстоятелства, а дадени основно, за да подкрепят възприетата от подсъдимия позиция на защита, чиито обяснения също мотивирано е отказал да кредитира. Обосновал е решението си за това със съдържанието на показанията, дадени от св. В установяващи алиби на подсъдимия, поради индивидуализацията му по начин, който категорично да може да изключи участието в деянието-липсата на последователност за част от важни факти и демонстриране решителност да е убедителен единствено за времето, когато е напуснал дома му – след полунощ (инцидентът отдавна е приключил, а пострадалият се е намирал в болнично заведение), вътрешната противоречивост и непоследователност за други относими обстоятелства.бедителни са съображенията, с които мотивира отказа си да приеме показанията на св. Х поради неотносимостта им към времето на извършване на деянието. Наред с това и достоверността в показанията на този свидетел (извън изложеното) би могла да се постави под съмнение.становени от него са факти, които поначало е възможно да не са могли да се случат този ден. В приетото писмено доказателствено средство-ежедневна ведомост на личния състав, е отразено, че на инкриминираната дата свидетелят е бил в отпуск, а не е изпълнявал служебни задължения, по време на които да се е срещнал с подсъдимия, за да уговорят и проведат описаната среща с продължителност до 20 часа. Оценката на тези показания в посочения смисъл въззивният съд е направил след прецизно съпоставяне със съдържанието в показанията на свидетелите Б, Т. , Д. , С. , (които са описали различни моменти от началото до приключване на инцидента, но са безпротиворечиви и последователни за конкретните относими обстоятелства), с резултатите от проведеното разпознаване (макар и по снимки от значително по-ранен етап в развитието на подсъдимия), с констатираните от медицинската документация обективни данни за уврежданията и техния характер, определени според заключението на медицинската експертиза като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Право на съда е да направи оценка кои от събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали са годни, безпротиворечиви и могат да послужат за несъмнени изводи при решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. След като по предвидения от закона начин е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото от относимите към предмета на доказване според чл.102 НПК и са изложени подробни фактически съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, не е допуснато нарушение, което да е съществено и да води до отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Неоснователно е възражението, че съдът е нарушил задължението си по чл.107, ал. 3 НПК като е дал вяра на показанията на свидетелите Т, С. и Д. и е отхвърлил по съображения за недостоверност тези на свидетелите Г, В. , Х. и М. Съпоставил е извадки, включително и недопустими приобщаване и оценка- тези на св. Т, дадени преди да бъде образувано досъдебното производство. Този подход указва на искане от защитата за едностранна оценка на доказателствения материал, както по подобен начин е извършил процесуалната си дейност първоинстанционният съд. От съдържанието на въззивното решение може да се направи извод, че отговаря на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, защото подробно са съпоставени и анализирани не само показанията на всички свидетели, но и писмените доказателствени средства. Изложени са подробни фактически съображения доколко и защо втората група свидетели и справките за работното време на подсъдимия и свидетелката Г не могат да обосноват различен от направения извод за авторството. Правилата за оценка на доказателствения материал са спазени затова е било възможно да бъдат отстранени нарушенията, допуснати при постановяване на оправдателната присъда и да се направят верни правни изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 309/30.09.2009 год. по въззивно нохд № 79/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ІV-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/   /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: