7 Р Е Ш Е Н И Е № 60149 гр. София, 13 октомври 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ГАЛИНА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 496/ 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия В. М. В., чрез защитника му адвокат В., срещу въззивна присъда № 260000 / 14.01.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 23/2020 г., по описа на Окръжен съд - Кюстендил. В жалбата се претендира наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия В. поддържа касационната жалба и претендира за уважаването й по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивната присъда в сила. Подсъдимият В. В., редовно призован, не се явява пред ВКС. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: С присъда № 18/ 28.02.2019 г., по н.о.х.д. № 584/2018 г. по описа на РС – Дупница, подсъдимият В. М. В. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Присъдата е потвърдена с въззивно решение № 179 /12.06.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 220/ 2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил. С решение № 4/09.01.2020 г., постановено по н. д. № 1137/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, по искане на главния прокурор на Република България, е възобновено наказателното производство по в.н.о.х.д. № 220/ 2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил, отменено е постановеното по него въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане. След възобновяване на въззивното производство в Окръжен съд – Кюстендил е образувано в.н.о.х.д. № 23/2020 г. С решение № 260000/14.01.2021 г., постановено по същото дело, е отменена присъда № 18/ 28.02.2019 г., по н.о.х.д. № 584/2018 г. по описа на РС – Дупница, като подсъдимият В. М. В. е признат за виновен в това, че на 15.10.2017 г., около 00.05 часа, в [населено място], обл. Кюстендил, по [улица], пред дом № 36, в посока гробищния парк, управлявал МПС л.а. „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство, съгласно Наредба №1/19.07.2017 г., след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като на основание чл. 343б, ал. 2, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 700 лева. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от право на управление на МПС, като е приспаднато лишаването му по административен ред от това право. Касационната жалба, подадена срещу въззивния съдебен акт, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се аргументира с довода, че приетите от контролирания съд фактически положения не се основават на събраните по делото доказателства. Неправилно въззивният съд счел за установено, че преди извършване на проверката подсъдимият е управлявал МПС - во, тъй като това не се потвърждавало от събраните по делото доказателства. Приел, че е налице отказ на подсъдимия от изследване на кръвта, въз основа на приложения по делото талон за изследване, който не съдържал нужните реквизити - не била отразена дата на съставяне на талона, съгласие на водача с показанията на техническото средство и негов подпис. Според касатора въззивният съд неправилно се позовал на неясно изявление, написано на обратната страна на талона, като го е приел за отказ от извършване на изследване. По своя характер част от тези оплаквания са за необоснованост на въззивната присъда, доколкото се твърди, че фактическите и правните изводи на контролирания съд не са изградени въз основа на събраните по делото доказателства. Необосноваността е изключена от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и това е свързано с отсъствието на правомощие на касационния съд да събира доказателства и да приема въз основа на тях фактически положения, различни от установените от предходните инстанции. Касационната инстанция извършва проверка единствено за това доколко съдилищата по фактите при събирането и оценката на доказателствения материал са се съобразили с процесуалните правила, регламентиращи тази дейност. Изхождайки от това принципно положение, настоящият съдебен състав при извършената проверка констатира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон, свързани с приобщаването и анализа на доказателствената съвкупност. Окръжният съд - Кюстендил е отменил оправдателната присъда на Районен съд - Дупница и е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен. Това е изисквало, съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, въззивният съд да изпълни задълженията си по чл. 305 от НПК и да изложи в мотивите на своя акт фактическите обстоятелства и доказателствата, въз основа на които ги е установил. Контролираният съд се е съобразил с тези правила по отношение на приетия от него факт на управление на МПС от подс. В. към момента на проверката, извършена от полицейските служители. Посоченото обстоятелство е установил след анализ на показанията на свидетелите Д. и П., събрани и проверени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Съпоставил ги е с показанията на свидетелите В. и Т. и е изложил убедителни и логични съображения, поради които е възприел за достоверна и обективна информацията, предоставена от полицейските служители. По отношение на другия основен елемент на престъпния състав - установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца по надлежния ред, проверяваната инстанция не е изпълнила задълженията си, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствената съвкупност. Въззивният съд е счел, че концентрацията на алкохол в кръвта, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 / 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.017г., в сила от 29.09.2017 г. /Наредбата/, следва да се определи на базата на показанията на техническото средство, с което е проверен подсъдимия, поради отказа му да съдейства за извършването на други изследвания, заявен пред полицейските служители. Не е посочил обаче в мотивите на въззивната присъда въз основа на кои от доказателствата, събрани по делото, е формирал този извод. Контролираният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е осъществил повторен разпит на свидетелите Д. и П. – полицейските служители, извършили проверка на подсъдимия за алкохол с техническо средство. При този разпит въззивният съд не е положил достатъчно усилия, за да изясни по какъв начин полицейските органи са изпълнили задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 7 от Наредбата / в редакцията й в сила към датата на деянието – 15.10.2017 г./. Пропуснал е да констатира липсата на корелация между показанията на тези свидетели относно това дали подсъдимият е отведен в медицинско заведение за вземане на кръвна проба. Не е изяснил чрез разпита на полицейските служители къде, по какъв начин и пред кого подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване и в какъв документ е материализиран отказът му. В тази връзка въззивният съд не е извършил анализ на приложения по делото талон за изследване и не е изложил доводи относно неговата годност, съобразно изискванията на Наредбата за реда за съставянето, реквизитите и съдържанието му. Контролираният съд не е посочил и дали го приема за валиден доказателствен източник. Отсъствието на ясни и категорично заявени доводи в тази насока не дава възможност да се разбере дали талонът за изследване е послужил на предходния съд като доказателствена основа за извода му, че е налице отказ на подсъдимия да съдейства за извършване на изследване на кръвта. Отделен е въпросът, основателно повдигнат от касатора, дали писменото изявление върху обратната страна на талона за изследване дава възможност да се направи несъмнен извод за неговия действителен смисъл и за автора му. Липсата на съображения в мотивите на присъдата относно годността на талона за изследване и направеното на гърба му изявление, възпрепятства обективно възможността настоящият съд да прецени тяхната правилност и законосъобразност. Изложеното налага заключението, че контролираният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, ал.1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107 от НПК. Не е положил усилия за изясняване на съществени обстоятелства, свързани с осъществяването на основен елемент от престъпния състав – установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по надлежния ред, като не е събрал и анализирал с необходимата задълбоченост и прецизност съответните доказателствените източници. Това обуславя основателността на твърдението на касатора за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и налага отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, при което да бъдат отстранени допуснатите нарушения, като се извърши задълбочен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК обезсмисля извършването на проверка на твърдението за неправилно приложение на материалния закон, тъй като такава може да се направи само при заключение, че въззивната инстанция е изградила изводите си въз основа на факти, установени при съблюдаване на процесуалните правилата. Въпреки това настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи следното: Разпоредбата на чл. 343б от НК по отношение на съставомерния елемент - установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по надлежния ред, препраща към нормите на Наредба № 1 / 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В разпоредбите на чл. 6 и чл. 7, ал.1 от Наредбата /в редакцията й, действаща към момента на деянието – обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017г, в сила от 29.09.017г./, са уредени две различни процедури на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в зависимост от показанията на техническото средство, с което е извършена проверката на водача на МПС. В чл. 6 от Наредбата е уреден редът, по който се удостоверява концентрацията на алкохол, когато с техническото средство е отчетена такава от над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда, предопределяща носенето на административно – наказателна отговорност. В същата норма подробно са разписани правилата, свързани с начина на изготвяне на акта за констатиране на административно нарушение и талон за изследване, реквизитите, които е необходимо да съдържат и лицата, чиито изявления следва да отразяват. Когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда, разпоредбата на чл. 7 от Наредбата предвижда водачът да бъде отведен от полицейския орган до мястото, където да му бъде извършено изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. За разлика от отменената Наредба № 30/2001 г., която в чл. 4 предвиждаше само възможност за отвеждане на водача в медицинско заведение за вземане на кръвна проба, с чл. 7 от Наредбата се въвежда задължение за полицейския орган да стори това, като не му е предоставено право на преценка, съобразно желанието на водача да приеме или не показанията на техническото средство / вж. реш. № 86/2018 г. по н.д. № 299/2018 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Въведеното задължение е свързано с обстоятелството, че за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, законът предвижда носенето на наказателна отговорност – чл. 343б, ал.1 от НК. Това изисква действителната концентрация на алкохол в кръвта на водача, като елемент от престъпния състав, да бъде установена по несъмнен начин чрез използване на по – точни методи от измерване с техническо средство, а именно – чрез изследване с доказателствен анализатор /също въведен за пръв път с Наредбата/ или с химическо лабораторно изследване на биологични /кръвни/ проби, взети от лицето. Водачът и в този случай има право да откаже да бъде изследван или да подпише протокола с резултатите от изследването, като редът и органът, пред който се удостоверява отказът е изрично разписан в нормите на чл. 10 и чл. 15, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата. Едва след това следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата /явяваща се общо правило и за двете процедури/, според която при отказ на водача да получи талона за изследване, да се яви за такова или да откаже то да бъде извършено, концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Изложеното следва да бъде съобразено при повторното разглеждане на делото, с оглед преценката относно спазване на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол. Воден от посочените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260000 / 14.01.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 23/2020 г., по описа на Окръжен съд - Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на ОС – Кюстендил от фазата на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.