Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София, 09 ноември 2015 г. Върховен касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в публично заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Паунова наказателно дело № 856/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. И. И. за възобновяване на нохд № 112/2014г. на Районен съд – гр. Царево. Искането се позовава на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В него се аргументира, че решението, с което е потвърдена присъдата, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Изтъква се и нарушение на материалния закон, като се оспорва възприетата от решаващите съдилища правна квалификация на деянието. Излагат се доводи, че извършеното от осъдения е следвало да бъде преценено като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и се претендира, че правилната правна квалификация е по чл.354а, ал. 5 от НК. Прави се искане за възобновяване на наказателното дело, като се иска отмяна на постановената присъда № 49 от 02.12.2014г. и на потвърдителното въззивно решение № 81 от 23.04.2015г. и връщане на делото на въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, алтернативно – за изменение на присъдата по реда на чл. 354, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК като извършеното от осъдения И. се преквалифицира в престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване, доколкото релевираните от осъдения основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК не са налице. Назначеният пред настоящата инстанция служебен защитник на осъденото лице – адв. П. Ч., поддържа искането. В представените писмени бележки, които по своето съдържание преповтарят съдържанието на искането за възобновяване, посочва съображения за обосноваване на тезата, че в случая се касае до маловажен случай предвид количеството, вида и стойността на предмета на деянието и личността на дееца, като се аргументира правна квалификация на извършеното по чл. 354а, ал. 5 от НК. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 49 от 02.12.2014г. по нохд № 112/2014 г. на Районен съд – гр. Царево, А. И. И. е признат за виновен в това, че на 06.08.2014г. в [населено място] придобил от неустановено лице и държал до 01:15 часа на 07.08.2014г. високо рискови наркотични вещества: коноп с нетно тегло 2.460 грама със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.30% на стойност 14.76лв. и коноп с нетно тегло 1.146 грама със съдържание наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.45% на стойност 6.88лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор и глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на осъдения със споразумение по нохд № 745/2012г. на РС – Ямбол наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим в затвор. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по възлагането на разноските. С решение № 81 от 23.04.2015 г., постановено по внохд № 33/2015 г., Окръжен съд – гр. Бургас е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на Районен съд – гр. Царево. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В мотивите на решението на окръжния съд са изложени фактическите и правни съображения, обосновали потвърждаването на първоинстанционната присъда, като по този начин е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Въззивният съд е извършил проверка на атакуваната пред него присъда съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК и е постановил съдебен акт съответен на предписаното от процесуалния закон в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. С оглед на проведената диференцирана процедура с признание на фактите от страна на осъдения – по чл. 371, т. 2 от НПК, след като са констатирали доказателствена подкрепеност на признанието, инстанциите по същество са възприели фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като тя не е била оспорвана от осъдения и защитата му. Доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила поради неизпълнение от въззивната инстанция на задължението по чл. 14 от НПК са лишени от основание. Предвид на проведената диференцирана процедура, съдилищата не са дължали обстоен доказателствен анализ, а само аргументирана положителна констатация за подкрепеност на признанието на фактите, направено от осъденото лице, от събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност, каквато констатация е внимателно мотивирана. Няма основание и упрекът, развит в искането, че въззивният съд не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на всички обстоятелства по делото, което оплакване е направено във връзка с не възприемането от този съд на квалификацията на деянието като маловажен случай. Съставът на окръжния съд е изпълнил задължението си да отговори на възраженията на защитата на И. и да изложи доводи защо не приема тезата за маловажност на случая. Действително, мотивите на въззивното решение в тази част не са многословни, но съдържат посочване на обстоятелствата, служещи за преценка, свързани с деянието и с дееца и правят видим процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Доводите в искането за неправилно приложение на материалния закон също не могат да бъдат възприети като основателни. Такива доводи са правени от защитата и пред въззивния съд и те са намерили отговор в решението. Правилно извършеното от А. И. е подведено под престъпния състав по чл. 354а, ал. 3 от НК. Престъплението не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не са незначителни и смекчаващите обстоятелства не занижават обществената опасност на престъплението до степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. В съдебната практика трайно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид (в същия смисъл и ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, но количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, и в тази връзка следва да се съобрази, че нито количеството, нито стойността на веществото са пренебрежимо малки. Данните за личността на дееца несъмнено имат отношение към преценката да случаят е маловажен, като в случая не са налице такива положителни данни за личността, които да сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на дееца. А. И. е осъждан, при това за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и деянието – предмет на настоящето обвинение, е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. Сочените в искането обстоятелства, касаещи личността на осъдения, освен че са само твърдения, но и не са от характер да обосноват извод за занижена степен на обществена опасност на дееца. Видно от заключението на съдебнопсихиатрична експертиза, осъденият е развил психическа зависимост от марихуана, като е пристрастен психически към активното наркотично вещество тетрахидроканабинол. Няма данни обаче, И. да се е лекувал, нито да е полагал усилия за преодоляване на тази зависимост, каквито твърдения се съдържат в искането. Не са доказателствено подкрепени и твърденията в искането за трудова ангажираност на осъдения, а възрастта му, макар и младежка, не може сама по себе си да сочи на положителна личностова характеристика. Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на осъдения, следователно, не може да обоснове извод за значително занижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец. Поради тези съображения, настоящият състав намира за правилни изводите на решаващите съдебни инстанции за приложимия материален закон. Възприемайки изцяло съображенията на първата инстанция, въззивната инстанция професионално е изградила заключение, че фактологията, хронологически изследвана по отношение време, място, начин на извършване на противоправното посегателство, инкриминиран предмет и данните за личността на И., не обуславят маловажност на осъществената от подсъдимия неправомерна проява и не предпоставят приложение на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК. Материалният закон е приложен правилно от първата и от въззивна инстанция и липсва нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което сочи на неоснователност на искането за възобновяване на делото с изменение на съдебния акт и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. И. за възобновяване на нохд № 112/2014г. на Районен съд – гр. Царево и внохд № 33/2015г. на Окръжен съд – гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.