Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр.София, 27 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2376/2013 година Защитникът на подсъдимия И. К. С. е подал жалба единствено срещу потвърдения от Софийския апелативен съд отказ на Софийския градски съд да приложи условното осъждане (чл.66 НК) спрямо подсъдимия по отношение на наказателната му отговорност по чл.244, ал.1, във вр. с чл.243, ал.2, т.3 и чл.18 НК, макар че САС, за разлика от СГС, е намерил за справедливо по-ниско по размер наказание лишаване от свобода за това престъпление. Наказанието 3 години лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, което СГС определил с присъда № 137/19.ІV.2013 год. по нохд № 790/2013 год., е за опита на 27.VІ.2012 год. да бъдат пренесени през границите на страната (през митницата на Аерогара София) 34 подправени платежни инструменти (пластмасови карти, наподобяващи банкови), издадени от банки извън България. За това подсъдимият е наказан 3 години лишаване от свобода, но освен за него той е получил отделно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по чл.246, ал.3, във вр. с чл.243, ал.2, т.3 НК – за намерените у него („пазенето”) на още 502 такива карти, за които е знаел, че са предназначени да бъдат подправяни платежни инструменти. Така 3-те години лишаване от свобода са били определени и като общо наказание с реално изтърпяване за съвкупността от двете престъпления. Тъкмо размерът от 3 години на лишаването от свобода – и като отделно, и като общо наказание, е бил намален на 2 години от САС с решение № 322/4.ХІ.2013 год. по внохд № 606/2013 год. Както вече беше отбелязано, касационната жалба е срещу отказа за условно осъждане по отношение на намаленото наказание; отказът е видян като явна несправедливост по смисъла на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, а от ВКС е поискано да приложи условното осъждане. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на тази инстанция, а участващият при провеждането му прокурор е за нейното отхвърляне като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Насочвайки жалбата конкретно към наказанието по чл.244 НК, подателят ѝ не отчита най-напред това, че условното осъждане за него е отказано не само за предназначението му на отделно наложено, но и на общо наказание за съвкупността от двете извършени престъпления – освен по чл.244, и по чл.246 НК (двете години лишаване от свобода са наистина определящи за общото наказание по реда на чл.23 НК, но приложението на чл.66 НК за всяко отделно наказание в една съвкупност е лишено най-малкото от „практически смисъл” ТР 101/1955 – ОСНК, т.1, което, макар и при друго законодателство, съдържа полезна аргументация в тази насока). Ролята на двете години лишаване от свобода не само на отделно, но и на общо наказание е безспорен белег за по-голямата тежест на санкционираната престъпна дейност. Тази тежест няма и как да бъде оспорена, и жалбоподателят не го прави, поставяйки под съмнение такива изводи на съдилищата като тези относно трансграничния характер на дейността, актуалната ѝ динамика, заплахата за парите, вложени в банките, и др. подобни. Акцентът в касационната жалба разбираемо е върху липсата на отегчаващи обстоятелства за личността на подсъдимия (неясно е само в какво е видяно „критичното [му]отношение към стореното”), но ВКС споделя крайния извод на предходните инстанции както че тази липса не изключва необходимостта от по-сериозно санкциониране, така и че без такова санкциониране (трудно съвместимо с облекченията при условното осъждане) би пострадало постигането на общата му, спрямо останалите граждани цел „да… въздейства възпитателно и предупредително” (чл.36, ал.1, т.3 НК). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 322 от 4 ноември 2013 год. по внохд № 606/2013 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ