4 Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр. София, 24.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 272 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната и частните жалби на Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Ш., против въззивното решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г., с което е обезсилено решение № 643 от 12 август 2011 г., постановено по гр.д. № 5038 по описа на районния съд в гр. Сливен за 2010 г. като постановено по ненадлежно предявен иск, оставена е без разглеждане исковата молба и производството по делото е прекратено. Касационното обжалване е допуснато с определение № 17 от 4 януари 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса необходимо ли е при иск за заплащане на необходимите разноски по извършени строително монтажни работи в съсобствен имот в исковата молба тези работи да бъдат посочени поотделно като позиции и стойност и може ли исковата молба да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност. С обжалваното решение въззивният съд е намерил исковата молба за нередовна поради несъответствие между изложените фактически твърдения и формулирания петитум – посочен бил брой и вид СМР, който не съответства на претенцията за заплащане, и исковата молба препраща към протокол, които нередовности не били отстранени от ищеца след съответните указания на въззивния съд. В отговор на поставения въпрос касационният съд приема следното: Съгласно правилото на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение ответникът дължи пари на ищеца, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ако се твърди липса на договор, следва да се опишат фактите, които могат да бъдат подведени под съответния състав – неоснователно обогатяване, деликт, гестия. В случаите, когато е предявен иск за заплащане на необходимите разноски по извършени строително монтажни работи в съсобствен имот, следва да се изложат твърденията на ищеца за това в какво са се състояли тези работи, без да е необходимо ищецът да посочва изрично всяка отделна позиция за работа, разбирана като отделните действия, необходими за извършване на работата. Ищецът следва да посочи стойността, която претендира за заплащане от страна на ответника за извършените СМР като обща стойност. Законът не съдържа пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност. Предвид посочения отговор на поставения правен въпрос даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Видно от исковата молба, касаторът е предявил срещу ответницата П. искове за заплащане на сторени строително монтажни работи – необходимите разноски, направени за поддържане и възстановяване на общи части на жилищната сграда за сумата 7744,06 лева главница, мораторна лихва от 1440,90 лева за периода 4 февруари 2009 г. – 20 септември 2010 г., ведно с лихвата върху главницата от предявяването на иска. Изрично е посочено, че е извършен ремонт на покривната конструкция на сградата, измазване и боядисването й; строително монтажните работи се състояли в демонтаж на старата покривна конструкция, поставяне на нова, доставка и монтаж на метални греди и колони, изграждане на бетонни пояси, дъсчена обшивка, изграждане на висяща покривна конструкция, топлоизолация, измазване и покриване с керемиди. Подчертано е, че протокол № 1 от 3 февруари 2009 г. съдържа детайлно видовете извършени от строителя работи, тяхното количество, единична цена и обща стойност. Протокол № 1 е даден като приложение към исковата молба и е изпратен на ответницата. Като е приел, че исковата молба е нередовна предвид неотстраняването на недостатъците й – противоречие между фактически твърдения и петитум и препращане към друг документ, приложен към исковата молба, съдържащ видовете строителни работи и стойността им, въззивният съд е тълкувал закона неправилно. Ето защо се налага обжалваното въззивно решение да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по въззивната жалба. По претенцията за разноски ще се произнесе въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Касаторът е предявил и частна жалба против решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г. в частта му, с която исковата молба на К. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, по съображения, че разпореждането на въззивния съд от 4 ноември 2011 г. за оставяне на исковата молба без движение като нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, е незаконосъобразно, което прави такова и последващото решение. Тъй като касационният съд прие, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради неправилно приложение на процесуалния закон, то тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като нейният предмет съвпада с предмета на разгледаната касационна жалба. Подадена е и частна жалба от Г. К. от [населено място] против определение № 714 от 30 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г., с която е изменено решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, и частният жалбоподател е осъден да заплати на ответницата М. Д. П. от същия град сумата от 1123,55 лева деловодни разноски за първата и въззивната инстанция. В частната жалба се сочи, че определението е недопустимо; ответницата е поискала присъждане на разноски пред двете инстанции своевременно, но не е изпълнила задължението си по чл. 80 ГПК да представи списък на разноските в предвидения срок, ведно с документите, които ги установяват. С обжалваното определение въззивният съд приема, че молбата за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция е основателна, тъй като искането е сторено своевременно, а съдът е пропуснал да се произнесе по този въпрос. Предвид отмяната на въззивното решение, касационният съд приема, че следва да отмени и това определение на въззивния съд, тъй като по искането за присъждане на разноски съдът ще следва да се произнесе с новия си съдебен акт. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в гр. Сливен. ОТМЕНЯ определение № 714 от 30 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г. и връща делото за ново произнасяне по искането на М. Д. П. за присъждане на разноски. В тази част решението е окончателно. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх. № 8920 от 19 декември 2011 г. на Г. Д. К. от [населено място], против въззивното решение № 261 от 8 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 461 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2011 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на К. поради неотстраняване на нередовности в срок и производството по делото е прекратено. В тази част решението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: