2 Р Е Ш Е Н И Е № 588 гр. София, 04.10.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1241 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молбата на П. М. Й. от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 4 от 19 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 843 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., с което е потвърдено решение № 118 от 31 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 1338 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. В поправена молба се сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, защото изводите не съответстват с установената фактическа обстановка – по времето на делото за признаване на уволнението за незаконно молителката не претендирала обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ; съдът неправилно възприел съдебна практика, сочеща, че лихвата се дължи от датата на завеждането на дело за обезщетение, защото този извод е верен при обективно съединяване на искове за възстановяване на работа и иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ – лихвата се дължи от момента на завеждането на иска за възстановяване на работа, ако преди това работникът не е отправил покана за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна; съдът е направил неправилна преценка на доказателствата по делото, като се е основал на формалната, а не на обективната истина; налице са доказателства, които са били представени от молителката на заседанията – копие от трудова книжка и служебна бележка от бюрото по труда. Като основание за отмяна молителката сочи тези по чл. 303 ал. 1 т. 1, пр. 2, т. 5 пр. 6 и т. 6 ГПК. Ответникът [фирма] – в несъстоятелност, не дава отговор по реда на чл. 306 ал. 2 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305 т. 1 и 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че задължението по чл. 225 ал. 1 КТ не е срочно, поради което работодателят би изпаднал в забава едва след покана, каквато не се представя, а лихва се дължи от поканата, както определя ТР № 3 от 1996 г. на ОСГК; след като липсва изрична покана за изпълнение на задължението на работодателя, ролята на такава се играе от исковата молба за отмяна на незаконното уволнение, но само ако е бил предявен и иск по чл. 225 ал. 1 КТ, защото само в този случай може да се счете, че работодателят е бил поканен да изпълни свое конкретно задължение, което обаче би довело до прекратяване на производството поради наличие на пълно субективно и обективно тъждество на претенциите в две производства. Относимите обстоятелства по спора са следните: Предявен е иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225 ал. 1 КТ и за заплащане на лихва от 720 лева върху сумата от 20 април 2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като предмет на претенцията на молителката в настоящото производство е само частта от съдебното решение, касаеща заплащането на лихва от датата на уволнението. Не е спорно, че молителката била уволнена от ответника считано от 20 април 2005 г., но била възстановена на работа от съда. С исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не е бил съединен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Пред районния съд се представя копие от трудова книжка на молителката и служебна бележка от бюрото по труда, които се представят и с молбата. Молбата за отмяна е неоснователна. Според правилото на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Молителката поддържа именно това правно основание за искането си. В разглеждания случай се сочи, че представените с молбата за отмяна писмени доказателства – копие от трудова книжка и бележка от бюрото по труда, са били представени в редовното инстанционно производство. И това е така. Следователно, не са налице нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото, тъй като посочените такива са били известни при решаването му и които страната е представила своевременно. Молителката фактически оспорва правилността на изводите на съда във връзка с дължимостта на лихва върху обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ при липса на покана от страна на работника, но евентуална неправилност на съдебното решение не може да бъде коригирана по избрания от нея ред, след като не се представят такива значими за спора писмени доказателства, които съдът не е взел предвид при постановяването на съдебното решение. Според правилото на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, отмяната се допуска в случай, че страната, в следствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителката поддържа наличието на предложение шесто от посочения текст. Такова предложение няма – в текста са разгледани четири възможни хипотези – страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена да участва в делото; вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана; не е могла да се яви лично поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; не е могла да се представлява от повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. От приложените към делото молби е видно, че молителката не е била доволна от начина, по който процесуалният й представител е защищавал правата й, но това отношение не води до ненадлежно представителство в смисъла, вложен в чл. 303 ал. 1 т. 5 пр. второ ГПК. На последно място, молителката сочи основанието за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК – при нарушаване на съответните правила страната е била или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Молителката не сочи кои правила са нарушени, в резултат на което е била представлявана от процесуален представител, а и не е уточнено в какво качество по чл. 29 ГПК тя е била представлявана. При това положение не може да се извърши преценка за осъществено нарушение от страна на съда при представляването на молителката в процеса. Молителката претендира освобождаване от разноски по делото. Съгласно чл. 359 от Кодекса на труда, молителите в производствата по молба за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела, каквото е настоящото, не заплащат такси и разноски, поради което молителката не дължи такива. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. Й. от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 4 от 19 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 843 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., с което е потвърдено решение № 118 от 31 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 1338 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: