Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

гр. София, 07.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3739/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], чрез адв. М. срещу решение № 159/10.05.2019 г. по гр. д. № 132/2019 г. на Окръжен съд – Перник.
Ответникът Б. Д. К., чрез адв. Г., оспорва касационната жалба и счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Жалбата има за предмет горепосоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1248/09.11.2018 г. по гр. д. № 3754/2018 г. на Районен съд – Перник в уважената част на предявения от ищеца Б. К. против касатора иск по чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.05.2016 г., за сумата от 4 200 лв., с присъждането на тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката – 21.05.2016 г. до изплащането й, както и в частта на присъдените на ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на 494. 11 лв.
Въззивната инстанция е постановила обжалвания правен резултат като е установила наличието на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответното дружество – работодател: 1/ увреждане на ищеца, настъпило на 21.05.2016 г. по време на работата му при ответното дружество, където работел на длъжността „разливач – метал“ по трудов договор, когато при газо-кислородно рязане на метални пръчки (охладители) с оксижен една пръчка под напрежение се отплесва и пробожда левия му крак в областта на бедрото, в резултат на което се е получила открита рана на това място; 2/ признаване на описаното внезапно увреждане на здравето за трудова злополука, на основание чл. 55, ал. 1 КСО; 3/ търпени неимуществени вреди – болки и страдания, особено по интензивни в първите 2 до 3 седмици, както и неудобства от невъзможността след злополуката пострадалият да стъпва и да ходи самостоятелно; продължителният период на лечение от 155 дни, през който функцията на крайника постепенно се е възстановила; наличието на остатъчните последици, изразяващи се в наличие на лек козметичен дефект – белег, с кръгловата форма и диаметър 2 см в горната вътрешна част на лявото бедро с белезникав цвят, като е съобразено настъпилото пълно възстановяване на пострадалия – на неговите движения и походка, при което може пълноценно да използва засегнатия крайник, без функционален дефицит и 4/ причинно – следствена връзка между вредите и установената трудова злополука. При отчитане на обективно съществуващите обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД решаващият състав е приел, че адекватният и справедлив паричен еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 7 500 лв. В тази връзка, направеното оплакване във въззивната жалба на ответника за неправилно приложение на материалния закон при определянето по справедливост на паричната равностойност на засегнатото благо, е намерено за неоснователно. Инстанцията по същество е обсъдила и обстоятелствата от значение за намаляване отговорността на работодателя – в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ и е приела, че елементите от фактическия й състав са се осъществили в случая. Действията на пострадалия са квалифицирани като проява на груба небрежност (без да притежава правоспособност за работа с оксижен и при грубо нарушение на установените технически правила и правила за безопасност), преимуществено в резултат на която е настъпил вредоносния резултат, като сочената от въззивния съд висока степен на съпричиняване е определена на 1/3, без да се съдържат в обжалваното решение мотивирани аргументи за така възприетия размер и за съответствието му с действителния принос на ищеца за злополуката. Наличието на допусната груба небрежност е прието за несъмнено, дори и при данните, че макар по длъжностна характеристика пострадалият да е бил натоварен да извършва процесната работа, към този момент той не е имал придобита правоспособност за „газо-кислородно рязане“ на метали, респ. не е разполагал с необходимите за изпълнението й умения. След приспадане на посочения по-горе процент на съпричиняване на вредите е формиран дължимия размер на обезвредата, в размер на 5 000 лв. При съобразяване с разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ е намалено с размера на полученото от пострадалия застрахователно обезщетение в размер на 800 лв. по групова рискова застраховка, сключена в негова полза от работодателя му (по който факт няма спор в процеса). Така е определена сумата от 4 200 лв., съставляваща обезщетение за разликата между причинената неимуществена вреда и полученото, съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, застрахователно обезщетение, в който размер е уважена претенцията.
С определение № 263/08.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?“.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното.
Съгласно установената съдебна практика по поставения въпрос (изразена в решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. 951/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 25/16.02.2016г. по гр.д.№3233/2015г. на ВКС, III г.о., решение №252/30.09.2016г. по гр. д. № 1364/2016г. на ВКС, IV г. о.), която се споделя от настоящия състав на ВКС, при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност (липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност), отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Затова, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
При така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване този състав на ВКС намира следното.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че определянето на процента на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия работник (от 1/3) не е съответно на приетата от въззивния съд висока степен на неговия действителен принос (като увреда, „настъпила преимуществено“ от поведението на ищеца), съобразно изложените от въззивния съд конкретни факти и обстоятелства. Обжалваното решение обаче е основано на извода, че действията на ищеца при настъпване на трудовата злополука (на 21.05.2016 г.) осъществяват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, макар и при безспорните данни, че към този момент той е бил натоварен от работодателя по длъжностна характеристика, която му е връчена надлежно, да извършва процесната работа - „газо-кислородно рязане“ на метали, без да притежава правоспособност да я упражнява (такава е придобита впоследствие – в края на 2017 г.). Това съждение е неправилно и незаконосъобразно. Грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Законът обаче изисква когато дадена дейност съставлява източник на повишена опасност за живота и здравето на упражняващия я работник и генерира висок професионален риск от увреда, лицето да притежава съответните знания и умения за правомерното й осъществяване, т. е. да притежава определена правоспособност. Когато такова лице пренебрегне основни технологични правила за работа и безопасност при извършване на съответната специфична дейност, в резултат на което бъде увредено, с основание следва да се постави въпросът за допусната от него груба небрежност. В обратната хипотеза обаче такъв въпрос не стои, както е в случая. След като ищецът не е притежавал правоспособност за работа с оксижен за „газо-кислородно рязане“ на метали, но въпреки това работодателят му е възложил да извършва по длъжностна характеристика такава дейност, настъпилата като резултат от това трудова злополука не се дължи на поведението на пострадалия. Сам работодателят се е поставил в риск да понесе изцяло последиците от настъпване на внезапно увреждане на здравето на работника (като е вменил в негово задължение по трудовото правоотношение извършването на дейност, за която лицето не притежава нужните знания и умения), което ангажира в пълен обем имуществената му отговорност за вреди по чл. 200 КТ. Въззивното решение в уважената част на иска по чл. 200 КТ и в частта на присъдените на ищеца разноски от първоинстанционния съд обаче не може да бъде касирано, предвид забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване на положението на жалбоподателя, тъй като касационна жалба е била подадена само от ответника по делото. Ето защо, настоящата инстанция счита, че въззивният съдебен акт в обжалваните му части следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото жалбоподателят дължи разноските на ответника по жалба за касационното производство. Тяхното присъждане е поискано своевременно от страната и са представени доказателства за реалното извършване на този разход – заверено копие от издадена фактура и от платежно нареждане за сумата от 1 827 лв. по сметка на упълномощеното адвокатско дружество – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Затова посочената сума ще следва да се присъди в полза на ответника по касация.
По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159/10.05.2019 г. по гр. д. № 132/2019 г. на Окръжен съд – Перник в уважената част на иска по чл. 200 КТ, с която „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Владайско въстание“ № 1 е осъдено да заплати на Б. Д. К. от с. гр. сумата от 4 200 лв. – обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката до изплащането й, както и в частта на присъдените на ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на 494. 11 лв.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Владайско въстание“ № 1 да заплати на Б. Д. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 827 (хиляда осемстотин двадесет и седем) лева – разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.