Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 14.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 13 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения И. Н. Н. за възобновяване на нчд № 518/2017 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение. Осъденият моли за групиране на наказанията, наложени му с присъда по нохд № 499/17 г. на Русенския окръжен съд и с присъда на районен съд в Република Кипър. Служебният защитник на осъденото лице счита, че за да се извърши преценка за наличие на основанията за групиране на наказанията по чл. 25, вр. чл. 23 от НК е необходимо първо да бъде призната чуждата присъда по реда на чл. 463 и сл. от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е основателно. Счита, че не е необходимо чуждата присъда да бъде призната по реда на чл. 463 и сл. от НПК, а следва да се вземе предвид от българския съд на основание чл. 8 ал.2 от НК. Предлага делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 425/ 28.08.2017 г., постановено по нчд № 518/17 г. по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Русенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения И. Н. Н. за определяне на общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК по наложените му с присъда по нохд № 449/17 г. на Русенския окръжен съд и с присъда на съд в Република Кипър. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 22.09.2017 г. Искането е подадено от оправомощено лице и в срока по чл. 421 ал.3 от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е основателно. Русенският окръжен съд е приел, че групиране на наказанията, наложени на осъденото лице по присъдите на българския съд и на чуждестранния съд е недопустимо, тъй като чуждестранната присъда не е призната по реда на българското законодателство. Счел е, че признаването на чуждестранна присъда може да бъде извършено само в рамките на изрично предвидените в закона процедури- по реда на чл. 453 и сл. от НПК, по чл. 463 и сл. от НПК или по чл. 44 ал.13 от ЗЕЕЗА. Направил е заключение, че не може да вземе предвид чуждата присъда, както е регламентирано в разпоредбата на чл. 8 ал.2 от НК, тъй като тя не подлежи на изпълнение от органите на Р.България, ако не е призната по реда на българското законодателство, видно от чл. 4 ал.2 от НПК. Воден от съображенията, че на групиране подлежат само наказания по влезли в сила присъди, които са изпълними съгласно българското законодателство, а присъдата на кипърския съд не е такава, Русенският окръжен съд не е събирал доказателства за наличието на основания за групиране по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Върховният касационен съд намира за неправилен извода на съда, че разпоредбата на чл. 8 ал.2 от НК е неприложима преди чуждестранната присъда да бъде призната по реда на чл. 463 и сл. от НПК. Цитираното от съда Рамково решение 2008/909/П на Съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела не е относимо към конкретния казус. В международните актове се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на последиците от такава присъда. Цитираното от съда Рамково решение регламентира признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела на държавите членки на ЕС и предвижда дълга и сложна процедура за това признаване, защото изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъда. Разпоредбата на чл. 4 ал.2 от НПК дава израз на принципното положение, че влязла в сила чуждестранна присъда, която не е призната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на РБ. Очевидно е, че е забранено изпълнението на непризната по съответния ред чужда присъда, а не и зачитането на нейните вторични правни последици. По реда на чл. 463 и сл. от НПК се признават присъди на чуждестранен съд, но само с цел да бъдат изпълнени в България. Затова, когато не става въпрос за изпълнение, а за зачитане на правните последици на чуждестранната присъда, редът по чл. 463 и сл. от НПК е неприложим. Основният акт, които регулира материята за вземане предвид на присъдите, постановени от държавите членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства е Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г. То е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл. 8 ал.2 от НК, в сила от 27.05.2011 г. според което „влязлата в сила присъда, постановена в друга държава- членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България”. Изразът в чл. 8 от НК „взема предвид” означава, че чуждата присъда поражда същите правни последици като присъда, постановена от национален съд, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. За прилагането на този текст не е предвидена нарочна процедура в НПК, но в съдебния си акт националният съд следва да реши дали са налице основанията за вземане предвид на чуждата присъда / нужно е тя да е постановена срещу същото лице, но за друго деяние, което е престъпление и по българския НК/ и какви нейни последици ще бъдат зачетени с оглед: правната квалификация на деянието- повторност, опасен рецидив, отегчаващи обстоятелства, условно осъждане, определяне на общо наказание при съвкупност и т.н. Във всички случаи и с оглед регламента в чл.3 пар.1 на Рамково решение 2008/675/ПВР, предишната присъда, постановено от съд на друга държава-членка трябва да се вземе предвид, както се вземат предвид предишните национални присъди и да й се признаят последиците, съответни на тези по националните присъди. В този смисъл е Решение от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС /СЕС/, постановено по преюдициално запитване от Софийския районен съд в рамките на производство по групиране на наказания по чл. 25, вр. чл. 23 от НК на осъдения Т. Б.. С решението си, СЕС недвусмислено е постановил, че Рамково решение 2008/675/ПВР е приложимо за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния. Постановил е също, че е недопустимо вземането предвид на предишната присъда на чуждата държава- членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда, каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК. Както е известно, преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила както по отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното запитване и по- горните инстанции, които по пътя на обжалването биха били сезирани със същото дело, така и по отношение на всеки друг национален съд /включително национални юрисдикции на другите страни-членки/, пред който се поставя подобен въпрос. Гореизложеното налага извода, че обоновавайки отказа си да уважи молбата на осъдения И. Н. Н. за определяне на общо наказание по наложените му с присъди по нохд № 449/17 г. на РОС и с присъда на съд в Република Кипър, с липсата на признаване по реда на българското законодателство на чужденстранната присъда, Русенският окръжен съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт. Очевидно е смесването от страна на контролираната инстанция два напълно несъвместими по своя принципен характер правни института - този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд, и този по вземането предвид на последиците от такава присъда. Доколкото по делото са били налице данни за осъждане на И. Н. в Република Кипър, то с оглед чл.8 ал.2 от НК, транспониращ член 3, параграф 1 от Рамково решение 208/675/ПВР във връзка със съображение 5 от него, за Русенския окръжен съд е съществувало задължението да гарантира, че в хода на производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК при изследването на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК ще бъде взета предвид присъдата, постановена в друга държава - членки на ЕС. За обезпечаване на последното контролираната инстанция следвало да се възползва от приложимите инструменти за взаимна помощ и да изиска необходимата му информация с оглед осъждането на И. Н. в Република Кипър, след което да направи обоснована преценка за наличието на материално-правните предпоставки по чл.25, вр. чл.23 от НК за извършване на исканото от осъдения групиране. С оглед изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 518/2017 г. на Русенски окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 425/28.08.2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: