5 Р Е Ш Е Н И Е № 174 София , 04 май 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора К.Иванов. ...................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 260/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на защитника на осъдената Д. Г. Й. за възобновяване на нохд № 969/2014 г. по описа на Бургаския районен съд. В искането се твърди, че съдът неправилно е отказал прилагане на условно осъждане, като не е съобразил ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, нейната семейна и социална среда и осъзнаването на стореното като предпоставка за превъзпитание извън затвора. Пред касационната инстанция адвокатът на осъдената поддържа искането по изложените съображения. Прокурорът пледира решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Бургаският районен съд, единадесети наказателен състав, с присъда № 129 от 16. 05 .2014 г. по нохд № 969/2014 г. признал подсъдимата Д. Г. Й. за виновна в това, че за периода от 24.06.2010 г. до 08.07.2010 г., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у К. Т. С., че срещу сумата 48 250 лева със способностите си на екстрасенс ще направи защита на семейството й от лоши неща и в период от 3-5 дни след получаване на парите ще ги върне обратно, с което причинила на С. имотна вреда в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК ѝ наложил наказание пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимата Д. Й. да заплати на К. С. сумата 48 250 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от извършеното от Й. престъпление, ведно със законните лихви и дължими такси. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски. Бургаският окръжен съд с решение № 191 от 31.07.2014 г. по внохд № 537/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода от пет на три години. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно поради следните съображения: Не се установява твърдяната от осъдената и защитника й явна несправедливост на наложеното наказание поради отказ на съда да приложи института на условно осъждане. След намаляване на санкцията до три години лишаване от свобода чистото съдебно минало на подсъдимата открило формално пътя за отлагане на изтърпяването на наказанието в пенитенциарно заведение. Въпреки това предходната инстанция правилно отхвърлила тази възможност, тъй като констатирала, че целите на наказателната репресия и преди всичко поправянето на подсъдимата, не могат да се постигнат реално извън ограниченията на затвора. Настоящият съдебен състав споделя тази позиция. Твърдението на защитника, че въззивният съд противоречиво е интерпретирал данните за ниска степен на обществена опасност на осъдената, се опровергава от внимателния прочит на мотивите на въззивното решение. В него, на стр.13, съдът е посочил, че намира обществената опасност на подсъдимата за по-ниска от съобразената от предходната инстанция, но не се е ангажирал с констатация за изначално ниска степен на обществена опасност на Й.. Въззивният състав е изложил съображения за противното, коментирайки при индивидуализация на наказанието личността на подсъдимата и характера на извършеното от нея деяние. Касационният съдебен състав отбелязва в тази насока ,че Д. Й. е извършила измама в големи размери чрез шест отделени деяния. Тя възбудила и поддържала в измамената К. С. заблуждение чрез перфидно въздействие върху психиката й, като използвала от една страна внушената й паника от неизбежно тежко нещастие, а от друга - увереността, че предадените пари ще бъдат върнати. За две седмици осъдената успяла да разори пострадалата, като не само получила спестяванията й, но я тласнала към заеми и кредити. Проявеното лукавство и настойчивост до пълно изчерпване на финансовите възможности на жертвата са несъвместими с доводите на защитата за твърде ниска степен на обществена опасност на осъдената . Изтъкнатите в искането „семейна и социална среда” по данните в делото са напълно нетносими към обстоятелствата, които биха увеличили поправително – възпитателната и възпираща функция на наказание в режима на чл. 66, ал.1 от НК. Напротив, точна тази среда, верифицираща дейността на подсъдимата като „Маг Д.”, увеличава рисковете от криминалното й израждане особено в ситуацията на общество с разширяващи се пластове от фрустрирани личности. На следващо място в искането се излагат разсъждения за „житейски извод” на осъдената, която в хода на наказателното производство е ориентирала поведението си към законосъобразност. В делото обаче няма и следа от обективиране на подобна катарзисна преоценка. Изцяло в процесуалните права на подсъдимата е да гради защитната си теза без да се опасява от негативната й оценка, но в конкретния случай във всички процесуални изявления на подсъдимата няма изразено разкаяние или съчувствие към жертвата. Отсъстват и данни за възмездяване на причинените вреди. При тези обстоятелства въззивният съд не би могъл да формира извод за започнало и вероятно за реализиране поправяне на подсъдимата. Ето защо и настоящият съд намира, че приложението на условно осъждане би било акт на неоправдано снизхождение, което няма да окаже превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимата. Подобно снизхождение е необосновано и от гледна точка на общата превенция, защото и тя е цел на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Условното осъждане в конкретния казус не би съдействало за постигане целите на наказанието поради ограничаването на неговия принудителен и предупредителен потенциал, обусловено от отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Водим от горното и след като не установи предпоставки за възобновяване на делото, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдената Д. Г. Й. за възобновяване на нохд № 969/2014 г. по описа на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.