РЕШЕНИЕ № 311 София, 03.юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 727 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 15.02.2011 г. по гр.д. № 3043/2008, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 04.08.2008 г. по гр.д. № 4164/2004, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение при незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правата и задълженията на работодателя, когато съкращаваната длъжност е сходна с други длъжности, които не се съкращават и когато тя не се различава съществено от такива длъжности. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. За да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкръщаваните, инак не може да бъдат сравнени кваликацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, а и предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор” (вж. решение № 282/01.09.2011 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 110/2010). При съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че единственото място по щата на ответника за “топитьор” е съкратено, но тази длъжност е сходна с длъжността “топитьор-материалчик”, чиито бройки в щата не се намаляват, но работодателят не е извършил подбор между заемалия съкратената длъжност и заемащите несъкратените сходни длъжности. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „топитьор” по безсрочен трудов договор. Налице е реално съкращение, като е премахната единствената длъжност „топитьор”, заемана от ищеца. Също правилно съдът е приел, че по щата на ответника съществува и длъжността “топитьор-материалчик”, която е сходна. Това е установено от заключението на приетата експертиза, според което трудовата функция на “топитьор-материалчик” включва изцяло задълженията на “топитьор”, като към тях са добавени задълженията на материалчик. В нарушение на закона обаче въззивният съд е приел, че наличието на сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности задължават работодателя да извърши подбор. Сходството между трудовите функции дава право на работодателя да извърши подбор, задължава го несъщественото различие между трудовите функции. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „топитьор” по безсрочен трудов договор. Налице е реално съкращение, като е премахната единствената длъжност „топитьор”, заемана от ищеца. Трудовата функция на съкратената длъжност е сходна със съществуващите длъжности “топитьор-материалчик”, които не се съкращават, тъй като тя включва изцяло задълженията на “топитьор”, като към тях са добавени задълженията на материалчик. Различията между двете длъжности обаче са съществени, тъй като длъжността “топитьор-материалчик” е резултат на трансформация през 2001 г., когато към задълженията на съществувалата по-рано длъжност „топитьор” са добавени задълженията на „материалчик”. При съкращаването на единствената длъжност „топитьор” работодателят е имал право да извърши подбор със заемащите длъжността „топитьор-материалчик”, чиято трудово функция е сходна. Задължение да извърши такъв подбор обаче той не е имал предвид същественото различие между трудовите функции на двете длъжности. Като синдикален член ищецът не е се ползвал от особена закрила при уволнение, тъй като такава закрила не е уредена в К. от 07.12.1001 г. Оспорваната заповед № 4/15.03.2004 за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца същия ден, а новият К. е сключен по-късно на 22.03.2004 г. Съгласно § 1 от заключителните разпоредби на договора той влиза в сила от 01.03.2004 г., но това се отнася само за тези задължения, които е възможно да се считат възникнали с обратна сила, за да бъдат изпълнени по-късно. Видно от изложеното ответникът е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение при незаконно уволнение. Ответникът по иска [фирма], не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 15.02.2011 г. по гр.д. № 3043/2008. ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на уволнението със заповед 4/15.03.2004 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение при незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от П. Д. С. от срещу [фирма], . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.