1 Р Е Ш Е Н И Е №434 гр.София, 01 октомври 2010 год. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова с участието на прокурора А. Гебрев и при секретаря Л. Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 463/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Л. Н. В. против решение № 115 от 10.05.2010 год. по внохд № 123/2010 год. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата, изготвена от адв.Нотев са на посочените в чл.348 ал.1, т.т.1 и 3 НПК касационни основания.Твърди се, че при извършване на маневрата „движение на заден ход”, подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП.Поведението му като водач напълно съответства на изискванията на посочената норма.Изведеното от съдилищата по фактите задължение да има непрекъсната визуална връзка между водача и осигуреното лице, което да сигнализира за опасности е разширително тълкуване на нормата.Решението на ВКС с указаното за приложението на материалния закон не обвързва съдебния състав, който разглежда делото при повторното касационно обжалване.Неправилното приложение на закона е довело до налагане на неследващо се наказание и заради това е явно несправедливо.Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия В. по предявеното обвинение.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмена защита, в която доразвива тези доводи. Повереника на частните обвинители С. С. и А. Георгиева-адв.Йорданов намира жалбата за неоснователна.Деянието извършено от подсъдимия е съставомерно и затова решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от10.02.2009 год. по нохд № 1569/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Л. Николов В. за виновен в извършено престъпление по 343, ал.1, б.”в” НК и при условията на чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години.На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две година. Постановената присъда е отменена от Софийски апелативен съд и постановена нова, с която подсъдимият В. е бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1, б.”в” НК. С решение № 81 от 19.02.2009 год. на ВКС, ІІІ н.о., присъдата на С. била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд с указания относно приложението на закона. При новото разглеждане на делото присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция при новото разглеждане на делото е възприела изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като е установила, че при проведеното от първата инстанция съдебно следствие са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване.Спазени са правилата за оценката им и не се оспорват от защитата.Единствено се оспорва направения правен извод за виновно неизпълнение от страна на подсъдимия като водач на МПС задължението произтичащо от разпоредбата на чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП.На това възражение въззивната инстанция в изпълнение и на задължителните указания в отменителното решение на ВКС по приложението на закона на л. 3 абз.посл. и на л.4 от решението е даден ясен и конкретен отговор.След като не е установила нови фактически положения с основание е приела, позовавайки се на свидетелските показания и преди всичко на комплексната медико- автотехническа експертиза, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.40 ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, след като е предприел движение на заден ход към рампата, където е стояла пострадалата като лице което да осигурява безопасност на маневрата,без да има видимост към нея.Не е осигурил безопасна възможност да движение назад извън зоната на видимост.След като не е имал визуален контакт с пострадалата, не е имал и гаранции, че няма да застане на пътя на превозното средство.Избрания от подсъдимия начин на сигнализиране е бил неудачен, след като е изпълнен формално и не е осигурил безопасност на маневрата, която е следвало до бъде извършена при стриктното спазване специфичните изисквания на закона.Затова съображенията и изводите на първоинстанционния и въззивния съд в тази насока са законосъобразни.Налице е виновно нарушение от подсъдимия на правилото на чл.40 ал.1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалата Величкова.При установените факти материалния закон е приложен правилно.С деянието си подсъдимия В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.1 ,б.”в”, вр. с чл.342 ал.1, пр.3 НК. Явната несправедливост на наказанието се основава на претенциите на защитата за невиновност на подсъдимия, което поради изложеното не може да бъде удовлетворено.Наказанията, както е приел и въззивният съд са справедливи, защото съответстват на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съответни да бъдат изпълнени целите на наказанието, визиран в чл.36 НК. Що се отнА. до изложените в представената защита доводи и възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълноти в обвинителния акт, довели до нарушение правото за защита, не могат да бъдат обсъждани, след като в жалбата по която е образувано касационното производство, такова касационно основание не е посочено. Въззивната инстанция не е установила други фактически положения и в съответствие с чл.355 ал.1, т.2 НПК е изпълнила указанията на касационната инстанция в отменителното решение, по приложението на закона, след като е направила собствен анализ на доказателствата, изложени са съображения по правото, виновното поведение и правната квалификация.Недопустимо е както се иска от защитата, по реда на касацията да се проверява законосъобразността на решение на друг равен по степен състав на касационната инстанция. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 10.05.2010 год., постановено по внохд № 123 по описа за 2010 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: