Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр.София, 02 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 406/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Б. И. И. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1033/2012 год. на Плевенския районен съд и внохд № 16/2013 год. на Плевенския окръжен съд,отмяна на постановените по тези дела присъда и решение,след което делото да се върне за ново разглеждане.Алтернативно се иска изменяване на въззивното решение и определяне на „ друго по-леко наказание”. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебно назначен защитник на осъдения,който иска и прилагане на условното осъждане. Прокурорът не намира за основателни възраженията срещу правилността на първо- и второинстанционния съдебни актове,и предлага оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда-№ 336 от 21.ХІ.2012 год.-Б. И. И. е признат за виновен в това,че на 4.ІХ.2011 год. в с.Рибен, Плевенска област,чрез употреба на насилие и заплахи е принудил навършилата 18 години М. Д. С. да извърши блудствени действия,за което и на основание чл. 150,ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода,които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивното решение-№ 14 от 6.ІІ.2013 год.-горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. Според осъденият И. липсвали доказателства в подкрепа на обвинението.Дори да се приемело,че той е извършил блудствени действия с пострадалата М.С.,те не са били предшествана и/или съпроводени с упражняването от негова страна на насилие или отправяне на заплахи.В подкрепа на това свое твърдение И. цитира част от показанията на свидетеля „В. К.”,очевидец,който категорично бил заявил:”Заплахи нямаше”.Твърдението е неоснователно,а цитираното като казано от въпросния свидетел,чието име е В. К. /Т./-невярно.Т. е наблюдавал случващото се между И. и С. на разстояние между 20-30 и 50 м и както в показанията си пред съдия при досъдебното разследване,така и пред първоинстанционния съд е заявил,че не е чул И. да отправя към пострадалата заплахи,а не че такива не е имало.Т. е заявил още,че през цялото време,от излизането от дискотеката до мястото на престъплението,И. непрекъснато е държал С. за ръката и натискайки я,упражнявал върху нея и принуда,които негови твърдения изцяло съвпадат с казаното от пострадалата.В конкретния случай,преки доказателства за извършеното от И. престъпление се съдържат не само в показанията на пострадалата,но и в тези на още един свидетел,споменатия В.К.Т..Заявените от двамата факти се покриват,не са установени такива,сочещи на пристрастие и заинтересуваност у двамата от изхода на делото,при което двете съдебни инстанции правилно са преценили,че доверие следва да се окаже именно на тези свидетели,а не на И.,чийто интерес от благоприятен за него резултат от процеса е вън от съмнение. Не е допуснато нарушение на материалния закон.Съобразно фактите,изведени от събрани по надлежния процесуален ред доказателствени средства,законосъобразно е прието,че използвайки насилие и заплахи,И. е принудил 18-годишната М.С. да блудства с него въпреки несъгласието й,с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 150,ал.1 НК. Наложеното на И. наказание е справедливо по вид и размер.За извършени през 2002 год. три престъпления,две от които причиняване на средна телесна повреда на едно лице и хулиганство,И. е бил наказан с общо наказание от 500 лв. глоба след постигнато споразумение,одобрено с влязло в сила на 1.ХІ.2006 год. определение по нохд № 3173/2006 год. на Плевенския районен съд.Малко повече от година след това осъждане,на 27.І.2008 год., И. отново се явява извършител и на хулиганство,и на причинена по хулигански мотиви лека телесна повреда,които престъпления,отново след постигнато споразумение,са санкционирани с пробация по нохд № 2951/2008 год. на Троянския районен съд.Обсъжданото престъпление е извършено по-малко от 2 години след влизането в сила на определението по второто дело,което показва несъмнената липса на какъвто и да било възпитателен и предупредителен ефект от досега налаганите наказания и необходимостта да се наложи по-тежко по вид наказание.Съобразявайки именно съдебното минало на И.,двете инстанции обосновано са приели,че той следва да бъде санкциониран с лишаване от свобода и да изтърпи това наказание,след като проявяваната към него снизходителност по-скоро го е мотивирала към следващи престъпни изяви,вместо към осмисляне на досегашното му поведение и зачитане на установения правов ред.Ето защо и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Б. И. И. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1033/2011 год. на Плевенския районен съд и внохд № 16/2013 год. на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: