10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
[населено място] ,02,02,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на осми декември,две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 4224/2013 год.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] , [фирма] и П. Х. П. против решение № 1462/28.06.2013 год. по т.д.№ 3604/2012 год. на Софийски апелативен съд,ТО - 5 състав,с което е потвърдено решение от 12.07.2012 год. по т.д.№ 221/2011 год. на Софийски окръжен съд,ТО – 3 състав .С последното са уважени предявените от [фирма] субективно пасивно съединени искове,предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК,като е прието за установено солидарно дължимо от ответниците, вземане на ищеца,на основание 2 записа на заповед от 17.01.2008 год., всеки за сума от 49 044,49 евро,с падежи съответно 01.03.2008 год. и 01.01.2009 год.,по които [фирма] има качеството издател,а [фирма] и П. Х. П. – качеството на авалисти.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Считат незаконосъобразен отказа на съда да прекрати производството, поради наличие на валидна арбитражна клауза,предпоставяща разглеждането на спора от арбитражен съд.Намират,че въззивният съд е разгледал недопустимо предявени,като изменение на първоначалните искове, както по основание - претендирани суми на основание договор за лизинг,вместо по записа на заповед, както са заявени,така и за период, различен от първоначално относимия - задължения,изискуеми до падежа на всеки от записите на заповед,с предявяване на суми,чиято изискуемост е настъпила и след по-късния падеж - 01.01.2009 година .Наред с това,според касаторите новопредявените претенции не са индивидуализирани с вида на вземането, на основание договора за лизинг / главница , лихва съответен вид, такси и пр. / и размера им по пера.В този смисъл възразяват за произнасяне по нередовна искова молба, но в евентуалност на довода за недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустимо приет за разглеждане нов иск, в противоречие с чл.214 ГПК.Неправилно,според касаторите, въззивният съд ирелевира падежите на записите на заповед,спрямо момента на настъпила изискуемост на установените,като неудовлетворени,претенции на лизингодателя по договор за финансов лизинг №[ЕИК] / 07.01.2008 год.,който всяка от страните безпротиворечиво признава като каузално правоотношение,в обезпечение задълженията на лизингополучателя по което са издадени и двата записа на заповед.В този смисъл считат присъдими на ищеца единствено изискуеми към датите на падежите по записите на заповед задължения по каузалното правоотношение,което същите обезпечават.Оспорват изводите на въззивния съд и досежно отговорността на авалистите, в случай, че по каузалното правоотношение, което записа на заповед обезпечава, се установят погасени задължения по договора за лизинг с падеж до 01.01.2009 година.В евентуалност и при несподеляне преждепосочените им доводи,касаторите намират неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса,с освобождаване ищеца от задължението да установи каузалното правоотношение,което записите на заповед обезпечават, вида , размера и изискуемостта на вземанията си по същото,едва след което биха могли да ангажират доказателства за тяхното погасяване.
Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба,споделяйки мотивите на въззивната инстанция. Позовава се на изричната клауза на договора за лизинг, че учредените обезпечения,вкл. записи на заповед, съгласно Приложение № 2 към договора,обезпечават всички вземания на лизингодателя.Отклонение от така договореното,а именно – че с двата записа на заповед са обезпечени конкретни задължения в рамките на общо дължимото по договора, е следвало да докаже пълно и главно противопоставилата възражение страна – ответниците,което ищецът не намира да е извършено. Ответната страна се позовава на действително установени задължения на лизингополучателя, към датата на подаване заявлението по чл.417 т.9 пр.първо ГПК,поради което и недоказаност на възражението на ответниците за злоупотреба с право,доколкото е изключено използването на менителничния ефект за неоснователно обогатяване на поемателя . Страната счита,че независимо от изхода на спора спрямо лизингополучателя,ответниците – авалисти следва да отговарят,доколкото авалът съставлява самостоятелно правно основание и те не могат да противопоставят на поемателя личните възражения на издателя на ефекта, като страна по каузално правоотношение с поемателя, обезпечено с ценната книга,освен ако самите те не са страна по същото.Цитират задължителна съдебна практика в този смисъл .
С определение № 692 / 28.07.2014 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : „относно значението на падежите на записи на заповед - при липса на спор относно обезпечителната им функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател - по отношение задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с изискуемост, настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и задължения, с настъпила след падежа му изискуемост„.Въпросът е обоснован от касаторите в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решение,казуална съдебна практика - № 127 по т.д.№ 88 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд,но при наличие на междувременно постановена и задължителна съдебна практика - реш. № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение,съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, възраженията и доводите на страните , намира следното :
Ищецът е предявил по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.124 ал.1 ГПК, за установяване солидарно задължение на ответниците /издател и авалисти/,на основание два записа на заповед,с падежи съответно - 01.03.2008 год.и 01.01.2009 година,всеки за сума от 49 044,48 евро.Ответниците са противопоставили възражение,че записите на заповед са издадени с обезпечителна функция по отношение задълженията на [фирма], по сключен с ищеца договор за финансов лизинг № [ЕИК] / 07.01.2008 год. и изхождайки от падежите и сумите, дължими по записите на заповед твърдят,че този с по-ранен падеж обезпечава издължаването на първоначалната вноска по договора,а вторият – дължими десет редовни лизингови вноски,съгласно погасителния план.Ищецът,в допълнителна искова молба признава обезпечителната функция на записа на заповед по същото каузално правоотношение,но не и обезпечаването конкретно на издължаването на първоначалната ,респ.на десет редовни погасителни вноски по договора за лизинг.Претендира,че съгласно т.5.1 от приложимите Общи условия, записите на заповед обезпечават всички искове на лизингодателя,т.е. вземанията му не само от главница, но и лихви ,такси и пр., както и всички вземания по конкретния лизингов договор,т.е. и тези с настъпил след падежите по записите на заповед падеж,като представя и счетоводна справка за дължими суми,с изискуемост и след 01.01.2009 година.Съдебно-икономическата експертиза е установила неизплатени задължения, изискуеми към 01.03.2008 год. / падежа по първата запис на заповед / – 1 417,41 лева / лихви / ,съответно изискуеми, неразплатени задължения към 01.01.2009 год. / падеж по втората запис на заповед /- 30 991,92 лева.Общо установими към 18.08.2010 год. / датата на подаване заявление по чл.417 т.9 пр. първо ГПК / са задължения на ответника [фирма] от 192 499,82 лв.,включващи и такива с настъпила след падежите по записите на заповед изискуемост.
За да уважи предявените пасивно субективно съединени искове, въззивният съд е приел,че не се спори обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение по договора за лизинг №[ЕИК] / 07.01.2008 год.,но ответниците,в чиято тежест вменява доказването,не са установили записите на заповед да обезпечават именно издължаването на първоначалната / запис на заповед с падеж 01.03.2008 год. /, респ. десет поредни редовни лизингови вноски за периода м. март – м. декември 2008 год. / запис на заповед с падеж 01.01.2009 год./.Счетено е,че само сходството в сумите е недостатъчно да обоснове такъв извод.Оттук въззивният съд е ирелевирал, независимо от признатата от ищеца обезпечителна функция,значението на падежите по записа на заповед и признал за установено солидарно дължимо от всеки от ответниците вземане на ищеца по договора за финансов лизинг, формиращо се от задължения,вкл. с настъпваща след падежите на записите на заповед изискуемост,съгласно погасителния план по договора.
По правния въпрос:
С решение № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на І т.о. на ВКС,към което препраща и реш.№ 171 / 11.11.2014 год. по т.д.№ 2913 / 2013 год. на състав на ВКС, І т.о.,е прието,че в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК,” за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед,изискуемостта на задължение на издателя по каузално правоотношение между него и поемателя,би могла да е от значение,ако записът на заповед е издаден за обезпечение изпълнението на конкретно задължение по каузалното правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга”.Както е пояснено в мотивите на решението,в производство по чл.422 ГПК,вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение,на основание записа на заповед,ако е изискуемо към падежа на ценната книга,при условие, че е предварително доказана обезпечителна функция на същата по отношение конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя .За тези обезпечени конкретни вземания, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга .
Настоящият състав споделя така дадения отговор.Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа,посочен в ценната книга.Ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя,то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение,изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.Според настоящия състав,общото установяване обезпечителната функция на записа на заповед по сключено между издател и поемател каузално правоотношение,при наличие на конкретна дата – падеж на записа на заповед и задължения, с настъпваща съгласно каузалното правоотношение изискуемост и преди и след датата на падежа, е достатъчно за уважаване иска по чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.417 т.9 пр. първо ГПК,само за вземанията с настъпила до датата на падежа по записа на заповед изискуемост,неиздължени от издателя му. В тази връзка, необходимостта от доказване обезпечителна функция на „конкретно„ задължение по каузалното правоотношение – както е посочено в отговора на правния въпрос– настоящият състав споделя единствено в смисъла на съобразяване, при това в интерес на длъжника,твърдяна и съответно доказана обезпечителна функция на ефекта по отношение на конкретно по вид задължение по договора.Ако не се спори обезпечителна функция на записа на заповед по отношение всички видове задължения по каузалното правоотношение / главница, договорна, наказателна лихва, такси и пр./,каквото е становището и на ищеца в настоящия спор,ще следва да бъде съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед . Ако се твърди и установява обезпечителна функция на записа на заповед досежно изпълнението на конкретно по вид задължение / напр. само главница – както твърдят ответниците /,ще следва да се установява изискуемостта на такова по вид задължение към падежа на ефекта.В последния случай,доказването на обезпечителна функция по отношение изпълнението на задължения от един вид,изключва ползването на ефекта за събиране вземания по същото каузално правоотношение от друг вид, независимо от момента на настъпващата им изискуемост - преди или след падежа на записа на заповед.При доказана обезпечителна функция на записа на заповед,вземането на основание ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение,така че не само поемателят да би могъл да иска изпълнение, валидно погасяващо задължението на длъжника и по каузалното правоотношение, но и последният да би могъл и да би имал интерес да изпълни към този момент,при това с погасяващ задължението ефект.Нещо,което при трактовката на ищеца,се явява изключено за изначално неясните задължения,предопределени от неизпълнение или неточно изпълнение на длъжника – напр.наказателна лихва,неустойки , допълнително възникнали разноски и пр..В противен случай би се стигнало до абсурдната последица,на основание менителничния ефект да би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта,за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо този падеж момент.
По основателността на касационната жалба :
В съответствие с отговора на правния въпрос, признанието на ищеца,че записа на заповед обезпечава изпълнението на всички видове задължения по сключения с [фирма] договор за лизинг / чл.5.1 от ОУ във връзка с Приложение № 2 към договора /,е достатъчно за уважаване иска за вземания,с настъпила до датата на падежите по записите на заповед изискуемост,освен ако ответникът – издател би доказал,че същите имат обезпечителна функция само за определен вид задължения по договора ,в който случай искът следва да се уважи за вземанията само от съответния вид,с настъпила до датите на падежа изискуемост.
Видно от доказателствата,кореспондиращо по размер задължение, спрямо падежа на записа на заповед,е налице само за този с падеж 01.01.2009 год. - за първите 10 редовни погасителни вноски, в общ размер от 49 870,40 евро с ДДС,в съответствие с погасителен план от 07.01.2008 год.,на която дата са издадени записите на заповед. Точно кореспондиращият на вземането по записа на заповед аритметичен сбор на вноските,с крайна изискуемост до 01.01.2009 год.,изхождайки и от специфичността на сумата / не е кръгла сума, за да би се допуснало съвпадение/,е достатъчно , съобразявайки чл.5.1 от ОУ вр. с Приложение № 2 към сключения договор за финансов лизинг, предвиждащ издаването на множество / но неконкретизирани / записи на заповед, в обезпечаване на задълженията на лизингополучателя, да се приеме,че ценната книга обезпечава именно изпълнението на изискуемите до този момент редовни погасителни вноски,доколкото кредиторът не е предложил друго разумно обяснение за формирането на сумата в точно този специфичен размер. Подобна реципрочност не се установява,обаче, между размера по записа на заповед с падеж 01.03.2008 год. и размера на първоначалната вноска,вкл. прибавяйки изискуема до същия момент такса от 3 827,02 лева. Затова и установената дължимост на остатък от начислени лихви в размер на 1 417,41 лева,към 01.03.2008 год., съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, обосновава установителния иск за същата сума,равняваща се на 724,71 евро,на основание този запис на заповед,не и за разликата до 49 044,48 евро,до какъвто размер неизпълнено от ответника – издател на записа на заповед - задължение ,изискуемо към 01.03.2008 год. не е установено.Според съдебно-икономическата експертиза, съобразно актуалния погасителен план от 11.02.2008 год., съгласно който не е променен размера на първите десет редовни погасителни вноски по договора за лизинг, лизингополучателят е останал задължен за сума от 30 991,92 лева,равностойни на 15 845,92 . Експертизата не е оспорена от никоя от страните и ще следва да се кредитира с изводите си в настоящата инстанция.Паралелният извод за липса на изискуеми задължения на лизингополучателя към 01.01.2009 год. е изведен единствено на база счетоводните регистри на самия лизингодател, поради което и противоречието с дължимостта, изводима от вещото лице на базата на приложимия погасителен план и първичната счетоводна документация, ще следва да се разреши в полза на последната.
Досежно отговорността на авалистите в конкретната хипотеза, за размера на вземанията над преждедоказаните суми по всеки от записите на заповед съображенията на ответната страна са несъстоятелни.С решения № 17 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 213 / 2010 год.,реш.№ 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. , реш.№ 21 по т.д. № 1091 / 2010 год.,реш.№ 26 по т.д.№ 1027 / 2013 год., реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год. , всички на ІІ т.о. на ВКС, безпротиворечиво е прието, че отговорността на авалиста е самостоятелна спрямо тази на издателя и относителни възражения,основани на каузалното правоотношение,в обезпечение на вземането по което е издаден ефекта, авалистът не може да противопоставя,освен ако сам не е страна по това правоотношение / какъвто не е настоящия случай / .Прието е,че възражения,основани на съществуването или несъществуването на задължение по каузалното правоотношение, биха били допустими от страна на авалиста само в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право, изводим от систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД. Недобросъвестността и злоупотребата с право, разбирани като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората,подлежат на доказване от авалиста.В конкретната хипотеза,установяването в общо производство ,с участието на издателя, поемателя и авалиста, на ограничена обезпечителна функция на записите на заповед - за всички изискуеми по договора за финансов лизинг задължения към 01.03.2008 год.,респ. за първите десет редовни погасителни вноски,чиято изискуемост е настъпила до 01.01.2009 год.,респ. предявяването на записите на заповед срещу авалистите и за суми,надхвърлящи така обезпечените,при кумулативно частично уважаване на исковете спрямо длъжника по каузалното правоотношение,безспорно обезпечено със записа на заповед, предпоставя извод за злоупотреба с право от страна на кредитора при предявяването спрямо авалистите пълния размер по записите на заповед.Поради това е налице изключението за допустимо предявяване на възражения основани на каузалното правоотношение и от авалиста.Впрочем,такова е разрешението на спора в каузалната му част в реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС,реш.№ 40 по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, както и в преждецитираните решения - № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на І т.о. на ВКС и реш. № 171 / 11.11.2014 год. по т.д.№ 2913 / 2013 год. на състав на ВКС, І т.о.- макар последните да не съдържат изрични мотиви по въпроса.Аналогични са и съображенията,макар при различни предпоставки за изводима недобросъвестност, мотивирали реш.№ 230 по т.д.№ 383 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Несъстоятелни са доводите на ответниците за недопустимост на въззивното решение,като постановено по недопустимо изменен първоначален иск,от такъв за вземане по запис на заповед, в иск,основан на каузално правоотношение по договор за финансов лизинг, при това с различен обхват на претендираното за установяване вземане – с настъпил до 01.03.2008 год., респ .01.01.2009 год. падеж, а последващо и с настъпил до 18.08.2010 год.падеж.Заповедното производство е инициирано въз основа на запис на заповед,на основание който е предявен и установителният иск по реда на чл.422 ГПК.Каузалното правоотношение, в обезпечение на което е издаден записа на заповед,е въведено от ответниците и подкрепено, с различие досежно обхвата на обезпечителната функция,от ищеца.С последното не се променя предмета на иска / идентични съображения в реш.№ 114 от 10.07.2014 год. по т.д.№ 1469/2013 год. на І т.о. на ВКС/.Не се променя и обхвата на вземанията,предмет на установяване, тъй като с исковата молба кредиторът нито е въвел , нито е бил длъжен да въведе обезпечителна функция на ефекта само и единствено за вземания с изискуемост към 01.03.2008 год., респ. 01.09.2009 год. по договора за финансов лизинг.Напротив,ищецът изрично е оспорвал тезата на ответниците за обхвата на обезпечителната функция, но това доказване не рефлектира върху петитума на иска,който остава в размер на 49 044,48 евро по всеки от двата записа на заповед.Както вече се изтъкна в определението по реда на чл.288 ГПК,съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – кредитор,дори да поддържа обезпечителна функция на записа на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение,доказва вземането си,основано на менителничния ефект.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа : доколкото същият би потвърдил същата кауза, когато на доказване ,при това в негова тежест / какъвто е настоящия случай / биха подлежащи релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането или би твърдял различна кауза – в който случай кредиторът би могъл да има интерес, но не и задължение да доказва друга каузална причина за издаването на записа на заповед, поради което и не следва да понесе последици от това недоказване с отхвърляне на иска му, основан единствено на абстрактната сделка / идентични съображения в реш. № 248 от 23.01.2015 год. по т.д.№ 3437 / 2013 год.на І т.о. на ВКС/.Въззивното решение се явява съобразено с така дадения в ТР отговор,като в тежест на ищеца правилно не е вменено индивидуализиране на претенциите му по вид и размер,на основание каузалното правоотношение.
Досежно неоснователността на отвод за неподведомственост, поради уговорена по каузалното правоотношение арбитражна клауза, изпълнението на което е обезпечено със запис на заповед, предмет на иск по чл.422 ГПК е налице непротиворечива до момента съдебна практика – определения по реда на чл.274 ал.3 ГПК, която настоящият състав споделя / опр. № 585 по ч.т.д.№ 457 / 2011 год. на І т.о. ВКС, опр.№ 938 по ч.т.д.№ 874 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др./.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1462 / 28.06.2013 год. по т.д.№ 3604 / 2012 год. на Софийски апелативен съд,в частта в която със същото са уважени предявените от [фирма] в пасивно субективно съединение , искове с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца спрямо ответниците [фирма] , [фирма] и П. Х. П. , при условия на солидарна отговорност,в размер над 724,71 евро / по запис на заповед от 07.01.2008 год., с падеж 01.03.2008 год. / и в размер над 15 845,92 евро / по запис на заповед от 07.01.2008 год., с падеж 01.01.2009 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.08.2010 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] в пасивно субективно съединение искове, с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.422 ГПК,против ответниците [фирма], [фирма] и П. Х. П., за установяване вземане на ищеца към ответниците ,при условия на солидарна отговорност,за размера над 724,71 евро / по запис на заповед от 07.01.2008 год., с падеж 01.03.2008 год. / и до претендираната сума от 49 044,48 евро, както и за размера над 15 845,92 евро / по запис на заповед от 07.01.2008 год., с падеж 01.01.2009 год. / и до претендираната сума от 49 044,48 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма] да заплати, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК на П. Х. П. разноски за касационното производство, в размер на 5 333 лева, съобразно уважена към отхвърлена част от исковете .
ОСЪЖДА [фирма],П. Х. П. и [фирма],на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплатят на [фирма] , разноски в размер на 869 лева, съобразно уважена към отхвърлена част от исковете .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|