Ключови фрази
Самоуправство * материална незаконосъобразност * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

    Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е

 

                                                        №520

 

                                   София,07 януари 2008 година

 

 

                                    В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева

                                                                                              Цветинка Пашкунова

 

 

                                                                               

при секретар Лилия Гаврилова

и с участието на прокурор от ВКП М. Маринова

изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева

 наказателно дело № 522/2008 г.

 

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци, Д. М. и П. П. , чрез техния п. адвокат М, от Ловешкия АК, срещу новата присъда на Ловешкия окръжен съд, постановена на 28.05.2008 година по в н о х д № 287/2007 година.

В жалбата са въведени двете касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. По първото основание твърдението е, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 323 ал. 1 НК спрямо подсъдимия С, а по второто, че изводите за невиновността на подсъдимия са направени в нарушение на принципите за формиране на вътрешното убеждение по чл. 14 ал. 1 НПК.

Направено е искане за отмяна на новата присъда изцяло, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане с указания за правилно приложение на закона, съобразно правомощията на ВКС по чл. 354 ал. 3, т. 3 НПК.

Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован не се явява.

Представлява се от адвокат В от Ловешкия АК, която оспорва касационната жалба и иска новата присъда да се остави в сила.

Жалбоподателите, редовно призовани не се явяват и се представляват от упълномощения за третата инстанция адвокат А от САК. Той поддържа жалбата и в подкрепа на въведените касационни основания и исканията за цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт, излага доводи в писмени бележки.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Жалбата е основателна.

 

С цитираната нова присъда, състав на Ловешкия окръжен съд е отменил присъдата на Ловешкия районен съд № 761/14.11.2007 година постановена по н о х д № 928/2006 година на Ловешкия районен съд, в частта с която С. Д. С. от с. Л., Л. област е осъден за престъпление по чл. 323 ал. 1 НК и да заплати на П. П. и Д. М. по 4 614, 68 лева, представляващи претендираните имуществени вреди , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 16.11.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и 200 лева за съдебноделоводни разноски и съответната държавна такса върху уважената част от гражданския иск и вместо нея постановил нова присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен в това за периода от 5.08.2002 година до 25.01.2006 година, самоволно, не по установения ред /чл. 31-34 ЗС/ да е осъществил едно свое оспорвано от другиго предполагаемо право, че може еднолично да се разпорежда със съсобствен недвижим имот – наследствени гори, като продал добита от тези имоти дървесина на обща стойност 3 194,70 лева и продал имоти с кадастрални номера 130107 и 131024, намиращи се в землището на с. Л., на стойност 15 264 лева, без знанието и съгласието на останалите съсобственици – Т. Д. , Д. М. и П. П. , като случаят е немаловажен и го оправдава по обвинението в престъпление по чл. 323 ал. 1 НК.

Със същата присъда е прекратено производството по предявените граждански искове от П. П. и Д. М.

В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена.

При проверката по делото се установиха, преди всичко съществени неточности при произнасянето на двете инстанции, във връзка с причинените от деянието вреди. В обвинителния акт обвинението е формулирано чрез диференциране на вредите на такива причинени от:

а/ добиването на движими вещи, /по конкретно едра строителна дървесина, средна строителна дървесина и дърва за огрев/ на обща стойност 15 510 лева;

б/ продажба на недвижими имоти, на стойност 9 360 лева или общо обвинението е за причинени вреди на стойност 24 870 лева.

С присъдата на първата инстканция подсъдимият е признат за виновен за това, че:

а/ се е разпоредил еднолично със съсобствен имот, като добил посочените в обвинителния акт количества и видове дървесина и дърва за огрев на стойност 3 194,70 лева

б/ продал имоти на стойност 15 264 лева или общо разпоредителните сделки, за който е признат за виновен подсъдимият, са на стойност 18 458,70 лева;

Освен това, подсъдимият е оправдан по обвинението да е добил дърва за огрев – 330 пространствени куб. метра, по обвинението за общата стойност на вещите за 24 870 лева и по обвинението във връзка с чл. 26 ал. 1 НК.

В мотивите към тази присъда съдът е изложил съображения, че „оправдава подсъдимия по обвинението за общата стойност на вещите , с които са извършени самоуправните действия-за сумата 24 870 лева, тъй като от доказателствата по делото се установи, че същата е в размер на 18 458,70 лева.”

По отношение оправдателния диспозитив за чл. 26 ал. 1 НК, съображенията са че „същото не присъства в текстовите части нито на диспозитива, нито в обстоятелствената част” на обвинителния акт.

От изложеното се налага заключението за крайно противоречиви изводи на съдилищата по отношение размера на вредите по двата отделни пункта на обвинението - неправомерното разпореждане от подсъдимия с движими и недвижими вещи. От с. на първата инстанция, той е оправдан за цялата сума, като стойност на причинените вреди – 24 870 лева, вместо само за разликата до тази обща сума. Освен това, вероятно поради невнимание, в присъдата са разменени стойностите на движимите и недвижимите вещи – /вж по-горе отразеното с курсив/. Тези противоречия и очевидни грешки не са забелязани от втората инстанция, която оправдава подсъдимия изцяло, но диспозитива на новата присъда не кореспондира нито с отменената присъда, нито с обвинителния акт. Той е оправдан за сумата 3 194, 70 лева като стойност на продадената дървесина, а обвинението е за стойност 15 510 лева. За разликата няма произнасяне по обвинението от втората инстанция, като съд по същество.

Посочените констатации сочат на допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е ограничено правото на страните да получат информация за смисъла на съдебния акт по основни параметри на обвинението.

Освен това, въззивният съд е пропуснал да констатира празнотата в проверявания от него съдебен акт, относно следното – като е оправдан подсъдимия за това, че е действал в условията на продължавано престъпление, какво е приел – наличие на продължено престъпление или множество от престъпления извършени в реална съвкупност. Отделен въпрос е, че отразеното в обвинителния акт цифрово позоваване на чл. 26 ал. 1 НК е достатъчно за очертаване на конкретното обвинение – деяние извършено в условията на продължавано престъпление.

Освен това, въпреки пропуска на прокурора внесъл обвинителния акт, съдът задължително е следвало да съобрази приложението на чл.26 ал. 1 НК, в светлината на приложимия най-благоприятен закон за дееца – чл. 2 ал. 2 НК. Това е наложително в случая, тъй като част от изпълнителното деяние обхваща период преди въвеждането отново на института на продължаваното престъпление със ЗИДНК – ДВ бр. 92/2002 година.

На второ място, касационната жалба е основателна по основанието за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно спрямо подсъдимия не е приложен чл. 323 ал. 1 НК. От фактическа с. безспорно е изяснено, че имотите от които подсъдимият е добивал дървесина са съсобственост на всички наследници на общия им наследодател С. Д. С., починал 1968 г. и въпреки, че по закон същите имоти са върнати само на един от наследниците – подсъдимият е този, който е подал заявлението по чл. 13 във вр. с чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд /ДВ бр. 110/1997 г./, съгласно чл. 11 ал. 4 от Правилника за приложение на този закон приет с ПМС № 5* бр. 29/13.03.1998 година, „подаденото заявление за възстановяване правото на собственост на лицата по чл. 3 от закона, ползва всички останали наследници.” Обстоятелството, че подсъдимият е придобил редовно позволително за сеч, като е представил удостоверение за наследници с вярно съдържание /вж л. 45 от досъдебното производство/ не означава, че той самоуправно не се е разпоредил с цялото добито количество дървесина, без знанието и разрешението на другите сънаследници. Именно в това се състои изпълнителното деяние по отношение на движимите вещи предмет на обвинението.становено е по делото, че пред тях той съзнателно е лансирал версията, че добиването и извозването на дървесината е станало от неизвестна „фирма” и без негово знание. Последното, както вече се посочи се опровергава от показанията на свидетелите – както пострадалите, така и други присъствали на мястото на срещата – магазина на св. М през м. февруари 2006 година, както и от приложените по делото досиета от „Държавното лесничейство” Лесидрен, в които са приложени писмени доказателства за това, че искането е направено от подсъдимия и той формално е изпълнил всички изисквания за да получи на свое име разрешително за сеч.

По отношение самоуправните разпоредителни действия на подсъдимия при отчуждаването само от свое име на съсобствените недвижими имоти, настоящият състав намира следното: поради това, че нотариалното охранително производство изисква за валидност на сделката доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 31-34 ЗС, за да заобиколи закона и да реализира престъпното си намерение за осъществяване на състава по чл. 323 ал. 1 НК, подсъдимият е предоставил на упълномощеното от него лице – св. В, удостоверение за наследници с невярно съдържание. С подписването на пълномощното пред нотариус, с недвусмисленото съдържание да продаде имоти, които са само негова собственост, подсъдимият е целял да упражни едно свое оспорвано от другите сънаследници и частни обвинители по настоящето дело право, а именно да се разпореди с имотите, като ги отчужди и получи насрещната престация от продажбата им само за себе си. Всички доводи на подсъдимия, че само той се е грижел за общия им наследодател и е имал устна договорка само той да ползува и се разпорежда с процесните имоти е ирелевентно обстоятелство в случая, защото при спор между сънаследници, пътят за разрешаването му е или доброволна или съдебна делба. В последното евентуално, той би могъл да има претенции и да ги доказва пред гражданския съд. В съдебната практика и доктрината е изяснено и не се спори, че разграничителният критерии между съставите по чл. 323 ал. 1 и 2 НК са именно тези – по алинея първа са самоуправните действия на дееца свързани със самоволно осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи, а по алинея втора, обратното, спорът вече окончателно е решен от съда, но деецът, въпреки че е отстранен от недвижимия имот по надлежния ред, отново го завземе.

В процесния случай, подсъдимият С като е пренебрегнал установения ред за разрешаване на имуществените спорове с другите негови сънаследници и по-конкретно с тези, който са се конституирали като частни обвинители и граждански ищци по настоящето дело, защото са пострадали в имуществен аспект от противоправните му действия, и е решил да реализира самоволно оспорваното субективно право, е осъществил всички елементи от обективния състав на състава по чл. 323 ал. 1 НК. От доказателствата по делото за неговите действия е обективиран и прекият умисъл при осъществяването му от субективна страна.

Ето защо, настоящият касационен състав намира, че като не е приложена разпоредбата на чл. 323 ал. 1 НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 НК, от предходните инстанции е допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на въззивното решение и присъдата на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд – Ловеч, за ново разглеждане от друг състав, защото там, на този етап от съдебното производство, са допуснати част от посочените по-горе процесуални и материалноправни нарушения.

При новото разглеждане следва да се отстранят допуснатите процесуални нарушения и се приложи правилно законът, както с оглед чл. 323 ал. 1 НК, така и на чл. 26 ал. 1 НК, във вр. с чл. 2 ал. 2 НК, съобразно указанията в съобразителната чест на настоящето решение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло нова присъда № 72/28.05.2008 година постановена от Ловешкия окръжен съд по в н о х д № 287/2007 година, с която подсъдимия С. Д. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинение в престъпление по чл. 323 ал. 1 НК и присъда № 761/14.11.2007 година постановена от Ловешкия районен съд, по н о х д № 928/2006 година и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание, при което да се изпълнят указанията съобразно чл. 355 ал. 1, т.1 – 3 НПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 инст по 323 – осъжда

2. отменя и оправдава – КО – т. 1, отменя и гражданския иск.

Подсъдим

Защитник

Жалбоподатели...1

2.

Повереник – адв. М....

Прокурор.....

ВКС...основателно е защото няма обвинение по 316, а кметът е осъден по 311 ал. 2, което е по леко наказуемо от това по 323...оспорено, какво значи – практика

Защото деянието си е измама по 209 НК..