Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 04.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 4412/2016година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 154 от 27.02.2017г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, подадена от пълномощника - юрисконсулт И. Л., на въззивното решение на Видинския окръжен съд, ГК, № 84 от 19.07.2016г. по в.гр.д. № 195/2016г., с което е потвърдено решението на Видинския районен съд, № 100 от 07.03.2016г. по гр.д. № 1699/2015г., с което са уважени предявените от К. С. Г. против ИА „Автомобилна администрация” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за необоснованост на същото. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответната страна К. С. Г. в представени чрез адв. В. К. писмен отговор и писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски. С цитираното по-горе определение № 154 от 27.02.2017г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „ Ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието” поради противоречие с ТР № 9/12.12.2014г. ОСГК на ВКС. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията на изведения по настоящото дело правен въпрос, даден с ТР № 9/12.12.2014г. ОСГК на ВКС, каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последната, с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. § 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно по следните съображения: За да уважи предявените от К. С. Г. против ИА „Автомобилна администрация” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Ищецът К. С. Г. е изпълнявал длъжността „главен специалист–инспектор” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Видин, към ИА” Автомобилна администрация”. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Съдът е счел за основателен довода на ищеца за нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като ищецът е бил секретар на синдикалната секция на ФТР”Подкрепа” в РД”АА” [населено място] и е имал качеството на член на синдикално ръководство до момента на уволнението; работодателят е поискал предварително съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение и синдикалният орган не е дал такова съгласие. Обосновал е извод, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като за ищеца, по отношение на който като секретар на синдикална секция към учредената към агенцията синдикална организация към Федерация на транспортните работници при КТ "Подкрепа", се разпростира закрилата, дадена с цитираната разпоредба, не е получено предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на синдикалната организация, за прекратяване на трудовото правоотношение. На това основание съдът е счел уволнението за незаконно и не е разгледал останалите основания за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговора по поставения правен въпрос, намира, че касационната жалба е основателна. Решението е неправилно, постановено в противоречие с чл. 333, ал. 3 КТ и при неспазване на задължителните указания по приложението на цитираната норма, дадени с ТР № 9/2014 г. Установено е по делото, че работодател на ищеца е ИА „Автомобилна администрация”, а регионалната дирекция в [населено място] не е обособено образувание, самостоятелно наемащо работници и служители и представляващо самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, което е видно и от самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и председателите и секретарите на създадените към тези дирекции синдикални секции на синдикалната организация, учредена към ИА „АА”, не се ползват със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Като неправилно, решението по делото следва да бъде отменено. Тъй като въззивният съд не е обсъдил останалите основания за незаконност на уволнението, посочени от ищеца в исковата молба - липса на реално съкращаване на щата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и неизвършен подбор, то след отмяна на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който да се произнесе по останалите основания за незаконност на уволнението и обсъди релевантните към тези основания факти и доказателства. Въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение № 84 от 19.07.2016г. по в.гр.д. № 195/2016г. по описа на Видинския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: