Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 243 София, 18 юни 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година,  в състав :                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретаря.............................Румяна Виденова..................................... и в присъствието на прокурора ...............Антони Лаков............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   №  175/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:             Производството е образувано по касационни жалби, срещу решение № 17 от 15.02.2010г. на АС-Пловдив, постановено по внохд № 567/09г., както следна: - от адв. М, защитник на подсъдимия Т, с която жалба се релевират всички касационни основания, респективно се правят искания в условията на алтернативност; - три жалби от адв. И, защитник на подсъдимите В. Д. , Х. Х. А. и Д. Д. , с оплаквания за нарушения на материалния закон и процесуални такива. С трите жалби се оправят искания за отмяна на атакуваното решение на АС и присъда на ОС- Хасково, и признаването на тримата подсъдими за невиновни. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП оспорва основателността на трите жалби, като моли да бъдат оставени без уважение. Изразява становище, че постановеното от въззивната инстанция решение е правилно и законосъобразно. Защитата на подсъдимия П, пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображение. Твърди, че са налице всички касационни основния по чл.348 от НПК. Сочи, че постановената по отношение на подзащитния му присъда е в разрез с разпоредбата на чл.303 от НПК, като обвинението не може да бъде прието за доказано по несъмнен начин. Позовава се и на допуснато нарушение на чл.14 от НПК. Последното оплакване на защитата е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед на оплакванията се правят и съответните искания в условията на алтернативност. Адвокат Колев, който е защитник на подсъдимите В. Д. , Х. А. и Д. Д. , в хода на пренията си изразява становище за липса на доказателства, установяващи участие на подзащитните му в извършване на инкриминираните им престъпления. Позовава се на допуснато нарушение при сключване на споразумението между прокуратурата и подс. Ради Т. , който в настоящото производство е основен свидетел. Касаторът твърди, че обективната истина по делото няма да бъде установена без отмяна на това споразумение. Поддържат се и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимият Т. П. , в лична защита се присъединява към становището на защитата си и моли за справедлива присъда. Подсъдимият Д. Д. се позовава на ограничени права във връзка със събирането на доказателства, като предоставя на съда вземането на решение. По отношение на подсъдимите В. Д. и Х. А. , производството се води задочно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: Първоначално пред Хасковски окръжен съд е било образувано нохд № 509/06г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите В. Д. , Х. А. , Р. Т. , Д. Д. и Т. П. Съдът на основание чл.288 от НПК, е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. След отстраняването на тези нарушения, ОП-Хасково отново е внесла обвинителен акт срещу петимата подсъдими. В хода на образуваното производство по нохд №203/07г. е било постигнато споразумение между прокуратурата и подсъдимия Т, което е одобрено от съда, а наказателното производство срещу него прекратено. Това споразумение има характер на влязла в сила присъда по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК, поради което съдебното производство е продължило по отношение на останалите подсъдими, а Т. е придобил качеството на свидетел. В рамките на производството по нохд № 203/07г. е била постановена присъда № 116 от 27.06.2008г., с която подсъдимите са били признати за виновни, както следва: 1. Подсъдимата В. А. Д. за виновна в извършването на следните престъпления: -по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шестнадесет години и глоба в размер на 220 000лева; -по чл.354а, ал.2, т. 1 и 2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години и глоба в размер на 50 000лева; -по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от шестнадесет години и глоба в размер на 220 000лева. Подсъдимата Д. е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.278а, ал.1 от НК. 2. Подсъдимият Х. Х. А. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: -по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години и глоба в размер на 200 000лева; -по чл.354а, ал.2, т. 1 и 2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 30 000лева; -по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил на този подсъдим едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от петнадесет години и глоба в размер на 200 000лева. 3. Подсъдимият Д. А. Д. за виновен в извършването на следните престъпления: - по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години и глоба в размер на 150 000лева, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено деяние през м.май 2005г., за част от инкриминираното наркотично вещество, както и за обвинението по чл.26, ал.1 от НК; -по чл.354а, ал.2, т. 1 и 2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лева; -чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от тринадесет години и глоба в размер на 150 000лева. 4. Подсъдимият Т. И. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода. С решение № 17 от 15.02.2010г., постановено по внохд №567/09г., Пловдивският апелативен съд, е изменил горепосочената присъда, като е намалил размера на наложеното на подс. Д. Д. наказание за извършено престъпление по чл.242 от НК от тринадесет години лишаване от свобода на десет години и глоба от 150 000лева на 100 000лева, като на основание чл.23 от НК му е определил общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000лева. Също така, въззивната инстанция е преквалифицирала деянието на подс. Т. П. от престъпление по чл.354а, ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК в такова по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК , като е редуцирала размера на наложеното наказание за това престъпление от седем години лишаване от свобода на четири години и глоба от 40 000лева на 8 000лева. Касационните жалби са неоснователни. По жалбата на адв. К, защитник на подсъдимите В. Д. , Х. А. и Д. Д. Трите жалби са бланкетни и с идентично съдържание. Доводите за допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон бяха развити от защитата в хода на пренията пред касационната инстанция. Акцентира се върху допуснато нарушение при сключване на споразумение между прокуратурата и Р. Т. Твърденията за неговата незаконосъобразност се свързват и с последвали нарушения на материалния закон, при постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите В. Д. , Х. А. и Д. Д. , тъй като извън показанията на свидетеля Т липсват други обвинителни доказателства. Искането за отмяна на присъдата, поради незаконосъобразност на споразумението, както и неговата аргументация не могат да бъдат предмет на касационна проверка в рамките на това производство. Влезлият в сила съдебен акт има задължителна материална и формална доказателствена сила, и никой субект на правото не може да го коментира, да променя неговите правни последици, поради това, че актът не е правилен или да не го изпълнява. Единственият способ за неговото оспорване е по реда на възобновяването. Правилно, решаващите инстанции са дали отговор по този въпрос в своите актове и са разпитали Т. в качеството на свидетел, след което са направили внимателен и прецизен анализ на неговите показания. Не е допуснато и процесуално нарушение във връзка с оценката на доказателствената съвкупност. Решаващите инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала и приела за правилен доказателствения анализ, направен от първия съд, като е възприела установената от него фактология. Оценъчната дейност на доказателствата е съобразно разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, като окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение. Неоснователни са и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. При правилно установена фактология, решаващият съд е приложил законосъобразно материалния закон по отношение на подсъдимите В. Д. , Х. А. и Д. Д. По жалбата на адв. Т, защитник на подс. Плачков. Твърденията за допуснати процесуални нарушения, при оценката на доказателствата, са неоснователни като по този довод е относимо всичко казано по-горе. При оценката на доказателствата, касаещи деятелността на този подсъдим не са допуснати нарушения, които да са в разрез с предписанията на чл.14 от НПК. Твърденията за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, така както е обосновано в жалбата и писмените бележки, сочи на оспорване обосноваността на акта, което не е касационно основание. При правилно установена фактическа обстановка, въззивната инстанция е изменила присъдата, като вярно е квалифицирала деянието, осъществено от подсъдимия П, прилагайки правилото на чл.2, ал.2 от НК, приемайки, че той следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК. Не може да се приеме за основателно твърдението за допусната явна несправедливост при определяне наказанието на подс. Плачков. След направената преквалификация на престъплението, въззивният съд е редуцирал, наложените от първата инстанция наказания, като ги е намалил от седем години лишаване от свобода на четири години, а глобата от 40 000лв. на 8 000лв. Така отмерените наказания , кореспондират на вярно индивидуализираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно е прието, че тяхното изпълнение ще доведе до постигане целите на генералната и специална превенции. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице сочените в касационните жалби пороци. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 15.02.2010г., постановено по внохд № 567/09г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове:     Особено мнение на съдия-докладчик Даниела А. по н.д. №175/10г. на ВКС, първо отделение.   Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че в хода на първоинстанционното и въззивно производство не са допуснати съществени процесуални нарушение. В тази връзка намирам оплакванията в касационните жалби за основателни. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, както и оценката на доказателствената съвкупност. Считам, че в рамките на установената фактология, процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с анализ на доказателствената маса страда от пороци. Последните са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното й убеждение. Съдът не е изпълнил задължението си да направи задълбочен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Разпоредбата на чл.305 от НПК, изисква при наличие на противоречиви доказателствени материали да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В настоящият казус, както във връзка с установяване механизма на осъществяване на деянията, така и по отношение на авторството им, са били събрани две групи гласни доказателства, като съдът безкритично е дал вяра на показанията на св. Т. Независимо от просторното изложение, видно е, че предмет на анализ са били само обясненията, дадени от подсъдимите Д. и П. Техният подробен анализ не изключва задължението на съда да оцени и показанията на св. Т, св. Д, както и на останалите свидетели, а не само да приеме, че същите опровергават обясненията на подсъдимите. Оценката на този доказателствен източник е направена формално с едно изречение, като съдът е приел, че показанията на св. Т независимо от предходното му качество на подсъдим са логични и последователни, и се подкрепят от другите доказателства, поради което не следва да се приемат за „оговор”. Съдът не е обсъдил кои са подкрепящите доказателства, а за „оговор” може да се говори само по отношение обясненията на подсъдими, а Т. в това производство вече има само едно качество, а именно на свидетел. Още повече, че той не дава показания само по отношение на другите подсъдими, но и признава своето участие в деянията. Задълбоченият анализ на този доказателствен източник е необходим, тъй като в основата на индивидуализацията на предмета на първите две деяния, включени в продължаваното престъпление по чл.242 от НК и по чл.354а от НК, съдът в правните си изводи се е позовал само на показанията на св. Т. Прието е за доказано, че количеството наркотично вещество, което е било предмет на контрабанда, както и на придобиване, държане и разпространение на наркотични вещества, в първите два случая е по осем килограма, като теглото се извежда от получените от св. Т за пренасянето му пари. Същевременно е видно, че самият той не е последователен и категоричен в показанията си по тези въпроси, включително и в тези приобщени по реда на чл.281 от НПК, като говори приблизително и непоследователно за това колко пари е получил и какво е било количеството на пренесеното от него наркотично вещество. Приетите за установени от съда факти почиват на предположение, а не на безспорни доказателства. От значение е да се отбележи, че рамката на обвинението, която е очертана от обвинителния акт сочи, че прокуратурата поддържа обвинение за това, че Т. за първите две пренасяния на наркотични вещества е получил сумите от по 2800евро, по 350евро на килограм. Също така, двете решаващи инстанции не са обсъдили в актовете си и напълно са игнорирали, наличните писмените доказателства, касателно задграничните пътувания на подсъдимите В. Д. , Х. А. и св. Т. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на контролната инстанция по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощен да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните правила, гарантиращи правилното й формиране в съотвествие с разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която следва да се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за фактите в обхвата на чл.102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно или формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или превратно интерпретирал същите, на каквито действия сочи конкретиката по делото. В тази връзка практиката на ВКС е константна, че оценката на доказателствената съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и дадености, и когато това не е сторено е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Допускайки нарушения при оценката на доказателствата, въззивната инстанция е потвърдила един осъдителен акт, който освен горния порок, за първите две деяния почива на предположение, което е в нарушение на чл.303 от НПК, изискващ обвинението да е доказано по несъмнен начин. Няма спор, че при липсата на предмета на престъплението, той може да бъде индивидуализиран чрез съответните експертни изследвания, както и не е спорно, че обвинението за първите две деяния може да бъде доказано с всички допустими от НПК доказателства, но е необходимо да са събрани и проверени достатъчно косвени доказателства, които преценени в тяхната взаимна връзка да установяват по категоричен и несъмнен начин съответните елементи от предмета на доказване. От своя страна допуснатите процесуални нарушения водят и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед на горното и на обстоятелството, че касационната инстанция е обвързана от фактите считам, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане, предвид необходимостта от съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената маса, който да обуслови категоричност на изводите, така, че съдебният акт да не почива на предположения.   Съдия: Даниела А.