Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е      №. 309   гр. София, 02 юни 2010г.      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май, през две хиляди и десета година,  в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                              ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА при  секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №266/2010 година Производството е инициирано по искане на осъдения З. К. за отмяна на влязлата в сила присъда №91/30.06.2009 година, обявена по НОХД№1600/2007г., по описа на Районен съд-Кюстендил, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.1 и 2 от процесуалния закон. В депозираното искане на осъденото лице се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на досъдебното разследване, изразяващи се в дерогиране на чл.234, ал.7 от НПК, и извършване на процесуална и доказателствена дейност след изтичане на предвидените във визираната разпоредба срокове, довели до ограничаване на правото на защита на З. К. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон, поради постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се предположения за инкриминираното престъпление и неговия автор, като се очертават бланкетни съображения за превратно тълкуване на приобщените гласни и писмени доказателства, и за неправилна интерпретация на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, чрез оправдаване на осъдения К. или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на 20.05.2010г., осъденото лице, редовно уведомено не се явява пред настоящия съд, като същото се представлява от упълномощен адвокат. Защитникът поддържа искането за възобновяване, като възпроизвежда словесно обективираните в него съображения. Частният обвинител и граждански ищец Ж. Н. участвува лично в касационното производство и пледира за правилност, законосъобразност и справедливост на атакуваната присъда. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на искането на осъдения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на реализирания извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №91/30.06.2009г., постановена по НОХД №1600/2007г. Кюстендилският РС е признал З. К. К. за виновен в това, че на 16.06.2006 година, в землището на с. В. причинил на Ж. Н. средна телесна повреда /фрактура на лъчевата кост на лява предмишница в областта на китката, трайно затруднила движението на горен ляв крайник, поради което и на основание чл.129, ал.1НК и чл.54 от същия закон го осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на чл.66НК, при ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. В съответсвие с разпоредбите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, първостепенният съд е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимото лице за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществените вредни последици от престъплението, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част, до пълния предявен размер. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимия К конституираната в качеството на граждански ищец Н. , финализирала с решение №147/04.12.2009г., по ВНОХД №300/2009г. на ОС-Кюстендил, с което първоинстанционната присъда е изменена в гражданско-осъдителната част чрез увеличаване на размера на уважената гражданскоправна претенция за неимуществена обезвреда на 2000 /две хиляди/ лева. Логическо следствие от това е необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, като спрямо него са приложими процесуалните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК. Искането на осъдения З. К. е неоснователно. Правото на защита на З. К. не е накърнено в досъдебната фаза, с последващите постановление на РП-Кюстендил от 21.06.2007г. привличане на К. в качеството на обвиняем, разпити на обвиняемото лице и на свидетеля В, и предявяване на досъдебното разследване на 16.08.2007г. Извършените процесуално-следствени действия не мотивират претендираното незачитане на разпоредбата на чл.234,ал.7НПК Дисциплинираща по своя характер и обвързваща неспазването на очертаните в ал.1-3 на чл.234 НПК срокове със санкционни процесуални и доказателствените последици, визираната норма в актуалната й редакция към момента на реализираната от досъдебните органи дейност е относима към стадия - разследване в досъдебната фаза на наказателния процес. До законодателните промени с ДВ, бр.109/23.12.2008 година, въвели настоящата алинея 10 на чл.243 от НПК, същата е неприложима по отношение на действията на разследващите след отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на прокурорския или съдебен контрол, на каквито обстоятелства сочи конкретиката по делото. Новите наказателнороцесуални норми нямат обратно действие, не се прилагат спрямо осъществената при режима на старата законодателна уредба в рамките на висящия наказателен процес процедура и стават действащо право незабавно и за в бъдеще, поради което и неизпълнението на указанията на ръководещия разследването в лимитираните в постановлението срокове не е довело до опорочаване на извършеното привличане на З. К. като обвиняем и предявяването на материалите по разследване, и не е лишило от процесуална годност приобщените доказателства, още повече че последните са събрани и проверени отново в централната фаза на производството, пред съда. При осъществения извънреден съдебен контрол ВКС не констатира и претендираното несъблюдаване на процесуалните правила, императивно предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, за съвкупен анализ и задълбочена юридическа оценка на същите, последица от което е ангажираната наказателна и гражданска отговорност на З. К. за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, при недоказаност на обвинителната теза. След всеобхватен преглед на допустимите, относими и необходими доказателствени средства, събрани в хода на производството, и тяхната интерпретация във взаимовръзка с експертните заключения, съдебните инстанции правилно са очертали фактологията, релевантна за основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното деяние с характеризиращите го съставомерни признаци и неговото авторство. Професионално и с демонстриран юридически усет са обсъдени инкорпорираните гласни доказателствени източници - показанията на пострадалата Ж. Н. и свидетелите М, Й. Б. , З. Зафиров и В. М. , като след коментар на съществуващите противоречия и несъответствия в тях, са изведени фактическите положения за общественоопасното противоправно и виновно поведение на осъдения, обективирано в нанасяне на удар с тояга по ръката, в непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат /фрактура на лъчевата кост на лява предмишница в областта на китката, предпоставило трайно затрудняване на движенията на горния крайник./ Логично и последователно разпитаната Ж. Н. на престъплението пресъздава хронологията на разгърналия се на 16.06.2006 година, в землището на с. В. конфликт с осъденото лице, по повод играещите с топка негови внуци в ливада, лична собственост на семейство Н. , който прераснал във физическа разправа. Същата достоверно предлага своите възприятия за инкриминираното посегателство, за времевите му и пространствени параметри, за механизма на неговото осъществяване и използуваното средство, и за настъпилите от неправомерната проява последици /причинените телесни увреждания/. В проведеното съдебно заседание на 05.11.2008г. пред РС-Кюстендил пострадалата е категорична за нанесения й от З. К. удар - „... З. ме удари с гегата по ръката...”, като пояснява че с нея държала взетата от децата топка и допълва разказа си с факти за изпитаните силни болки и преживени страдания, мотивирали я да потърси медицинска помощ. Житейски правдиви са и изявленията на М. Н. - съпруг на жертвата на престъпното деяние, изцяло кореспондиращ на депозираното от пострадалата. При отразяване на инцидента, той непредубедено описва наблюдаваните от разстояние действия на осъдения, предхождащи инкриминирания акт и изразяващи се в насочване на К. към Ж. Н. и размахване на държаната от него тояга. Свидетелят коректно заявява, че самият удар не е възприел, поради отклоняване на вниманието му от намиращото се вблизост до него куче и бързината на случващото се, като добросъвестно уточнява че при последващия визуален контакт със съпругата си, забелязал „голяма подутина на китката на Ж. ” и тя се оплакала, че „З. й счупил ръката”,очертавайки подробностите за разразилата се свада. Визираните обстоятелства, индициращи на упражнено физическо насилие от осъденото лице спрямо Ж. Н. , анализирани на плоскостта на внушаващите истинност и обективност форма и съдържание на коментираните показания, обуславят тяхното безусловно кредитиране и предпоставят доказателствената им тежест. Първостепенният и въззивен съд обосновано са съобразили, че установеното за фактите, включени в лимитирания от чл.102 НПК предмет на доказване чрез първичните доказателства в представените очертания напълно корелира на събраните в наказателния процес производни доказателства и на инкорпорираните чрез писмения материал данни. Пресъздадените от присъстващите на местопрестъплението очевидци фактически положения, правно значими за инкриминираното престъпление се подкрепят убедително от твърденията на Й. Б. - медицински специалист в Спешния център в село Н., прегледал пострадалата след инцидента и дал направление за рентген. Той възпроизвежда безпристрастно направените от Ж. Н. след неправомерното посегателство извънсъдебни волеизявления, и описва възприетите видими телесни травми по ръката на жертвата. На същите кореспондира и съдържимата се в медицинско свидетелство амб. №148/19.06.2006г. и в приложената медицинска документация от МБАЛ ”Св. Иван Рилски”-гр. Дупница информация, която при съпоставяне и съотнасяне с обсъдените гласни доказателства мотивира съответност по отношение на извършеното посегателство спрямо личността с индивидуализиращите го характеристики и причинените с него вреди /телесните наранявания на жертвата/ . При съблюдаване характера на експертизата като способ за доказване в наказателния процес, съдебните състави са преценили и словно материализираните в изслушаните медицински експертни заключения научни мнения, представляващи своеобразна проверка на приобщените чрез доказателствените средства фактически данни. По своята правна природа съдебната експертиза е система от сложни и различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. На базата на констатираните обективни находки, инкорпорираните доказателства и относимите към казуса медицински познания, съдебните експерти са предложили своите съждения и извели умозаключения, обосноваващи че травматичното увреждане на Ж. Н. /фрактура на лъчевата част на лява предмишница в областта на китката, затрудняваща трайно движенията на горния крайник/, по своите медико-биологични особености може да бъде получено в посоченото от разпитаните лица време и по описания от тях начин /удар с твърд тъп предмет, с голяма сила /, убедително възприети в атакувания акт. Предложената аргументация формира вътрешното убеждение на ВКС за извършено престъпление против личността на пострадалата Н. и за съпричастността на осъдения З. К. към него. Очертаната и доказателствено обезпечена позиция не се опровергава от заявеното от З. Зафиров и В. М. - внуци на осъденото лице, на което защитата обръща подчертано внимание. В качеството на свидетели 12-годишният З. и непълнолетният М. не отричат, че техният дядо е държал тояга в инкриминирания ден и след като пострадалата Н. взела топката им същият се отправил към нея, но твърдят че не са видели нанасянето на удар. Последното, коментирано с оглед възрастта на посочените процесуални участници и предвид съществуващите близки роднински отношения между тях и З. К. ; оценено в аспекта на констатираните вътрешни противоречия във визираните показания; и обяснимо в известна степен с местоположението на децата в хода на развилия се конфликт, не разколебава категоричните изводи за доказаност на обвинението. Съмнения в същите не внася и акцентираното от упълномощения процесуален представител на осъденото лице обстоятелство, че в представената по делото писмена епикриза на Ж. Н. е отразено, че пострадалата е „постъпила в лечебно заведение по спешност след битова злополука - падане”, което е обект на разглеждане и приета хипотетична възможност в съдебномедицинските експертизи. В контекста на анализираната доказателствена съвкупност този факт индицира на непрецизност и проявена инертност от болничната администрация при оформяне на медицинския документ, и не е от естество да предпостави ревизия в изграденото заключение за извършено от осъдения К. престъпление, инкриминирано в обвинителния акт. Изложените съображения аргументират несъстоятелност на декларираните от защитата на З. К. оплаквания за повърхностна и тенденциозна трактовка на доказателствения материал и за игнориране на медицинските експертизи в съдебната фаза на наказателното производство, обосновали ограничаване на процесуалните права на осъденото лице. Съдебните инстанции не са допуснали визираните в депозираното искане нарушения на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, извършили са изискуемите се следствени действия за изясняване фактическата обстановка по казуса, и след прецизен доказателствен анализ правилно приложили материалния закон и ангажирали отговорността на З. К. за престъпно деяние по чл.129, ал.1 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици. Подобно становище, преценено във взаимовръзка с очертаната мотивация за некоректно предявените доводи на процесуалния представител на К. за дерогирани процесуални предписания от досъдебните органи обуславя липса на претендираните касационни основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, налагащи възобновяване на НОХД №1600/2007г. на РС-Кюстендил и на ВНОХД №300/2009г. на Кюстендилски ОС, отмяна на обявените по тях съдебни актове и оправдаване на осъденото лице или връщане на делото за ново разглеждане, по предвидения в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК процесуален ред. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. К. за възобновяване на НОХД№1600/2007г., по описа на Кюстендилски РС и отмяна на постановената по него и влязла в сила присъда №91/30.06.2009г., изменена с въззивно решение от 04.12.2009 г. на ОС-Кюстендил. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.