Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 16 май 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април през 2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 248 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на гражданските ищци и частни обвинители А. Г. и Е. С. чрез повереника им – адв. М., срещу решение № 414 от 23.12.2021 г. по ВНОХД № 1209/2021 г. на Софийския апелативен съд - Наказателно отделение, 2-ри състав. С жалбата е оспорена материалната законосъобразност на въззивното решение, като се настоява, че с него и в противоречие със закона и с установените по делото факти подсъдимите са оправдани по отношение на квалификацията на убийството като извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин. Отправено е искане към върховната инстанция да отмени оспореното решение в оправдателната му част и да постанови, „че посочените квалифициращи признаци са налице“. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВКС гражданските ищци и частни обвинители не вземат лично участие. Повереникът им поддържа жалбата, изложените в нея аргументи и направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като счита, че при постановяването му не са допуснати твърдяните от повереника нарушения на закона. Защитникът на подс. И. А. – адв. Д. моли жалбата да бъде оставена без уважение, доколкото е неоснователна с оглед на събраните доказателства. Според защитника на подс. А. И. – адв. П. въззивното решение е правилно и обосновано, като по делото са събрани достатъчно доказателства, че убийството не е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Моли решението да бъде оставено в сила. Всеки от подсъдимите И. А. и А. И. се солидаризира с позицията на защитника си. В последната си дума заявява съжаление за извършеното. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 260017 от 08.09.2021 г., постановена по НОХД № 174/2021 г. състав на Врачанския окръжен съд е признал всеки от подсъдимите И. Л. А. и А. Л. И. за виновен в това, че на 27.07.2020 г., около 21:30 часа, в [населено място] [улица] съучастие с другия като извършител умишлено умъртвил Г. Х. Г. (починал на 28.07.2020 г.), като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложил наказание 17 години лишаване от свобода на И. А. и 20 години лишаване от свобода на А. И., като е постановил първоначален строг режим на изтърпяване. По отношение на наказанието на подс. И. е приложен чл. 25, ал. 1 НК, като същото е групирано с това по НОХД № 334/2020 г. на Районен съд – гр. Козлодуй и е определено едно общо и най-тежко наказание в размер на 20 години лишаване от свобода. На осн.чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от срока на така наложените наказания времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан. С присъдата и на осн. чл. 45 ЗЗД И. А. и А. И. са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за понесени от гражданските ищци по делото неимуществени вреди от престъплението, както следва: 100 000 лева в полза на Е. А. С. и 50 000 лева в полза на А. Х. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето на делото разноски, както и на държавната такса върху уважения размер на предявените граждански искове е възложено в тежест на подсъдимите. С присъдата е извършено и разпореждане с веществените доказателства по делото. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като двамата подсъдими са признати за невиновни по обвинението за това престъплението да е извършено по особено мъчителен за убития начин и са оправдани по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК. В останалата й част присъдата е потвърдена. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Съдържащото се в нея оплакване за допуснато нарушение на материалния закон поради оневиняване на подсъдимите по обвинението за това да са извършили убийството с особена жестокост е напълно дистанцирано от действителната съдебна воля, заявена в оспорения въззивен акт. Както бе вече отбелязано, извършената с въззивната намеса корекция на първоинстанционната присъда се свежда до изключване единствено на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК – „особено мъчителен начин“ от фактическия състав на престъплението, за което всеки от подсъдимите е признат за виновен и му е наложено наказание. В останалата й част, т.е. и по отношение на квалификацията на убийството по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК - като извършено с особена жестокост, присъдата е потвърдена. Съдебната воля е документално закрепена както изисква закона – и в мотивната част, и в диспозитива на въззивното решение, като това е сторено по ясен и категоричен начин, неоставящ съмнения в съдържанието и обхвата й. Доколкото аргументите на касаторите и обоснованата чрез тях наказателноправна оценка на деянието по отношение на квалификацията „особена жестокост“ практически са съобразени при извършеното от САС контролно изследване, целеният чрез тях правен ефект е практически реализиран, а касационната проверка във връзка с тях е безпредметна. Що се касае до довода за нарушаване на материалния закон с оневиняването на подсъдимите досежно квалификацията на убийството като извършено по особено мъчителен начин, той също е неоснователен. Отхвърлянето на тази квалификация в конкретния случай и предвид неговите специфики се явява по същество съответно на смисъла на закона и на практиката на върховната инстанция по прилагането му. Вън от съмнение е, че когато жертвата е лишена от живот чрез нанасяне на продължителен побой с множество удари, това само по себе си предполага дълготрайност както на физическите страдания, така и на преживяванията на силен страх, на ужас от продължителното умъртвяване, на безнадеждност и прави възможно обсъждане на приложимостта на квалифициращия признак „особено мъчителен начин“. Не случайно, изброявайки примерни хипотези на лишаване от живот по начин, който причинява изключителни страдания на жертвата и се обхваща от квалификацията „особено мъчителен начин“, Върховният съд в ППВС № 2/1957 г. е посочил и причиняването на смърт чрез нанасяне на множество удари (т. 15). Във всички случаи обаче, независимо от механизъма на умъртвяване, за да се приложи посочената квалификация е необходимо да бъде установено по сигурен начин, че когато е бил упражняван този механизъм (в конкретния случай - през времетраенето на побоя) жертвата е била в състояние да възприема особените мъчения, на които е била подложена и да преживее психо-емоционалния стрес от обстановката, в която е била поставена. Т.е. трябва да е доказано, че тя е била в съзнание, евентуално, че изпадането й в безсъзнателно състояние се е редувало с периоди на възстановяване на съзнанието. Още повече в случаи като процесния, при които началните удари и основната част въобще от побоя са били концентрирани в областта на главата. В случая е очевидно от съдържанието на въззивното решение, че въз основа на доказателствата по делото по същество е приета липса на установено с необходимата категоричност състояние на Г. да възприема нанесения му побой от неговото начало до края му, като не са описани негови реакции в процеса на малтретирането му след повалянето му на земята и получаване на първите удари в областта на главата. Фактическите данни по делото не са позволили и на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза на трупа на Г. да се ангажира с категорично мнение по този въпрос. Допускането, което е направено в касационната жалба във връзка с него няма как да бъде ползвано за нуждите на правораздавателния процес. Що се касае до възражението, че след побоя пострадалият е имал светли периоди на възстановяване на съзнанието, че смъртта му е настъпила няколко часа след приключването на побоя, в течение на които той „е преживял неимоверни болки и смъртта му е настъпила мъчително“, то по същество е основано на обективните данни за продължителността на предсмъртното положение на пострадалия и усложненията от травматичното му състояние, които са се развили след приключването на побоя и до настъпването на смъртта. Няма доказателства, че настъпването на тези усложнения е било известно на подсъдимите и желано от тях при извършването на деянието, за да им бъдат вменени, както по същество се настоява от частните обвинители. Особено мъчителният начин има отношение към механизма на умъртвяването, а не към настъпилите впоследствие усложнения в здравното състояние на жертвата и трябва да е обхванат от умисъла на дееца към момента на извършване на деянието. За това въззивният съд не търпи упрек, че не е следвал предложената от частното обвинение логика и не е подчинил правната си преценка на нея. Отделно от това, твърденията за преживени от Г. след деянието „неимоверни болки“ и мъчително настъпване на смъртта му са основани на отсъстващи от делото и съответно закономерно неназовани в жалбата информационни източници, каквито съдът не би могъл да ползва в правораздавателната си дейност. Поради изложеното и доколкото делото е решено правилно в правните му аспекти, оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 23.12.2021 г. по ВНОХД № 1209/2021 г. на Софийския апелативен съд - Наказателно отделение, 2-ри състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.