5 Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр. София, 21 януари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вероника Имова. ЧЛЕНОВЕ : Красимир ХАРАЛАМПИЕВ Кети МАРКОВА при участието на секретаря И. ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора С. БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 403/ 2010 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения И. Д. К., от гр. П., срещу влязлата в сила присъда на Софийски районен съд, наказателно отделение, 96 състав, от 25. 03. 2009г., постановена по НОХД № 3036/ 2008г., потвърдена с въззивно решение № 1403 от 2. 12. 2009г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2 въззивен състав, по ВНОХД № 2106/ 2009г., по описа на съда, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Поддържа се, че влязлата в сила присъда и потвърждаващото я въззивно решение са постановени в нарушение на закона, предвид осъждането на молителя, без наличието на годни и несъмнени доказателства по делото за извършен от него грабеж, само въз основа на предположения. Искането е за отменяване на присъдата и решението и оправдаване на осъдения, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или за изменянето му и намаляване размера на наказанието. Искането се поддържа в съдебно заседание пред настоящата инстанция от защитника на осъденото лице, по съображенията в него. Частният обвинител Б. Б. Л., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Нейният процесуален представител взема становище за неоснователност на искането за възобновяване. Намира, че атакуваните съдебни актове са постановени в съответствие с материалния и процесуалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения И. Д. К. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- депозирано е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от легитимирано лице. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 96 състав, е признал подсъдимия И. Д. К., за виновен в това, че на 11. 09. 2003г., в гр. София, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 317, 87 лв., от владението на Б. Б. Л., без нейно съгласие, и с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, предл. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил- на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Осъдил е подсъдимия да заплати разноските по делото. С цитираното въззивно решение, Софийският градски съд, наказателно отделение, 2 въззивен състав, е потвърдил изцяло присъдата. Релевираният в искането за възобновяване довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в извършена от предходните съдилища несъответна на изискванията на НПК оценка и интерпретация на доказателствения материал, е неоснователен. Не е вярно, че доказателствените източници са преценявани едностранчИ. и фрагментарно, а инстанциите по същество са основали фактическите си констатации единствено на протИ.речивите показания на пострадалата свидетелка Л. и протокола за разпознаване, като са игнорирани онези от тях, оневиняващи дееца. Няма приоритетно позоваване на показанията на пострадалата, които в конкретния случай не са единственият източник на фактически данни за правнорелевантните обстоятелства, приети по делото, и поставени в основата на правните изводи за вината и отговорността на осъденото лице. Вярно е, че свид. Л. е конституирана като страна в процеса, от което несъмнено за нея възникват собствени права и интереси. Това налага нейните показания да бъдат проверени внимателно, и съпоставени с установеното чрез другите доказателствени материали, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие пред първата инстанция, което именно са сторили инстанциите по същество в осъществяваната от тях процесуална дейност. Освен чрез показанията й, фактическите положения са приети за установени и въз основа на тези на Б. Йогев и косвено, отчасти- на Д. В.. С доказателствената годност на протокола за разпознаване (л. 14 от сл. дело) са се занимали и двете инстанции по същество, поради което и възраженията във връзка с него, съдържащи се в искането за възобновяване, са получили подробно обсъждане и аргументиран, основан на НПК отговор. Да се твърди, че печатната грешка на една буква във фамилното име на едно от поемните лица, опорочава коментирания процесуален документ, до степен да го лиши от доказателствена годност, е несериозно, при положение, че същото лице в разпита си е заявило, че положеният върху него подпис, е негов. Лишена от основание е и тезата, изведена само от факта, че посоченият свидетел няма спомен от детайлите по провеждането на процесуално- следственото действие в което е участвал по време на досъдебното разследване, че последното е било извършено в нарушение на установената процедура. Достатъчно е да се съобрази, че между процесното разпознаване и проведения разпит е изтекъл период от 6 години. Същият извод следва и от очевидното преекспониране на репликата на пострадалата Л. в разпита й пред първостепенния съд, а именно, че не е напълно сигурна дали изправеното в съдебната зала лице, е авторът на инкриминираното престъпно посегателство срещу нея. Тази свидетелка е разпитвана в съдебната фаза на процеса на 15. 10. 2008г., т.е. повече от пет години след деянието, докато разпознаването на дееца е извършено само 8 дни след престъплението, при пресен и ясен спомен за събитията и участващите в тях лица, включително и като визуално възприятие. Тогава, тя без колебание е посочила сред всички съпоставени молителят К., като преди самото разпознаване, при разпита си, проведен в съответствие с действащия към момента чл. 144 НПК (отм.), подробно е описала характерните, индивидуализиращи го белези и изрично е заявила, че е в състояние да го разпознае, ако го види. Последното е сторила в рамките на обсъжданото процесуално- следствено действие, резултатите от което са вписани в съставения по реда на чл. 100 и сл. НПК (отм.) надлежен протокол. Обясненията на подсъдимия са обсъдени и анализирани обективно, внимателно и детайлно, като съдилищата са изходили от законосъобразното разбиране, че макар и източник на доказателства, те са и основно средство за защита в процеса. В този смисъл, при събирането, проверката и оценката на доказателствата, окръжният съд не е допуснал нарушения на принципните норми на чл. 14, чл. 18, и чл. 107 НПК- по делото не са налице данни, от които да се направи извод, че доказателствата са преценявани от съдилищата по същество едностранчИ., изопачено или тенденциозно, или фактическите им констатации да са основани на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа. Като е кредитирал едни доказателствени източници, а не други (отхвърляйки обясненията на подсъдимия), но е изложил сериозни и убедителни съображения за това, основани на закона и доказателствата по делото, съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. С решението си въззивният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателя срещу първоинстанционната присъда, включително и на тези, касаещи съдържанието на мотивите на СРС. В голямата си част същите са възпроизведени в искането за възобновяване, с което е сезирана настоящата инстанция, поради което и преповтарянето на законосъобразните съображения на градския съд, е безпредметно. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество.Установени са конкретните действия на дееца по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движими вещи, и принуда, обективирана чрез употребата на сила, като способ за това. Изводите по същество, за вината и отговорността на молителя, са изградени въз основа на съвкупната оценка на всички събрани по делото доказателства, обсъдени задълбочено, обективно и всестранно от съдилищата. Както правилно са заключили първостепенният и въззивният съд обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което законосъобразно подсъдимият И. К. е признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на състава на това престъпление. Ето защо въззивният съд законосъобразно е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда. Неоснователен е и доводът за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание. Същото е определено на три години лишаване от свобода, т.е. в минималния размер, предвиден в закона. Липсва основание за последващо намаляване на санкцията, доколкото в случая няма основание за приложение на чл. 55 НК и индивидуализация на наказанието в размер, под специалния минимум, регламентиран в закона. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък данни, въз основа на които да се счете, че и най- лекото, предвидено в санкционната част на нормата от особената част на НК би се оказало несъразмерно тежко, за да бъде изпълнена и втората кумулативна предпоставка. Законосъобразно е и приложението на института на условното осъждане, по чл. 66, ал. 1 НК, предвид наличието на всички материалноправни предпоставки за това. Така отмерено, наказанието е съобразено с критериите на чл. 54 НК, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, регламентиран с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Предвид горните съображения, настоящата инстанция намери, че при неоснователността на искането за възобновяване на наказателното дело, с което е сезирана, в изпълнение на правомощията си по чл. 425 НПК, следва да остави същото без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. К., от гр. П., за възобновяване на НОХД № 3036/ 2008г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 96 състав, и отмяна на постановената по същото дело, влязла в сила присъда от 25. 03. 2009г., потвърдена с решение № 1403 от 2. 12. 2009г., по ВНОХД № 2106/ 2009г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: