6 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 897/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр.София, 16.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 897/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Мира Н. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ю.Д. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 780/16.05.2012 год. по гр.дело № 4323/2011 год. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1194/21.02.2011 год. по гр.дело № 9596/2009 год. в частта му, с която е уважен предявеният от ЗАД [фирма], [населено място] обратен иск за регрес по чл.274, ал.2 КЗ и е осъдена касаторката-ответник по обратния иск да заплати сумата 10 000 лева, представляваща присъденото в полза на ищцата по главния иск по чл.226, ал.1 КЗ М. Т. Бандерева обезщетение за причинени неимуществени вреди. Тази сума застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” е осъден да заплати на пострадалата при ПТП, която на 02.07.2009 год. е била ударена от л.а.”Рено Туинго”, управлявано от Мира И.. В останалата му част по отношение на уважения главен иск по чл.226, ал.1 КЗ въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.274, ал.2 КЗ, като е приел, че управлението на МПС от водач, чието свидетелство за правоуправление е с изтекъл срок е равнозначно на липса на свидетелство за управление на МПС. Наведени са доводи, че изтеклият срок на СУМПС няма за последица загубване на придобитата правоспособност, а е основание за подмяната му, което не прави водача неправоспособен и не обуславя възникването на регресната претенция на застрахователя към него. Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма], [населено място] не изразява становище по основателността на направените оплаквания. С определение № 854/30.12.2013 год. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] обратен иск за регрес по чл.274, ал.2 КЗ и е осъдена Мира Н. И. да заплати сумата 10 000 лева, представляваща присъденото застрахователно обезщетение в същия размер в полза на ищцата М. Бендерева по предявения от нея срещу застрахователя пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ. По отношение на главния иск въззивното решение е влязло в сила, тъй като в тази част не е допуснато касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато по релевантния за спора правен въпрос: означава ли изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част относно предявения обратен иск по чл.274, ал.2 КЗ във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Предмет на предявения обратен иск е дължимостта на регресното вземане на застрахователя към делинквента причинил автопроизшествието претендирано на основание чл.274, ал.2 КЗ след уважаване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” за заплащане на дължимото обезщетение за претърпени вреди от ПТП. По делото е безспорно установено, че на 02.07.2009 год. М. Бендерева, пресичайки пешеходна пътека, е била блъсната от лек автомобил, управляван от Мира И.-трето лице помагач в процеса и ответник по обратния иск за регрес. Установено е, че последната е придобила правоспособност за управление на МПС на 13.02.1998 год. и има издадено свидетелство на 11.10.2000 год. от сектор „Пътна полиция”-ОДМВР [населено място]. Безспорно е също, че към датата на автопроизшествието свидетелството й е било с изтекъл срок, като към тази дата спрямо нея няма наложено наказание „лишаване от правото да управлява МПС”, нито е било отнето СУМПС поради наложени административни мерки по реда на чл.171, т.1 или 4 от Закона за движение по пътищата. Издадено й е ново свидетелство на 08.12.2009 год. с валидност до 08.12.2019 год. Отчитайки вида и степента на уврежданията, вината на водача и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, съдът е приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, като е определил справедлив размер на дължимото обезщетение 10 000 лева и в тази част решението е влязло в законна сила. За да уважи предявеният от застрахователя обратен иск по чл.274, ал.2 КЗ въззивният съд е направил решаващия извод, че управлението на МПС от водач със свидетелство за управление, чийто срок е изтекъл е равнозначно на липса на валидно свидетелство за управление. Не са уважени доводите на ответницата, че изтеклият срок на свидетелството за управление няма за последица изгубване на придобитата правоспособност, а е основание за подмяната му по съответния ред и в тази връзка липсва основание за регресна претенция за застрахователя. В мотивите на решението са изложени съображения, че в случая нормата на чл.274, ал.2 КЗ не визира понятието „неправоспособен водач”, а водач „без свидетелство за управление”, като наличността на свидетелството е комплексно изискване, което обхваща както срока, за който е издадено, така и правоспособността на водача за съответната категория МПС. При тези фактически данни по поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното: Спорен в настоящото производство е въпросът дали хипотезата на чл.274, ал.2 КЗ, според която застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление обхваща и случаите, в които притежаваното от виновния водач свидетелство е с изтекъл срок. Съгласно чл.150а ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача, който се издава съгласно изискванията на ЗДвП, Закона за българските документи за самоличност и издадените въз основа на тях нормативни актове. Съгласно чл.13 от Наредба № І-157/01.10.2002 год. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, първоначалното издаване на свидетелство за управление се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя заявление по образец и прилага описаните в наредбата документи. В чл.15 от същата наредба е предвидено, че подмяна на свидетелството за управление се извършва с изтичане срока на валидност, както и в случаите на промяна в данните на водача или смяна на образеца с нов. Следователно, нормативната уредба свързва изтичането на срока на документа с неговата подмяна, а не с издаването на нов, тъй като не предписва повторение на цялата процедура по първоначалното му издаване. Това налага извода, че изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му. Аналогичен ще е случая, ако документът в момента е забравен, изгубен или откраднат. Не винаги формалната липса на свидетелство за управление на МПС е предпоставка за възникване правото на застрахователя на регресен иск към водача. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че изразът „без свидетелство за управление” по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. В тази връзка отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС не означава, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя към делинквента. Доколкото свидетелството за управление на МПС удостоверява придобитата правоспособност на водача, изтичането на срока, за който е издадено, не води автоматично до загуба на това негово право, след като е възможна своевременната подмяна, за разлика от хипотезата на чл.157, ал.4 ЗДвП /при която водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР, като в противен случай се пристъпва към изземването му/ или случаите, когато по съдебен или административен ред е лишен от правото да управлява МПС. Съгласно ал.5 на чл.157 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС по реда на ал.4 след като е върнало свидетелството си за управление има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца, от датата, на която е върнато свидетелството. По съществото на касационната жалба: С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос и предвид данните по делото, незаконосъобразен и необоснован се явява извода на апелативния съд, че управлението на МПС от водач със свидетелство за управление, чийто срок е изтекъл е равнозначно на липса на свидетелство за управление. Това е довело до неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, с която прилагайки разпоредбата на чл.274, ал.2 КЗ съдът е уважил обратния иск на застрахователя срещу делинквента за сумата 10 000 лева, поради което същото следва да бъде отменено, а искът на ЗАД [фирма] за заплащане на посочената сума следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора в полза на ответницата по обратния иск следва да й бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 вр.с чл.81 ГПК направените съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 3 230 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд, ГК, І състав № 780/16.05.2012 год., постановено по гр.дело № 4323/2011 год. в частта, с която е потвърдено решение № 1194/21.02.2011 год. по гр.дело № 9596/2009 год. в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] обратен иск по чл.274, ал.2 КЗ и е осъдена Мира Н. И. от [населено място] да заплати сумата 10 000 лева ведно със законната лихва и присъдените съдебни разноски в размер на 400 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място], предявен срещу Мира Н. И. от [населено място] за заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност за нанесени неимуществени вреди при ПТП на 02.07.2009 год. ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на Мира Н. И. от [населено място] сумата 3 230/три хиляди двеста и тридесет/лева съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ