Р Е Ш Е Н И Е № 41 Гр. С., 27.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ П. ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2913/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. ПАРК У. П. Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 156/10.06.2015 г. по в.т.д. № 171/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1239/29.12.2014 г. по т.д.№ 1423/2014 г. на Варненския окръжен съд, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора против ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място] за заплащане на сумата 190 844.57 лв., представляваща заплатени суми по фактури с отпаднало основание, поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, а в полза на ответника по касация са присъдени сторените по делото разноски от 17 520.80 лв. за две инстанции. Касационно обжалване на решението на въззивния съд е допуснато с определение № 679/03.08.2016 г. по правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност - решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на атакуваното решение на всички посочени в чл.281 т.3 ГПК основания. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила и т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е изменил правната квалификация на иска, считайки поставената от първоинстанционния съд такава за неправилна, без да даде съответни указания на ищеца, мотивирайки се с диспозитивното начало в процеса. Незаконосъобразно съдът е отказал да приеме, че отмяната на индивидуален административен акт, включен в състава на правоотношението по заплащане на цена за достъп до електропреносната мрежа, не влече отпадане с обратна сила на разпоредените с акта правни последици и съответно не поражда задължение за връщане на даденото при условията на отпаднало основание. Не е съобразено обстоятелството, че в случая цената за достъп се определя от невлязъл в сила административен акт по реда на чл.32 ал.4 ЗЕ, подлежащ на предварително изпълнение, като единствено последното съставлява основание за издаване на процесните фактури, заплатени от касатора. Отмяната поради незаконосъобразност на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени води до липсата на такива, без механизъм за саниране на този дефект за минал период. При постановяване на решението съдът не е съобразил и постановките на т.1 от ППВС № 1/1979 г. по някои въпроси за неоснователното обогатяване, които са съответно приложими и при отмяната на индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение, който е съставен елемент от гражданско правоотношение. Необосноваността на решението е свързана с неправилната правна квалификация на иска и липсата на указания от страна на съда за ангажиране на относимите към нея доказателства, съобразно разпределението на доказателствената тежест. По тези и други подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване. Ответникът по касационната жалба – ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД [населено място], чрез процесуалния си представител, с писмен отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание излага становище, че отмяната на административния акт относно цената на услугата „достъп” няма как да заличи съществуването на облигационната връзка по предоставянето й, която услуга по закон е възмездна, а единствено поражда спор за размера на тази цена. Поради това основанието за заплащането й не е отпаднало, а постановеното в този смисъл въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Третото лице – помагач на ответника - КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе в рамките на настоящото производство, като взе предвид доводите на страните, съобразно нормата на чл.290 ал.2 ГПК, и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: За да счете предявения иск за неоснователен, съставът на въззивния съд е съобразил, че ищецът – настоящ касатор е производител на електрическа енергия, като собственик на вятърни електроцентрали - възобновяем източник на енергия по смисъла на ЗЕВИ; и съответно - ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от § 1 на ДР на ЗЕ. На основание чл. 18, ал.1, т.1 ЗЕВИ, той има гарантиран достъп до електроразпределителната мрежа. С приемането на ЗЕВИ през 2011 г. - чл.30, ал.1, е въведено задължителното изискване за сключване на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества, което на осн. § 197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ заварените производители на енергия следва да сторят в двумесечен срок. С ал. 2 на § 197 е предвидена възможност за операторите, при липса на сключен договор, да сезират ДКЕВР за определяне на условията за достъп. Следователно, действащата нормативна уредба регламентира доставката на услугата „достъп” единствено на договорно и възмездно основание. Между страните е бил сключен договор за достъп от 28.12.2012 год., съгласно който производителят заплаща ежемесечно цена в размер на 18, 83 лв/МВтч „в съответствие с Решение Ц-33/14.09.2012 год. на ДКЕВР”, като всяка промяна на цената на достъп се извършва автоматично - при всяко ново решение на Комисията. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено в процедура по § 197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, определящ същественото съдържание на договорната връзка между страните. С оглед горното е формиран извод, че страните са субекти на договорно правоотношение по предоставянето на възмезден достъп, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. Намесата на Комисията следва от закона и съставлява действие, което замества отделни елементи от договора по аналогия с чл. 299, ал.1 ТЗ. В процесния период ищецът трайно е отдавал произведената електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и е ползвал същата за целите на дължимите доставки по договора за продажба, както и е заплащал на доставчика индивидуализираната в Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена, вкл. и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ. С влязло в сила решение № 4025/21.03.2013 г. по адм.д. № 12423/2012 г. по описа на ВАС, решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено, в частта по раздел VІІ, т.1 и 2. На основание чл.177, ал.1 от АПК, същото има действие спрямо всички и е задължително и за решаващия съдебен състав, на основание чл. 17, ал.2 ГПК, като притежава конститутивно и обратно правно действие. С последващ административен акт - Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил процедурата по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на процесната услуга, в резултат на което окончателно определените цени в полза на ответното дружество на използваната от производителите мрежова услуга са с нулеви стойности. Същевременно производителите на ел. енергия, произведена от слънчева и възобновяема енергия, са задължени да заплащат по 2,45 лева/МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своя страна ги превеждат на [фирма]. Административният акт не е влязъл в законна сила, но подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.13, ал.7 ЗЕ. Едновременно с това, по арг. от чл.32, ал.4 ЗЕ, той има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени, поради което с последващо решение № КМ–1/13.03.2014 г. ДКЕВР е определила компенсаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства на ползвателите на достъп с неотменени временни цени. Предвид изложеното въззивният съд е заключил, че страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респективно производителят на ел. енергия заплаща цена за него, определима от единствено компетентния регулаторен орган – ДКЕВР чрез механизма на временни или окончателни цени и компенсаторни мерки. Отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира възмездното правоотношение в безвъзмездно и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. И. по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД е приложим в случаите, когато към момента на даването, респ. на получаването на имуществена облага е съществувало правно основание за това, но впоследствие същото е отпаднало. Претенцията се основава винаги на новонастъпил юридически факт с обратно действие, който засяга самото основание на престираното. В настоящия случай административният акт индивидуализира единствено цената на услугата и не формира основанието на престацията, като отмяната му не прекратява договорната обвързаност. Основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Затова отпадането на временните цени само по себе си не би могло да доведе до задължение на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание. При липса на определена временна цена за достъп, размерът на дължимата от производителя престация подлежи на определяне по административен ред – чрез окончателни цени. В случай, че при окончателното ценообразуване е налице разлика в цената, породеното неоснователно обогатяване се отстранява чрез способа на компенсаторните мерки - чл. 32, ал. 4 ЗЕ. При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният оран не е издал компенсаторно решение, за тях е налице възможността да претендират само недължимо платената разлика, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Горната претенция обаче произтича от различен фактически състав, респ. има различно основание от иска, с който въззивната инстанция е сезирана. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване. Освен с цитираните в определението по чл.288 ГПК съдебни решения /решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І ТО; решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/2014 г., ІІ ТО; решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г., ІІ ТО; решение № 7/26.04.2016 г. по т.д.№ 3196/2014 г., ІІ ТО; решение № 28/28.04.2016 г. по т.д.№ 353/2015 г., ІІ ТО/, обосноваващи тезата за обратната сила на отмяната по реда на АПК на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР и заличаването в резултат на това на правните му последици, по сходни казуси и правни въпроси съставите на ВКС продължават да се произнасят в същия смисъл. Така в решения на ВКС - ТК №№ 58/16.08.2016 г. по т.д.№ 332/2015 г., І ТО; 75/16.08.2016 г. по т.д.№ 206/2015 г., І ТО; 175/31.10.2016 г. по т.д.№ 1089/2015 г., І ТО; 254/15.12.2016 г. по т.д.№ 1672/2015 г., І ТО; 206/18.01.2017 г. по т.д.№ 3045/2015 г., ІІ ТО; 220/20.02.2017 г. по т.д.№ 3111/2015 г., І ТО и др. е прието, че с оглед предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, пряко следващо от закона, същото е породило правни последици преди влизането си в сила. Независимо от това, отмяната му по съдебен ред има обратно действие, с което се заличават всички целени с него последици от момента на издаването на решението /допускането на предварителното му изпълнение/. Отмяната на решението за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа предпоставя възникване на задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени временни цени за достъп в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – на отпаднало основание, като при този извод е съобразено и ППВС №1/1979 г. Независимо от възмездния характер на достъпа до мрежата, размерът на дължимите цени за достъп в периода до отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не може да бъде определен валидно посредством реда, предвиден в чл.32 ЗЕ, нито да бъдат използвани за тази цел правилата относно търговските сделки /напр. чл.326 ал.2 ТЗ/, т.к. цената на достъп не подлежи на свободно договаряне, а е предмет на нарочна административна регулация. К. механизъм по ЗЕ намира приложение само при наличие на влезли в сила /действително и законосъобразно определени/ временни цени за достъп. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК изцяло споделя формираната задължителна съдебна практика относно действието и последиците, следващи от влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. По правилността на въззивния съдебен акт. С оглед горното, обжалваното решение на Варненския апелативен съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Т.к. не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, спорът следва да бъде разрешен от касационния съд по същество. По делото е безспорно установено, че касаторът Е. ПАРК У. П. Е. – производител на ел. енергия от възобновяеми източници /вятърна електроцентрала, находяща се в [населено място], [община]/ е заплатил фактурираната от ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД цена за достъп до мрежата му по 9 фактури /първата - издадена на 11.10.2012 г., последната – на 05.06.2013 г./ на обща стойност 190 844.57 лв., определена въз основа отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. По съображенията, изложени във връзка с отговора на правния въпрос, посочената сума му се дължи обратно, на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 04.08.2014 г. Пред касационната инстанция ответникът по касация представя доказателства /приложени към молбата му с вх.№ 3544/29.03.2017 г./, че е предприел действия по доброволно изплащане на следните суми, предмет на спора: 1/ 190 844.57 лв. – главница, 2/ 51 007.51 лв. – законна лихва от датата на исковата молба до датата на извършеното плащане – 22.03.2017 г., както и съдебно-деловодните разноски, присъдени с първоинстанционното решение на В. по т.д.№ 1423/2014 г., в размер на 15 280.27 лв. Плащането не може да бъде проверено и съобразено от настоящата инстанция, т.к. нормата на чл.235 ал.3 ГПК е неприложима относно фактите, настъпили в касационното производство /извън това по чл.295 ал.2 ГПК/. Същото следва да се вземе предвид при изпълнението на съдебното решение. С оглед изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят и сторените от него разноски за всички съдебни инстанции, в общ размер на 31 577.17 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 156/10.06.2015 г. по в.т.д. № 171/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. ПАРК У. П. с ЕИК[ЕИК] сумата от 190 844.57 лв. /сто и деветдесет хиляди осемстотин четиридесет и четири и 0.57 лева/, представляваща заплатена на отпаднало основание цена за достъп до мрежата на ответника по издадени 9 бр. фактури в периода: 11.10.2012 г. – 05.06.2013 г., на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 04.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 31 577.17 лв. /тридесет и една хиляди петстотин седемдесет и седем и 0.17 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за всички инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: