3 Решение по гр. д. № 365/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 01.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 365 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 295 ГПК. С решение № 171 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 180/10 г. Окръжен съд [населено място] е оставил в сила решение № 1040 от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1933/06 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е допусната делба на поземлен имот № 67338.441.189 по КК на [населено място] с площ 1 681 кв. м. заедно с подобренията в него, при квоти на съсобственост 4/12 ид. ч. за П. Й. Б., по 1/12 ид. ч. за С. Г. Б. и Й. Г. Б. и 6/12 ид. ч. за А. Д. К.. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от П. Б., Й. Б. и С. Б.. К. считат че въззивното решение в частта, в която са определени квотите на съсобственост е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация Р. Г. Г. и А. К. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, приема следното: С определение № 974 от 21.10.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса дали нормата на чл. 59 З. /отм./ касае всички поземлени имоти, или само тези които са включени в дворищнорегулационните планове на населеното място. Съгласно чл. 59 З. /отм./ в редакцията с ДВ бр. 29 от 1973 г., реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. След изменението обнародвано в ДВ бр. 34 от 2000 г., реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, но само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Предвид на тази законодателна уредба, нормата на чл. 59 З. /отм./ се отнася се само за имоти които се намират в регулация, но не и за такива, които към момента на изтичане на необходимия срок за придобиване на имот по давност са извън регулация. В този връзка настоящият състав споделя практиката в решения № 117 от 28.09.1990 г. 5-чл. с-в на ВС, № 142 от 9.09.2003 г. по гр. д. № 46/02 г. на ВКС IV ГО и № 1102 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 4818/07 г. на ВКС II ГО. По същество на спора, настоящият състав намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 294 ГПК, след постановяване на решение № 264 от 08.04.2010 г. по гр. д. № 4395/08 г. ВКС ІV ГО, новият състав на въззивния съд е бил ограничен да разгледа спора в рамките на отменителното решение, т. е. да се произнесе дали към 1984 г. продавачите са били собственици на целия парцел с площ 1 681 кв. м. или само на 800 кв. м. от него, както и дали купувачите са могли да придобият по давност реална част от имота, която не е предмет на договора от 1984 г. При новото разглеждане на спора съдът приел че продавачите М. и Д. К. се легитимирали като собственици на имота. Владели го в границите на парцела повече от 20 г., като построили и вила в него. Недоказан обаче бил факта, че купувачите Б. са придобили 881 кв. м., представляващи реална част от парцела, върху който осъществявали владение след 1984 г. Д. срок изтичал през 1994 г. и съгласно действащия към този момент чл. 59 З. /отм./, съществувала забрана за придобиване на реално определени части от дворищни парцели. Затова целият парцел следвало да бъде допуснат до делба, като при определяне квотите на съсобственост съдът взел предвид факта че алеаторния договор е развален само за ½ ид. ч. и наследникът А. К. следва да получи 6/12 ид. ч. В касационната жалба се твърди, че съдът незаконосъобразно не уважил възражението на купувачите за придобиване по давност на тази част от парцела, която била извън договора за продажба. Нормата на чл. 59 З. /отм./ не намирала приложение, тъй като владението започнало преди имота да бъде обособен в парцел. Било доказано, че касаторите упражнявали фактическа власт върху целия имот, вкл. и върху процесните 881 кв. м. Установено е по делото, че с договор, обективиран в нот. акт № 184 от 03.08.1984 г., Д. К. лично, и като законен представител на поставения под пълно запрещение съпруг М. К., продала на П. и Г. Б. апартамент и овощна градина от 800 кв. м. в м. „Селището” на [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка. В акта овощната градина била индивидуализирана само с площ и местност, без посочени граници на имота. Продавачът М. К. починал на 23.12.1991 г., като оставил за наследници съпруга Д. К. и внук А. К.. Д. починала на 07.11.2005 г., като оставила за наследник внука А. К.. Купувачът Г. Б. починал на 18.07.1986 г. и оставил за наследници ищците - съпруга П. и синове С. и Й.. Договорът от 03.08.1984 г. бил развален с влязло на 24.11.2005 г. в сила решение до размер на ½ ид. ч. от имота. На 07.10.2005 г. Д. завещала притежаваните от нея имоти, вкл. и процесната овощна градина, на Р. Г., която се снабдила с нот. акт № 56 от 08.03.2006 г. за собственост на ¼ ид. ч. от овощната градина и за ¼ ид. ч. от масивна вилна сграда. Съгласно приетата техническа експертиза, през 1984 г. имотът представлявал овощна градина и към момента на продажбата не е могло да бъде индивидуализиран с площ и граници, тъй като към този момент не е имало одобрен кадастрален и регулационен план. Такъв бил одобрен на 06.05.1994 г. Имот пл. № 398 за който бил отреден парцел ХХVІІ с площ 1 700 кв. м. бил записан на П. и Г. Б.. По КК от 2006 г. 800/1681 ид. ч. от имота били записани на П. и наследници на Г. Б., като за останалите 881/1681 кв. м. липсвала информация. Според разпитаните свидетели, М. и Д. К. владели имота повече от 20 г. и в него имали малка вила. В последствие П. Б. и нейните синове построили друга сграда. От 1980 г. те живеели там, работели имота, направили тухлена ограда. Предвид отговора на формулирания въпрос, забраната на чл. 59 З. /отм./ за придобиване на реална част от имота не е съществувала до 1994 г., тъй като той не е бил регулиран. Срокът на владение на касаторите обаче, от закупуването му на 03.08.1984 г. до момента на одобряване на регулацията на 06.05.1994 г., е недостатъчен за да го придобият по давност. Те са могли да го придобият само ако до този момент давността е изтекла. По тези съображения, решението в частта, в която е прието че касаторите са собственици само на ½ ид. ч. от парцела са законосъобразни. При определяне на квотите на съсобственост обаче съдът е допуснал нарушение. Въпреки че по делото няма постъпила жалба от Р. Г., като необходим другар нейните права върху имота също следва да бъдат зачетени. Както е прието и в отменителното решение на ВКС, с оглед обратното действие на решението по чл. 87 ал. 3 ЗЗД при откриване на наследството Д. К. е била собственик на ½ ид. ч. от имотите, ¼ ид. ч. от които завещала на Р. Г.. Изрично е посочено, че завещателното разпореждане не било недействително, но това обстоятелство не е зачетено от въззивния съд при новото разглеждане на спора. Или делбата следва да бъде допусната при квоти на съсобственост 4/12 ид. ч. за П. Б., по 1/12 ид. ч. за С. Г. Б. и Й. Г. Б. и по 3 /12 ид. ч. за А. К. и Р. Г., в който смисъл въззивното решение следва да се корегира. К. претендират за разноски. С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 171 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 180/10 г. Окръжен съд [населено място] с което е потвърдено решение № 1040 от 30.01.2007 г. по гр. д. № 1933/06 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е допусната делба на поземлен имот № 67338.441.189 по КК на [населено място] с площ 1 681 кв. м. заедно с подобренията в него, при квоти на съсобственост 4/12 ид. ч. за П. Й. Б., по 1/12 ид. ч. за С. Г. Б. и Й. Г. Б. и 6/12 ид. ч. за А. Д. К. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА съдебна делба на поземлен имот № 67338.441.189 по КК на [населено място] с площ 1 681 кв. м. заедно с подобренията в него, при квоти на съсобственост 4/12 ид. ч. за П. Й. Б., по 1/12 ид. ч. за С. Г. Б. и Й. Г. Б. и по 3/12 ид. ч. за А. Д. К. и за Р. Г. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: