Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * редовен от външна страна документ * доказателствена тежест


5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
Гр.София, 02.02.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 75 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. З. Н., [населено място] срещу решение № 1482/27.10.2010г., постановено по в.гр.д.№ 1775/10г. от Пловдивския окръжен съд, с което отменено решение № 2537/16.10.2009г. по гр.д.№ 1918/2009г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Р. Л. Й., [населено място] иск за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 4900 евро по запис на заповед от 07.08.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата не взема становище по жалбата.
С определение № 646/21.10.2011г. по т.д.№ 75/11г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпросите за необходимостта от предявяване на запис на заповед, в който е посочен падеж на задължението и по разгледано от въззивния съд възражение за несъществуването на каузална сделка, каквото не е било въведено в процеса.
Производството по делото е образувано по установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на М. Н. срещу Р. Й. по запис на заповед от 07.08.2009г. за сумата от 4900 евро, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 5759/11.09.2009г. Ответницата е оспорила подписа си на ценната книга и е възразила, че не е издател на записа на заповед.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че оспорването на подписа върху документа не е доказано, но записът на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не е предявен на издателя, поради което не отговаря на изискванията на чл.535 вр. чл.491 ТЗ. Изложени са съображения, че записът на заповед е нищожен като издаден при липса на основание и ищецът не е доказал, че задължението по записа на заповед произтича от каузална сделка.

По поставените въпроси, обусловили допуснатото касационното обжалване, ВКС, ТК, І отд. намира следното:

Съгласно т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл.237, б.”е” ГПК /отм./, който извод следва от разпоредбата на чл.514, ал.1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. В този смисъл, непредявеният за плащане заповед на заповед е редовен от външна страна.

В Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, ТК, І отд., постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, както и че не във всички хипотези на нередовен запис на заповед, същият има характер на разписка, доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя. Изложени са съображения, че при поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест ВКС се е произнесъл с: Решение № 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/10г. на ТК, І отд., Решение № 173/12.01.2011г. по т.д.№ 901/09г. на ТК, І отд. и Решение № 119/08.07.2011г. по т.д.№ 1160/10г. на ТК, ІІ отд. Съгласно с дадените разрешения по чл.290 ГПК, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си. Когато длъжникът – издател не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът – поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението. В производството по чл.422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. В този случай, тежестта на доказване е на ищеца – поемател по записа на заповед.

По тези съображения отговорите на поставените въпроси се извеждат от задължителната за съдилищата практика на ВКС, а именно: Записът на заповед с определен падеж, който не е предявен за плащане е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя. При липса на възражение от длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението по което е издаден менителничният ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка.

По същество на касационната жалба.

Налице са основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Предявеният по реда на чл.422 ГПК иск се основава на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу кредитора по издаден запис на заповед. Възраженията на ответницата са срещу редовността на ефекта от външна страна – същият не е подписан от нея като издател и общо възражения – че не е поемала задължение по ценната книга. Правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на въззивния съд, че въведеното в процеса възражение относно редовността на записа на заповед е недоказано. Ценната книга е подписана от издателя, поради което поетото задължение подлежи на изпълнение. Решаващият състав е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че предявяването на записа на заповед за плащане е условие за неговата редовност. Процесната ценна книга е с падеж 30.08.2009г. и изрична клауза “без протест”, поради което вземането на кредитора съществува и за осъществяване на принудително изпълнение не е необходимо предявяването му на длъжника. Окръжният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при разпределение на доказателствената тежест. Възражението на ответницата, че не е поела задължение по ценната книга, е общо, както липсва позоваване на съществуването на каузално отношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден записът на заповед. В тази хипотеза кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение. Изводите на въззивния съд, че липсата на основание на записа на заповед има за последица неговата нищожност, противоречи на материалния закон. Издаването на запис на заповед е каузална сделка, която не е лишена от основание, но основанието е поставено извън съдържанието на документа. Основанието би могло да произтича от други отношения между издателя и поемателя, но правата и задълженията по тях са без значение за редовността на ценната книга.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва се отмени съгласно чл.293, ал.2 ГПК, като се признае за установено, че Р. Л. Й. дължи на М. З. Н. сумата от 4900 евро по запис на заповед от 07.08.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение.

Право на разноски има касаторът. Не е представен списък по чл.80 ГПК, като съдът определя размера им на сумата от 483.67 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1482/27.10.2010г., постановено по в.гр.д.№ 1775/10г. от Пловдивския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Р. Л. Й., [населено място], [улица], дължи на М. З. Н., [населено място], [улица], ет.5, ап.13, сумата от 4900 евро по запис на заповед от 07.08.2009г. с падеж 30.08.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение № 5759/11.09.2009г. по ч.гр.д.№ 10511/09г. от Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА Р. Л. Й., [населено място], [улица], да заплати на М. З. Н., [населено място], [улица], ет.5, ап.13 сумата от 483.67 лв. /Четиристотин осемдесет и три лв. и 67 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.