1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
София, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1206 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
УМБАЛ „Проф. д-р. Ст. Киркович“ АД, [населено място] обжалва решение № 296 от 03.11.2017 г. по в.т.д. 289/17 г., Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 385 от 14.12.2016 г., постановено от Окръжен съд [населено място] по т.д. 211/2015 г., с което е осъден УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД да заплати на Гюнай Хасан Халил в качеството му на ЕТ „Алекс – Г. Халил“ сумата от 197 147,15 лв възнаграждение за приети от ответника с протокол обр. 19 от 18.12.2012 г. строително монтажни работи в обект „Ремонт 1 и 2 детско отделение“ при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ [населено място].
Излага подробни съображения относно наличието на касационните основания, съгласно чл. 281, т. 3, от ГПК. Счита, че били налице сочени нарушения на ЗОП и липса на обоснованост на решението. Също така със съдебното решение установявало наличие на договор на стойност над 5 000 лв въпреки забраната на закона със свидетелски показания. Сочи, че от представените доказателства не може да се направи извод за извършените СМР като количество, място и качеството им. Счита, че не може да се приложи съдебната практика относно признаване на задължението на основание сключения договор. Въззивният съд не бил направил самостоятелна преценка на фактите по делото. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли искът, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът в становището си в хода по същество счита, че решението е правилно. Съдът бил приложил правилно нормата на чл. 266 от ЗЗД и се съобразил с характеристиките на договора като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Счита ,че решението на Апелативен съд – [населено място] съответства на закона и на съдебната практика като подробно анализира съдебното решение.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: „Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка“ и съответствието на въззивното решение с формираната практика на ВКС, съгласно решение № 82/19.02.2011 г. по т.д.№ 658/2010 г. на ВКС, I ТО., решение № 241/9 март 2017 г. по т.д.№ 2799/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
Предмет на произнасянето на въззивния съд е била въззивната жалба срещу решение на ОС – [населено място], с което са уважени предявените от Гюнай Хасан Халил в качеството му на ЕТ „Алекс Г. Халил“ искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата 197 147,15 лв и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 49 188,26 лв. С решението си Апелативен съд – Пловдив е приел, че исковете са основателни.
Ищецът в исковата молба и в допълнителната искова молба е посочил, че са му възложени устно, допълнително, СМР в хода на изпълнение на договорени работи с договор СМР МБАЛ/Стара Загора/2009/01 от 21.05.2009 г. извън определените с договора СМР. Сочи, че възложените му с договор 2009/01 от 21.05.2009 г. работи са изпълнени и заплатени, докато описаните в протокол от 18.12.2012 г. не са предмет на претенцията му.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил наличието на договор, сочейки, че между страните е сключен един договор за обществена поръчка и съгласно Меморандум за разбирателство между Възложителя и Министерство на труда и социалната политика, използвайки практика на Проект „Красива България“ били възложени работи на стойност 199 816,80 лв с ДДС. Друг договор не бил сключван. Платец по договора било Министерство на труда и социалната политика. Ремонт на 1 и 2 детско отделение бил извършван единствено и само по проект „Красива България 2009“ и съгласно договора. Освен това с цесия на основание чл. 99 от ЗЗД ищецът бил подписал договор, с който цедирал вземането си с предмет СМР КРР СРР на обект Ремонт на 1 и 2 детско отделение на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД [населено място], в размер на 83 160,04 лв на „Българска банка за развитие“ АД. Изрично, след уточнението на ищеца в допълнителната искова молба, подадена на основание чл. 372 от ГПК, че е налице допълнително възлагане на дейности извън тези съгласно сключения писмен договор, ответникът е направил възражение в срока за отговор на допълнителната искова молба, на основание чл. 373 от ГПК, че е възложител по смисъла на чл. 7, т. 3 от ЗОП (отм.) и възлагането следва да е винаги в писмена форма и след спазване изискванията за обявяване на обществена поръчка по ЗОП. Впоследствие е изложил оплакване във въззивната жалба, че не са спазени изискванията за възлагане съгласно ЗОП.
Твърдението в исковата молба е за сключен договор през февруари 2008 г., който е изпълняван до края на 2009 г. строително-монтажните работи, по който са приети края на 2012 г. и които работи не съвпадат с тези, възложени с писмения договор от 21.05.2009 г.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд е разгледал въззивната жалба и потвърдил решението на Окръжен съд –Стара Загора в частта, с която въззивният жалбоподател е осъден да заплати на ищеца Гюнай Хасан Халил в качеството му на ЕТ „Алекс Г. Халил“ сумата от 197 147,15 лв. възнаграждение за приети от ответника с протокол обр. 19 от 18.12.2012 г. строително-монтажни работи в обект „Ремонт на I и II детско отделение при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ [населено място], извършени от ЕТ „Алекс Г. Халил“, подробно изброени. Съдът е приел, че ищецът претендира на основание сключен договор с ответника възнаграждение за извършени СМР и че оспорването на ответника се свежда до липса на сключен договор и идентичност на работите, основание за претенцията с работите, възложени с писмен договор.
Обсъждайки доказателствата по делото, въззивният съд е установил, че е налице възлагане, извършване на работата и задължение за приемане на същата от страна на възложителя, болницата. Съдът е приел, че на 18.12.2012 г. е съставен констативен протокол между двете страни, в който са отразени извършените и заплатени работи, както следва – извършване на строително-монтажни работи по възлагане в част АС , Ви К и ел. част. Прието е, че общата стойност на всички дейности с ДДС от 20% е 197 147,15 лв. Ответникът не бил ангажирал доказателства относно тава, че е налице идентичност на отразените в работите на 15.12.2015 г. и предходния сключен договор. Наличието на двустранно подписания протокол според въззивния съд удостоверява извършените работи именно от ищеца и тези работи били приети от представителите на болницата като представители на възложителя по договора и същите с се съгласили и с посочените цени. От разпита на свидетелите съдът е направил заключение само относно обстоятелствата по извършване на работите. Съдът е приел, че със заповед на изпълнителния директор на МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ № 519 от 27.11.2012 г. е възложил на комисия проверка на извършени през периода февруари 2008 – края на 2009 г. СМР в първо, второ, вътрешни отделения, клинична лаборатория, шесто вътрешно отделение, УНГ, първо и второ детски отделения. Това удостоверявало приемането на работата. Въззивният съд е приел, че възложителят не бил възложил писмено тези работи, описани в протокола от 18.12.2012 г., защото е налице забрана за изменение или допълване на договора, сключен по ЗОП. Спорно било дали са допълнителни или включени в първоначалния договор, сключен между страните на 21.05.2009 г. по проект Красива България, осъществяван на основание Меморандум за разбирателство между МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД , [населено място] и Министерство на труда и социалната политика от 3.2.2009 г. Доказателствената тежест за установяване на идентичност на извършените и разплатени и така отразените работи била на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, което той не бил извършил в процеса и поради това не се установявало да са идентични, а различни, извършени и породили задължение за приемане, а съответно и за заплащане на възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба ответникът по иска УМБАЛ „Проф д-р Стоян Киркович“ АД изрично е посочил, че между страните има сключен само един договор по реда на ЗОП, който е разплатен и че друг договор не бил сключван, сочейки че при възлагане на работите следва да се приеме, че е нарушение на ЗОП с неформалното възлагане на СМР и без провеждане на поръчка по установения ред в ЗОП. По отношение въведеното възражение за нарушение на ЗОП, съдът е изложил съображения, че би било нарушение на ЗОП сключването на договор в писмена форма, но няма пречка с устно възлагане да има сключване на договор.
Въззивното решение е валидно постановено и не са констатирани недостатъци, обуславящи неговата недопустимост. Но същото е неправилно.
Към всички действия на страните по отношение на сключване на договор и пораждане на задължение, на основание договор следва да се прилагат материалноправните разпоредби, действащи към месец февруари 2008 г, когато ищецът твърди, че е сключен договор. Поради това за установяване на сключването на договор следва да се прилага ЗЗД и специалния ЗОП от 2004 г., отм. в редакцията ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г. Общото правило, предвидено в чл. 43, ал.1 от ЗОП редакция ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила 01.07.2006 г. е, че договорът за обществена поръчка не може да се изменя по съгласие на страните, освен в предвидените в ал. 2 на чл. 43 от ЗОП случаи. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. б, приложение 1 от ЗОП от 2004 г. изпълнение или проектиране с каквито и да е средства на една или няколко СМР по приложение 1 към ДР на ЗОП от 2004 г., свързани с изграждането, реконструирането, преустройването, поддържането, възстановяването или рехабилитацията на сгради или строителни съоръжения, са обект на обществена поръчка. Съгласно чл. 7, т. 3 от ЗОП от 2004 г. възложители на обществени поръчки са публичноправни организации. Съгласно определението на т. 21 от § 7, ал. 2 от ДР на ЗОП 2004 г. "публичноправна организация" е и лечебно заведение - търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на НЗОК. В случая е видно, че към 21.05.2009 г. бил сключен договор за строително монтажни работи на стойност 199 816,80 лв по реда на ЗОП за дейности, които са извън предмета на иска. Стойността съгласно чл. 15 от ЗОП се определя от стойността на всички плащания без ДДС. В случая това е 164 289,29 лв или над 100 000 лв. След като болницата е публичноправна организация и възложената дейност е определена в чл. 3, ал. 1, т. 2, б. б от ЗОП от 2004 г. в посочената редакция, както и на основание чл. 14 от ЗОП от 2004 г. вр чл.1, ал. 2 НВОМП редакция ДВ бр. 83 от 16.10.2007 г. малки обществени поръчки са поръчки за строителство на стойност под 1 800 000 лв за строителство. Аргумент от чл.2, ал. 2 от НВОМП ДВ бр. 83 от 16.10.2007 г. , редакцията на чл. 2 от НВОМП от 1.7.2006 г., към 2008 г. за строителство над 100 000 лв задължително се провежда малка обществена поръчка по НВОМП. Нормата е императивна. С нея е въведена забрана за посочените в закона субекти съгласно чл. 7 от ЗОП от 2004 г. и за извършваните от тях дейности, посочени в чл. 3 от ЗОП да се извършва дейност и да сключва договори, без възлагането на обществени поръчки. Въведеното ограничение цели да осигури достъп на множество икономически оператори до дейностите на субектите по чл. 7 от ЗОП. Предвид въведения императивен характер в необходимостта от провеждане на обществена поръчка следва да се приеме, че императивната норма има забраняващ характер. Несъобразяването на това ограничение е в нарушение на закона, което се свързва с основанието по 120 а, ал. 2 от ЗОП 2004 г. в редакцията ДВ бр. 37 от 05.06.2006 г. вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – нищожност на договора поради противоречие със закона.
В случая касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на разглежданото въззивно решение с практиката на ВКС, изразена в решение № 241 от 09.03.2017 г. по т.д. 2799 по описа за 2015 г., ВКС, 1 ТО, постановена по приложението на ЗОП отм. В това решение е изведено правилото, че когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. В служебно известното на съда решение № 19 от 23.02.2009 г. по т.д. 474/08 г., ВКС, I ТО, е разяснено, че сключването на договор за обществена поръчка като гражданскоправен етап на процедурата по възлагане на обществената поръчка, не може да бъде откъснат от предхождащите го административни актове, особено от двата му конститутивни елементи, представляващи предпоставка за сключването му, а именно решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и решението за определяне на изпълнителя. Съдържанието на договора се определя от процедурата по възлагане.
С оглед действието на посочените норми и съобразно така възприетото тълкуване от съдебната практика, настоящият съдебен състав намира, че към процесното правоотношение е приложим ЗОП от 2004 г. и съобразно нормата на чл. 120 а от ЗОП сключване на договор без проведена обществена поръчка когато предмет на договора е обект, предвиден в ЗОП и субектът е длъжен да спази процедурата по ЗОП, договорът е нищожен. Изменението в съществените параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната в договора, след сключването на договора, може да бъде разглеждане като заобикаляне на закона. В разясненията на решението на ВКС по т.д. 2799/15 г. е посочено, че следва да се направи разграничение между това дали дейностите, които са извършени в отклонение на договора за обществена поръчка са необходими за извършване на възложените с договора дейности при предпоставките съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази норма, изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в проекта, а ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. С решение № 138 от 08.11.2013 г. по т.д. 103/2012 г., 1 ТО е изведено правилото, че страната по договор , за който са приложими правилата по ЗОП, може да направи възражение за нищожност и това възражение не представлява злоупотреба с право. Този извод следва от правилото, че нищожността поради противоречие с императивна правна норма по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД е абсолютна и не е поставена в зависимост от намерение за увреждане, т.е. от субективен елемент.
Предвид така посочените разяснения в настоящето производство следва да се посочи, че изрично е направено възражение като ответникът е заявил сключването на договора за извършване на строително-монтажни работи противоречие със закона. В случая ищецът е посочил, че е сключен договор през февруари 2008 г. в хода на сключения Меморандум между болницата и Министерство на труда и социалната политика за сключване на договор между болницата и изпълнителя, определен по ЗОП за сключването на този писмен договор от 21.05.2009 г. Страните не спорят, че между тях е спазена процедурата по ЗОП само досежно договора от 21.5.2009 г. В срока за отговор на исковата молба на основание чл. 367 от ГПК ответникът се е защитавал по сключения между страните писмен договор по реда на ЗОП. Уточнението в допълнителната искова молба , че допълнително са възложени работи е породило възражението на ответника за нищожност в срока за отговор на допълнителната искова молба. Именно това възражение съдът намира, че е своевременно направено. Срокът не е преклудиран на основание чл. 367 от ГПК, тъй като не е имало посочен факт в исковата молба за допълнително сключен договор. Уточнението, че е налице устно възлагане не е специфицирало основанието на допълнително сключен договор. Това е сторено от ищеца с допълнителната искова молба като е посочено изрично, че устно са възложени допълнителни дейности за строителство, различни от сключения писмен договор. Въззивният съд при така въведеното възражение е бил длъжен да извърши проверка на съответствието на сключения договор с НВОМП и като констатира, че болницата е публичноправна организация и е налице твърдение за сключен договор през 2008 г. да установи, че е нарушено императивното изискване на посочените по-горе норми.
Ето защо като въззивният е посочил само, че болницата не е възложила договора за СМР с писмен договор, защото би бил сключен в нарушение на ЗОП, изискващ осъществяване на процедура по обществена поръчка и сключване на писмен договор, не е разгледал възражението на ответника, направено в срока за отговор на допълнителната искова молба, че е недопустимо сключване на договор от възложител, който е субект по чл. 7 от ЗОП от 2004 г. без провеждане на процедура за обществена поръчка когато са налице условията за това. По същество съдът намира, че това е възражение за нищожност. Ответникът по иска своевременно е въвел фактите, които свързва с основание за нищожност – противоречие на закона с допълнителния отговор на исковата молба, веднага след въвеждането им в процеса от ищеца с допълнителната искова молба.
В постоянната практика на ВКС по тълкуването на посочената разпоредба е разяснено, че фактическите и правни изводи на въззивния съд следва да бъдат посочени в мотивите. Изискването на закона за обсъждане на всички възражения и доводи на страните за обсъждане на сочените, ангажирани и приети по установения ред доказателства е задължение на въззивния съд в рамките на основанията, посочени в чл. 269 от ГПК. Излагането на мотиви е свързано и с правото на защита на страните в процеса. Неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд. Тези задължения на въззивния съд са посочени в ППВС 1/81 г. на ВС, от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и са разяснени в решение 212 от 1.2.2012 г. по т.д. 1106/2010 г. на ВКС, 2 ТО, решение № 136 от 02.10.2014 г. по т.д. 4309/2013 г. на ВКС, 1 ТО, решение № 127 от 22.07.2016 г. по т.д. 1772/2015 г. на ВКС, 2 ТО. Наличието на констатираното съществено процесуално нарушение е на основание чл. 281, т. 3 от ГПК основание за отмяна на решението.
Поради това, че не се налага извършването на процесуални действия, арг. от чл. 293, ал. 3 от ГПК ще следва съдът да се произнесе по направеното възражение за противоречие със ЗОП на възлагането, което е извършено допълнително.
Ищецът е твърдял, че е изпълнител по договор за изработка, сключен между него и ответника на стойност 164 289,29 лв и ДДС 32 857,86 лв, общо 197 147,15 лв, за което свидетелствал протокол от 18.12.2012 г. за приемане на СМР съгласно заповед 519 от 27.11.2012 г. на изпълнителния директор, двустранно подписан от страните. Сключването на договор за извършване на строително-монтажни работи представлява договор за строителство и с оглед плащанията по него следва да се определи, че са поставени императивни изисквания за провеждане на обществена поръчка. Непровеждането й е нарушение на императивна забраняваща норма, което осъществява основанието по чл. 120 а от ЗОП от 2004 г. в редакцията ДВ бр. 37 от 05.05.2006 г., което е специално основание на нищожността, предвидена в чл. 26, ал.1 , пр. 1 от ЗЗД. Не се установява в конкретния случай тези строителните дейности да са били необходими при условията на чл. 260 от ЗЗД, изпълнителят да е предупредил, че за изпълни качествено възложената му дейност е необходимо да извърши тези дейности във връзка със сключения договор от 21.5.2009 г. Възложителят не твърди и не установява, че възложените му дейности са били такива, че са били същностно необходими за изпълнение на договора от 21.5.2009 г. и без извършването им да не е могъл да изпълни договора си.
Ето защо в случая съдът намира, че изводът на въззивния съд, че е налице сключен договор за изработка, който е действителен е постановен в противоречие на посочените материалноправни норми и това осъществява основанието на чл. 281 т. 3 пр. 1 от ГПК. Следва да се приеме, че решението е неправилно. В отклонение от предвиденото в договора и в ЗОП, както и от разясненията в практиката на Върховния касационен съд, макар и част от нея да е постановена при действие на ЗОП от 1999 г., следва да се приеме и за актуална и приложима и за тълкуване на нормите на ЗОП от 2004 г., въззивният съд е приел, че между страните може да се сключи договор за възлагане на строително монтажни работи с характеристиките на договор за изработка съгласно чл. 258 от ЗЗД в хипотеза като посочената в настоящето дело. Въззивният съд в отклонение от посочените по-горе правни норми е разглеждал възлагане на дейности от изпълнителния директор на упълномощени лица със заповед, които да сключат договор. Неправилно са възприети твърденията на страните, а именно, че поради недоказаност на съвпадане на дейностите по договора и дейностите, за които се претендира възнаграждение, възражението на болницата е неоснователно. Не е установен от въззивния съд вярно предмета на делото с оглед направеното възражение от ответника за нищожност на договора, а именно законосъобразно ли е възлагане на допълнителни строително монтажни работи извън тези , за които има сключен договор по реда на ЗОП. При посочения по-горе отговор, че такова възлагане нарушава ЗОП, то не може да се приеме, че болницата следва да доказва че дейностите са идентични. Ищецът не твърди, че дейностите са идентични. Той твърди, че са различни и допълнително възложени.
В случая възлагането на работата и извършването й като елементи, необходими за установяване сключване на договора, са извършени в нарушение на посочените правни норми на чл. 7, т. 3, чл. 3, ал. 1 , т. б от ЗОП от 2004 г., чл. 2, ал. 1, т. 1 от НВОМП отм. Приетото от въззивния съд породено задължение за приемане на работата не може да възникне самостоятелно и с конклудентни действия при установената нищожност на договора за изработка поради противоречие със закона. Изводите са неправилни. При наличие на нищожен договор, не може да се приеме, че се дължи възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Това е основание да се приеме, че не се дължи възнаграждение на основание договора. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Съответно и искът за обезщетение за забава е неоснователен и следва да се отхвърли.
По всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено в отклонение от материалния закон и това съставлява основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ЗЗД за касиране на решението. Ще следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърли иска.
При така формираният извод за основателност на касационната жалба и отмяна на обжалваното решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на болницата следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции съгласно приложени списъци по чл. 81 от ГПК.
Претенцията за разноски за касационната инстанция е в размер на 12 000 лв. Представена е разписка в договора за правна защита и съдействие от адвоката, че е получил в брой плащане на уговореното възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция настоящият съдебен състав съобразява видът на търсената защита, правната и фактическа сложност на делото и действието на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 197 147,15 лв минималното възнаграждение е 5 472 лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото, ще следва да се намали до 10 000 лв. като се отчете, че заплатеното възнаграждение от 12 000 лв е прекомерно. Наред със заплатените държавни такси 30 лв и 3 943 лв, общият размер на разноските дължими от ответника по касация са 13 973 лв.
Така следва да бъдат заплатени и разноските за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направените разноски са 6 400 лв адвокатско възнаграждение, уговорено с договора и платено в брой, видно от извлечение от сметка. Направено е възражение за прекомерност. С оглед търсената защита и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същото не следва да се намалява, тъй като не е прекомерно съгласно посоченото по-горе за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед от интереса на жалбоподателя пред въззивния съд. Заплатената държавна такса е 3 942,94 лв. Следователно дължимите разноски са в размер на 10 342,94 лв.
По отношение на разноските в първата инстанция. Направени са разноски от 30 300 лв, изразяващи се във възнаграждение на адвокат пълномощник 30 000 лв и 300 лв за експертиза за допълнителна техническа експертиза депозит за вещо лице. С оглед възражението за прекомерност и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото и намира, че следва да намали дължимото възнаграждение до 10 000 лв. Следователно разноските са в размер на 10 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, в състав на Второ търговско отделение
ОТМЕНЯ, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, решение № № 296 от 03.11.2017 г. по т.д. 280/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гюнай Хасан Халил в качеството му на ЕТ „Алекс – Г. Халил“, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] срещу УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 197 147,15 лв за допълнително възложени строително монтажни работи, специфицирани в протокол от 18.12.2012 г.
ОСЪЖДА Гюнай Хасан Халил, в качеството му на ЕТ „Алекс – Г. Халил“, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски за всички инстанции в общ размер от 34 615,94 лв.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: