Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 892                                               София  30.11.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 3969 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. К. А. от гр. В.,чрез процесуалния си представител-адвокат В. против въззивно решение № 205 от 12.06.2008г.по в.гр.д. № 35 по описа за 2008г.на Добричкия окръжен съд, с което е отменено частично решение № 192 от 19.11.2007г.по гр.д. № 154/2006г. на Районен съд Б. и вместо това-в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ досежно нива от 5дка и лозе от 1.5 дка и е оставено в сила решението в отхвърлителната му част досежно другия имот- нива от 20 дка. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск. С определение № 169 от 23.02.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна- ОС”ЗГ”гр. Б. ,с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и се изразява желание -въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е частично отменено решение на РС Б. и вместо това- е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от А. К. А. по отношение на ОС”ЗГ”гр. Б. ,с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,за признаване на установено,че наследниците на А. К. С. ,починал през 1978г.- имат право на възстановяване на собствеността върху нива от 5 дка и лозе от 1.5дка в землището на с. Р., община Б.. Въззивният съд е оставил решението на РС Б. в сила в останалата част,в която е отхвърлен предявения иск за нивата от 20 дка. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че ищеца не е установил правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираните земи. Относно нивата от 20дка е посочил,че не е доказано А. К. да я е придобил,първо защото в договора за покупко-продажба от 1934г.тя е записана като част от имот от 100дка,който като съсобствен не е било възможно да бъде продаден само от едно лице и второ,защото няма доказателства по делото продавачът да е изпълнил поетите по договора ангажименти /да осигури след делбата купувачът да получи точно тази реална част от 20дка./За другите два имота-като е съобразил,че по отношение на тях договорите са сключени преди връщането на Южна Добруджа към България и липсват записвания за същите и в румънската карта на землището, и в българския парцеларен списък и имотна ведомост след 1940г.,съдът е счел,че не може да се приеме за несъмнено придобиването им въз основа на договорите и съответно-на основание давностно владение. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди,че наследодателят му е станал собственик на процесните три имота по силата на давностно владение,започнало от датата на подписването на сключените писмени договори/съответно от 27.07.1934г.-за нивата от 20 дка,от 19.05.1938г.-да нивата от 5дка и от 30.01.1936г.-за лозето от 1.5дка/. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради представени четири решения-две на ВКС/по гр.д. № 165/02г. и по гр.д. № 1496/01г. –двете на V г.о./,две решения на районен съд Дулово-по гр.д. № 112/06г. и по гр.д. № 320/06г.,постановени в производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ- в които е прието,че записванията в емлячния регистър не легитимират посоченото лице като собственик,а са само индиция за собственост и че когато придобивният способ, на който се позовава страната е давностно владение и е налице писмено доказателство,установяващо начало на владение-давността подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Посоченото в цитираните решения е правилно и е съотносимо към настоящия случай. Между цитираните решения не е налице противоречие и постановеното от въззивния съд е в съответствие /не противоречи/ на приетото в тях. С оглед на това и на основание чл.291 т.3 от ГПК-касационното решение следва да се постанови чрез тълкуване на закона,съобразно установените по делото обстоятелства. Предявеният иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ поставя в тежест на ищеца да установи, че наследодателят му е бил собственик на претендираните имоти към момента на образуването на ТКЗС. Искът е положителен установителен. В случая придобивното основание,което се твърди е давностно владение,с начало на владение- 27.07.1934г.-за нивата от 20 дка, 19.05.1938г.-да нивата от 5дка и 30.01.1936г.-за лозето от 1.5дка,тъй като на посочените дати са били сключени от наследодателя на ищеца писмени договори за покупка на тези имоти. По делото са ангажирани гласни доказателства/показанията на свидетеля З/,установяващи че владението е продължило до 1958г.,когато претендираните земи са били включени в ТКЗС. Спорните по делото въпроси са свързани с идентификацията на имотите,описани в сключените договори и за това-дали те не са идентични с вече възстановените. Проблемът произтича от това че /както е посочено в заключението на приетата експертиза/, че процесните земи не са индивидуализирани с квартал, парцел,местност, номер на имот с арабска цифра,с индекс на местоположение с латинска буква и с граници и от безспорно установеното по делото обстоятелство/ с Протокол № 24 от 16.09.1954г.за заменяне на ниви на частни стопани,попадащи в блокове та ТКЗС,със списък от 13.0.11951г.на перекендетните ниви в землището на с. Р. и със списък на стопаните, притежаващи земи в землището на с. Р.,че общият размер на притежаваната от наследодателя земя в процесното землище към момента на кооперирането е била 20 дка,а земя в този размер вече е била възстановена –в полза на наследниците по исков ред с решение № 21 от 6.02.1997г.по гр.д. № 136/97г.на БРС. Относно нивата от 20 дка по договор от 27.07.1934г.,настоящият съдебен състав намира следното : Наследодателят на ищеца/сега касатор/ е закупил нива,която-независимо,че е с посочени граници- е част от съсобствен имот с обща площ от 100дка. В договора изрично е записано,че тъй като тази земя е наследствена на продавача и все още не е разделена с другите наследници-продавачът се задължава-при подялба да направи ”всичко,че частта,която продава да остане за купувача”,а ако „това не може да бъде постигнато”,ще даде на купувача „същата площ от участъка,който ще му се падне”. По делото – няма доказателства коя точно част е владял наследодателя на ищеца,тъй като не е установено-дали –след датата на сключване на договора,е извършена подялба на този съсобствен имот,дали продавачът е получил в дял именно описания в договора имот или е получил друг и ако е получил друг-дали е изпълнил задължението си –до даде на купувача„същата площ от участъка, който ще му се падне”. Разпитаният по делото свидетел-говори общо за имот от 20дка-без да го конкретизира-по местоположение,с посочване на граници и без да уточнява дали е същият,който е описан в договора от 1934г. За да се придобие собственост въз основа на давностно владение е необходимо трайното, непрекъснато владение да е осъществено по отношение на точно определен,конкретен имот. В случая при положение,че ищецът не е установил – кой е имотът,владян от наследодателя му-няма как да се преценя дали същият е придобит по давностно владение. В този смисъл е правилен извода на въззивния съд,че ищецът не е доказал,че наследодателят му-А. К. е придобил правото на собственост по отношение на този имот. Правилни са изводите на съда и по отношение на останалите два имота-нива от 5 дка и ½ от лозе,цялото с площ от 3 дка. Независимо,че по отношение на тях са налице сключени договори-същите не фигурират в нито в румънската карта на землището, нито в българския парцеларен списък и имотна ведомост от този период. Вярно е,че записванията в регистрите,списъците и ведомостите не установяват права, а са само индиция за собственост,но в случая липсва каквото и да е удостоверяване за съществуването на земите. Това обстоятелство,както и факта,че наличните доказателства сочат,че към момента на кооперирането наследодателя на ищеца е притежавал общо 20дка,в какъвто размер вече собствеността на наследниците му е възстановена,мотивират настоящият съдебен състав да приеме изцяло изводите на въззивната инстанция. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205 от 12.06.2008г.по в.гр.д. № 35 по описа за 2008г.на Добричкия окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.