Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
610

София, 28.07.2022 г.



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1317 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Р. Н., с адрес в [населено място], против въззивното решение № 59 от 13 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 297/2021 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение № 173 от 7 май 2021 г., постановено по гр.д. № 3168/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което са отхвърлени предявените от Н. Р. Н. срещу Р. З. К. насрещни отрицателни установителни искове за установяване неистинността на: съобщение за раждане № ..../....... г. от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, район Т., София, за раждането на детето Р. Н. Н. на .................. г., декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н. с нотариална заверка на подписа от 30.05.2009 г., рег. №.... на нотариус В. И., рег. № ..... на НК, район на действие Районен съд София, акт за раждане № ...../....... г. от [община], район Т., съобщение за раждане № ...../...... г. от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, район Т., София, за раждането на детето Н. Н. Н. на .............. г., декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н., с нотариална заверка на подписа от .......... г., рег. № ...... на нотариус Т. В., рег. №....... на НК, район на действие Районен съд София; акт за раждане №....../...... г. от [община], район Т.; упражняването на родителските права по отношение на децата Р. Н. Н. и Н. Н. Н. са предоставени на майката – Р. З. К., при която е определено и местоживеенето на децата; определен е режим на лични контакти на децата с бащата Н. Р. Н., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден на територията на [населено място], както и първата половина от определените за детските заведения и училища пролетни и есенни ваканции, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, четните години - през първата половина на Коледните и Новогодишни празници, и втората половина на Великденските празници, за рождения ден на бащата - два последователни дни, четните години - два последователни дни за рождените дни на децата, след което бащата да връща децата по местоживеенето им; бащата има право да осъществява контакт с децата и по всяко друго време, по взаимно съгласие на родителите; Н. Р. Н. е осъден да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител Р. З. К., месечна издръжка от по 162,50 лева.
Касационната жалба съдържа оплаквания за нищожност и вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като същото съдържало бланкетни мотиви и нарушавало правото на защита на страната. Освен това обжалваният акт бил неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Не бил отчетен моментът на узнаване на обстоятелствата от значение за оспорване на законността на процедурата по издаване на актовете за раждане, като се препятствала процесуалната възможност на страната за защита. Неправилно съдът не извършил проверка на заключението на почерковата експертиза и отказал да назначи повторна такава, въпреки възраженията на касатора. Експертизата била приета като единствено доказателство за истинност и законосъобразност на оспорените актове за раждане, без да се коментира изобщо процедурата по тяхното съставяне. Въпреки изложените във въззивната жалба оплаквания за нарушение на 146 ГПК, окръжният съд не дал на страната надлежни указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Едва с решението било посочено, че следва да се води иск по чл. 67 СК, като не били обсъдени твърденията за нарушение на процедурите, условията, реда и начина за издаване на процесните актове за раждане – твърдения, сочещи към различен иск от този по чл. 67 СК. Нямало как наличието на предвиден в закона иск за унищожаване на припознаването да ограничава възможността за проверка на истинността на акта за гражданско състояние. Поддържа се, че нито районният, нито окръжният съд са били ограничени в компетентността си да проверят дали е спазена процедурата по издаване на актовете за раждане, а в случай че считат, че са некомпететни – следвало да дадат указания на страната за уточнение или да отделят производството по иска и да го изпратят на компетентния съд. В противен случай страната се лишавала от право на защита и се стигало на до нарушение на чл. 2 ГПК, чл. 17 ГПК и чл. 34 ЗГР. Поддържа се, че процедурите по издаване на процесните актове за раждане са опорочени, като касаторът, сочен за баща, не е обявявал ражданията и не е представял съответни декларации за това пред длъжностни лица по гражданското състояние; че нито една от предходните инстанции не е издирила и приложила съответните правила и процедури, приложими към процеса по издаване на актове за раждане. Въззивният съд не обсъдил и възражението на страната, че в противоречие с чл. 164 ГПК първата инстанция не допуснала своевременно исканите от Н. свидетелски показания. Освен това се възразява, че определеният режим на лични отношения е на практика неосъществим, тъй като е определено същият да бъде упражняван само на територията на [населено място]. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК, и се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответницата Р. З. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. Г., възразява срещу допускането на касационното обжалване и излага становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С обжалваното решение, въз основа на заключението на почеркова експертиза, се приема, че всички оспорени от Н. подписи, положени на процесните документи, са на лицата, сочени за техни автори. За да кредитира експертното заключение, въззивният съд приема, че същото е пълно, подробно, ясно, категорично и обективно; при изготвянето му е използван богат сравнителен материал; вещото лице е констатирало достатъчно съвпадения между оспорените подписи и сравнителния материал, които обосновават извод за идентичност на автора на изследваните обекти и на сравнителния материал, както по отношение на подписите на Н., така и по отношение на подписите на двете длъжностни лица по гражданското състояние. За неоснователни са приети възраженията за необоснованост на експертното заключение, тъй като същите били голословни. Във връзка с оплакванията, че вещото лице не е обърнало внимание на разликите в подписите въззивният съд подчертава съдържащата се в заключението констатация, че подписите образци от Н. се изпълняват в много широка вариантност, поради което счита, че експертизата дава убедително обяснение за различията в подписите, полагани през различни интервали от време.
По делото се приема за безспорно установено, че страните са живели при условията на фактическо брачно съжителство, от което са родени децата Р., родено на ....... г., и Н., родено на ............ г.; грижи за тяхното възпитание са полагали както Н., така и неговите родители. Приема се, че съгласно чл. 67 СК припозналият може да поиска унищожаване на припознаването поради грешка, измама или заплашване в едногодишен срок от припознаването, респективно прекратяване на заплашването, като компетентен като първа инстанция е окръжният съд, а установените от закона срокове и подсъдност са императивни по своята същност, поради което е недопустимо припознаването да бъде оспорено пред некомпетентен съд след изтичане на преклузивните срокове и на различни от посочените в закона основания. За неоснователни се приемат твърденията за неправилно разпределена доказателствена тежест, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е приел, че доказателствената тежест пада върху страната, която оспорва документа (касатора). Освен това е посочено, че по реда на чл. 193 ГПК се проверява само истинността на документите, но не и дали са спазени процедурите по издаването на официалните свидетелстващи документи, поради което в настоящото производство не следва да се изследва дали е спазена процедурата за издаване на съответните актове за гражданско състояние.
По отношение на определения от първата инстанция режим на лични отношения се приема, че същият е съобразен с изискванията на закона и задължителната съдебна практика, с интересите на децата, съществуващото положение, отдалечеността на населените места, в които живеят децата и бащата; режимът осигурява възможност за нормално функционираща връзка между родителя и децата, за създаване на комфортна и хармонична емоционална и психологическа среда за децата, в която и двамата родители да имат активна роля в живота им. При определяне на дължимата издръжка са взети предвид обстоятелството, че децата живеят при своята майка, която полага фактическите грижи по тяхното отглеждане и възпитание, нуждите на децата и възможностите на родителите им, както и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК относно минималния размер на издръжката.
Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване, касационният съд приема следното:
Поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК е бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то е нищожно. Неоснователни са и твърденията за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, заявени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая не се констатира нарушение на диспозитивното начално, доколкото предходните инстанции са се произнесли в рамките на въведените от страните основания и петитум.
Касационният съд приема, че касационното обжалване на въззивното решение следва да допусне поради вероятността то да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба във връзка с необходимата обосновка на правния интерес от предявяване на насрещните отрицателни установителни искове с предмет оспорване истинността на съобщенията за раждане, декларациите за припознаване и актовете за раждане. Едва след разрешаването на този въпрос, при констатация за допустимост на въззивното решение, касационният съд би могъл да пристъпи към преценката на поставените в касационната жалба въпроси, касаещи същите тези искове, които обуславят и главния иск по чл. 127, ал. 2 СК. Тогава евентуално ще се разгледат и доводите на касатора за очевидна неправилност на обжалвания акт.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 454 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 59 от 13 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 297/2021 г. по описа на Окръжен съд Видин.
УКАЗВА на касатора Н. Р. Н. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 454 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представянето на доказателство за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: