Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 07.02.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№509 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. срещу решение №1706 от 07.04.2018 г. по гр.д.№4107/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 03.05.2017 г. по г.д.№18996/2014 г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. П. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. П. В., причинена при ПТП, настъпило на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението в посочената част е неправилно. Посочва се, че въззивният съд не е съобразил всички обективни критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а е отчел неотносими и неверни обстоятелства, които са без значение при определяне на паричната компенсация. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация – ЗД „Бул инс” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №591 от 25.10.2019 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на сина на ищцата. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е съобразил: 1. Близките отношения между майка и син, които са живеели в едно домакинство. 2. Възрастта на починалия /51 години/ и на майка му /81 години/, както и обстоятелството, че с напредване на възрастта на ищцата, тя все повече е разчитала на помощта и подкрепата на сина си във всяко едно отношение, като в този смисъл е достигнал до извод, че внезапната и неочаквана загуба за майката е довела до значителни негативни емоционални преживявания, които е търпяла и ще продължава да търпи за в бъдеще. Позовавайки се и на икономическите условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите й, въззивният съд е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 50 000 лв. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС. Според цитираните разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да обоснове значението им за размера на неимуществените вреди. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти и неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалия, съдържанието на съществувалата между него и майка му духовна и емоционална връзка /сочещо на силна привързаност и трайни емоционални връзки, между починалия и майка му/, интензитета и необратимия характер на понесените морални болки от внезапната и неочаквана загуба, страданията на ищцата, разчитаща на помощта и подкрепата на сина си /с когото са живеели в едно домакинство/ във всяко едно отношение, както и обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на вредите, настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, възлиза на сумата от 100 000 лв. В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено частично, като на касатора следва се присъди допълнително обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обжалваното решение, изменено с определение №142 от 16.01.2019 г. в частта за разноските, следва да бъде отменено и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски над сумата от 1 218 лв. В останалата обжалвана част въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.38 от ЗА ответникът по касация дължи на адвокат Я. П. Я. сумата от още 2 030 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред първата инстанция. Разноски по чл.38 от ЗА пред въззивния съд и пред ВКС не се следват, доколкото след влизане в сила на първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен до размер от сумата от 50 000 лв., ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 2000 лв., държавна такса за въззивното производство в размер на 1 000 лв. и държавна такса за производството пред ВКС в размер на 1 000 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1706 от 07.04.2018 г. по гр.д.№4107/2017 г. на САС, изменено с определение №142 от 16.01.2019 г. в частта за разноските, в частта му, с която е потвърдено решение от 03.05.2017 г. по г.д.№18996/2014 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. П. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. П. В., причинена при ПТП, настъпило на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски пред въззивния съд над сумата от 1 218 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД[ЕИК] да заплати на Т. П. П. [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата от 50 000 лв. /разлика от сумата от 50 000 до 100 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. П. В., причинена при ПТП, настъпило на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД ЕИК831830482да заплати на адвокат Я. П. Я. от САК и сумата от 2 030 лв., адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38 от ЗА пред първата инстанция. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ВКС, сумата от 1000 лв., държавна такса за касационната инстанция, по сметка на САС, сумата от 1000 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на СГС, сумата от 2000 лв., държавна такса пред първоинстанционния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1706 от 07.04.2018 г. по гр.д.№4107/2017 г. на САС, изменено с определение №142 от 16.01.2019 г. в частта за разноските, в частта му, с която е потвърдено решение от 03.05.2017 г. по гр.д.№18996/2014 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. П. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. П. В., причинена при ПТП, настъпило на 22.12.2013 г., ведно със законната лихва от 22.12.2013 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски пред въззивния съд в размер на 1 218 лв. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.