РЕШЕНИЕ № 104 гр. София, 03 юни 2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурор Ивайло Симов, разгледа докладваното от съдия МИТЕВА наказателно дело № 397/2021 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. И. И. за възобновяване на НОХД № 114/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич и за отмяна на постановената присъда. В искането са изложени доводи за наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че осъденият не е участвал в наказателния процес, тъй като е бил чужбина и не е бил уведомен за образуваното наказателно производство и за постановената присъда. Отправено е искане присъдата на Районен съд – Добрич да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Към искането за възобновяване е постъпило допълнение от адв. Д. С., назначен за служебен защитник на осъдения Д. И. И.. В допълнението се развиват доводи за наличие на основание за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 6 вр. чл. 423, ал. 6 НПК, тъй като в процедурата по Европейската заповед за арест, на основание на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието в Република България, е дадена такава гаранция. Отправено е и особено искане във връзка с липсата на нужните адекватни условия /според Европейските стандарти/ за изтърпяване на наказанието в Затвора – Белене. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането и допълнението по изложените в тях съображения. Наред с това акцентира, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл. 269 НПК. Изтъква, че обстоятелството, че осъденият се е намирал в чужбина е установено единствено по сведения на неговия баща, който не е приел представената призовка, а липсват други данни осъденият да е напуснал страната. Отново развива доводи, че са налице основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 6 вр. чл. 423, ал. 6 НПК. Осъденият Д. И. заявява, че не е бил разпитван, не е разписвал никакви документи и дори поради тази причина е напуснал страната. Изтъква, че от три месеца е задържан и все още не е получил документи по наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил привлечен лично и с участието на защитник в качеството на обвиняем и разпитан незабавно. При това положение според прокурора предвид разпоредбата на чл. 423 НПК, обвиняемият, респективно осъденият е знаел за обвинението и неоснователното му неявяване пред органите на съда, може да се счете за укриване от правосъдието. Представителят на ВКП счита, че ако се приеме, че са налице условията по последната алинея на чл. 423 НПК, то производството по делото следва да бъде възобновено на това основание, без да се бърка с основанието поч л. 422, ал. 1, т. 6 НПК. В последната си дума осъденият Д. И. моли делото да бъде възобновено, за да може да участва в него. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното. Искането за възобновяване с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, защото е направено от процесуално легитимиран субект и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 07.04.2021 г. (за дата на узнаване следва да се приеме постъпването му в местата за лишаване от свобода на територията на Република България), а искането за възобновяване е депозирано по пощата във ВКС на 14.04.2021 година. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 27/05.08.2020 г., постановена по НОХД № 114/2019 г., Районният съд – Добрич е признал подс. Д. И. И., ЕГН [ЕГН], роден в [населено място], българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, работи като строител, живущ на адрес [населено място], [улица] за ВИНОВЕН в това, че за времето от 17:00 часа на 26.03.2018 год. до 15:00 часа на 27.03.2018 год., в [населено място], в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - ПВЦ врата на маза към апартамент №/номер/, находящ се на [улица], ет. /етаж/ и чрез използване на техническо средство - метална шина, отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед марка „марка", модел „модел", с номер на рамата /номер/ на стойност 605 лв., 1 бр. багажник на стойност 65.00 лв. и 1 бр. заден калник на стойност 29.00 лв., всичко на обща стойност 699 лв. от владението на П. Г. П. от [населено място], без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а" от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е ОПРЕДЕЛИЛ наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години което да изтърпи при първоначален „строг режим" Осъдил е подс. Д. И. И. с ЕГН [ЕГН] с установена по делото самоличност да заплати сумата от 41.06 /четиридесет и един и шест/ лева по сметка на Първо РУП при ОД на МВР [населено място] за изготвената експертиза и сумата от 50 /петдесет / лева по сметката на ДРС за изслушвне на ексепртизата. Присъдата е влязла в сила на 21.08.2020 година. Процесуалното развитие на делото е следното. С постановление от 11.04.2018 г. по ДП № 324/2018 г. по описа на I РУ - Добрич Д. И. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК в присъствието на защитник. На същата дата, отново в присъствието на защитник, е бил разпитан, дал е обяснения, признал се е за виновен и изразил желание да сключи споразумение. Заявил е, че не желае да бъдат предявени материалите по разследването както на него, така и на защитника му. Последвало е ново привличане в присъствието на защитник с постановление от 09.05.2018 г. за престъпление по 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК. На същата дата обвиняемият Д. И. отново е бил разпитан в присъствието на защитник, отново се е признал за виновен и е изразил желание да сключи споразумение. Потвърдил е, че не желае да бъдат предявени материалите по разследването както на него, така и на защитника му. В протоколите за разпит осъденият е посочил адрес за призоваване [населено място], [улица]. Определена му е мярка за неотклонение подписка и Д. И. изрично е предупреден, че не следва да променя местоживеенето си. Нито в постановленията за привличане в качеството на обвиняем, нито в протоколите за разпит е отразено изявление на осъдения, че има евентуално намерение да търси препитание извън България. След приключване на разследването в Добричкия районен съд е внесен обвинителен акт срещу Д. И. И. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" НК, като обстоятелствата, описани в сезиращия съда документ, не се различават от посочените в постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Образувано е НОХД № № 114/2019 г. и разпоредителното заседание по делото е насрочено за 07.03.2019 година. На осъдения Д. И. е била изпратена призовка на посочения от него адрес, но той не е бил открит, а призовката е върната с отбелязване, че по данни на баща му – И. И., осъденият Д. И. се намира в /държава/. В призовката изрично е отбелязана възможността за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. В посоченото съдебно заседание осъденият не се е явил, не са посочени и уважителни причини за отсъствието му. Тъй като за разпоредителното заседание на 07.03.2019 г.. призовката за Д. И. е върната в цялост със забележка, че е напуснал адреса и е в Германия, районният съд е предприел действия по установяване на местонахождението му – събрал е информация, затова дали осъденият е напуснал пределите на страната и дали се намира в затворите и арестите на страната. По делото е постъпила справка от МВР – Областна Дирекция на МВР – Добрич, от която е видно, че Д. И. И. е напуснал пределите на страна на 31.05.2018 г. в 14, 38 часа през ГКПП – /населено място/ – /граничен пункт/ Липсват данни след тази дата да се завръщал в Република България. След получаване на тази информация, РС – Добрич в съдебно заседание на 15.05.2019 г. е обявил подс. Д. И. за „общодържавно издирване”. „Общодържавното издирване по отношение на подс. Д. И. е стартирало с телеграма № 2071/16.07.2018 година. Разглеждането на делото е отлагано в няколко съдебни заседания, като са изисквани стриктно справки за резултатите от издирването. След като се е убедила въз основа на представените докладни записки, че издирването е безрезултатно, първата инстанция е разгледала и решила делото в отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а” НПК. Както на досъдебната фаза на процеса, така и пред първата съдебна инстанция Д. И. е бил защитаван от служебния защитник, назначен още в досъдебното производство. При така установената фактология Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като собственоръчно е подписал постановленията за привличане в това процесуално качество, а непосредствено след това е бил и разпитан, като е дал обяснения, признал се за виновен, изразил е желание за сключване на споразумение и изрично е заявил, че не желае материалите от разследването да бъдат предявявани на него и неговия защитник. По този начин той е бил информиран за фактическите и правните параметри на обвинението, а съпоставката на последното постановление за привличане с обвинителния акт показва, че тези параметри не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. Ето защо не се подкрепя от материалите по делото твърдението на Д. И., че не е бил информиран за наличието на наказателно производство и за повдигнато обвинение по него. В същото време преди внасяне на делото с обвинителен акт в съда осъденият е напуснал адреса, който сам е посочил. Не е изпълнил и задължението си да уведоми ръководно-решаващия орган за новото си местопребиваване. По този начин Д. И. е демонстрирал ясно и недвусмислено своя отказ от правото си на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия. От своя страна първостепенният съд е предприел необходимите действия, за да гарантират правото на лично участие на Д. И. наказателния процес. Изискана е справка за пребиваването на лицето в местата за лишаване от свобода и за възможните му задгранични пътувания. Поискано е обявяване за общодържавното му издирване и съдът се е информирал относно предприетите издирвателни мероприятия и резултатите от тях. Едва след като се е убедил, че осъденият е напуснал адреса си и новото му местоживеене в чужбина е неизвестно и не е установено след щателно издирване, т. е., че по този начин Д. И. е демонстрирал нежеланието си да вземе лично участие в съдебната фаза на наказателния процес, съдът е дал ход на делото в негово отсъствие, но при участие на служебен защитник. Основание за възобновяване на наказателното производство не дава и служебно изисканата Европейска заповед за арест № Р – 167 от 10. 09.2020 година. Действително в същата е посочено, че при връчване на решението осъденият ще бъде уведомен за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, но само по себе си това не е достатъчно да предизвика претендираните от защитата процесуални последици. В случая българските съдебни власти в качеството им на органи на издаващата държава са поели единствено ангажимент за осигуряване на възможност за атакуване на съдебния акт, постановен в отсъствие на осъдения, каквато се явява процедурата по чл. 423 от НПК, но не и задължение за безусловно възобновяване на наказателното производство (в същия смисъл и Р. № 288/2016 год. по н. д. № 1144/2016 год. на I н. о.). В същото време отсъстват доказателства, че предаването на осъдения е поставено в зависимост от гаранции за повторно разглеждане на делото, изискани от изпълняващата и дадени от издаващата държава. Във връзка с особеното искане, относно условията в Затвора – Белене е наужно да се посочи, че касационната инстанция не разполага с данни условията в това пенитенциарно заведение да не съответстват на европейските стандарти, а и поначало това искане е извън предмета на настоящото производство. Предвид тези съображения искането на осъдения Д. И. И. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423 от НПК на осъдения Д. И. И. за възобновяване на НОХД № 114/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич и за отмяна на постановената присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: 1. 2.