Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 29.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 6309 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.4. ГПК. Образувано е по молба на А. С. А. за отмяна на влязло в сила решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 25786 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 55 с-в., с което са отхвърлени нейни искове с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 КТ и чл.128,т.2 КТ срещу [фирма], поради това, че с влязло в сила съдебно решение от 22.10.2014 г. по възз. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ - а възз. с-в., е признато за установено, че уговорката за срок на изпитване в трудовия и договор е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ. По основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК настоящият състав се е произнесъл с решение № 78 от 11.05.2016 г., с което молбата е оставена без уважение. Със същото решение производството по делото е спряно по основанието по чл.303,ал.1,т.4. ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, а в последствие след постановяване на решение по тълкувателното дело е възобновено с определение № 201 от 04.09.2017 г.. По основанието по чл.303,ал.1,т.4 ГПК: Молителката твърди, че със съдебното решение от 22.10.2014 г. по в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ - а възз. с-в е разрешен преюдициален по отношение законността на уволнението въпрос по различен начин от разрешението в решението, чиято отмяна иска поради това, че е неправилно. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] твърди в писмен отговор на молбата, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият състав се е произнесъл по допустимостта на молбата с отделно определение. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : Съдебно решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 25786 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 55 с-в., с което са отхвърлени исковете на А. А. срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 КТ и чл.128,т.2 КТ е влязло в сила на 09.01.2012 г., когато е постановено определение № 21 от същата дата по ч.гр.д. № 685 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба на А. А. срещу определение на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на А. А.. В исковата молба ищцата А. А. се е позовала на недействителността на уговорката за изпитване. В мотивите към решението съдът е приел, че в трудовия договор има уговорка за срок за изпитване, който започва да тече от датата на сключване на договора, която е 28.04.2010 г. Съдът е приел също, че от тази дата произтича право на работодателя да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение между страните по реда на чл.71,ал.1 КТ, което той е упражнил преди изтичането на срока по чл.70,ал.1 КТ, а преценката на работодателя по чл.71,ал.1 КТ не подлежи на съдебен контрол, поради което уволнението е законосъобразно, което обуславя неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, което предпоставя същия изход по обусловените искове с правна квалификация чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ. Т.е. съдът е приел уговорката за срок за изпитване за действителна. В откритото с.з. на 09.12.2010 г. по делото ищцата А. А. е предявила и иск по чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ срещу ответника [фирма] за прогласяване за недействителна на уговорката за срок на изпитване в трудовия и договор, който съдът не е приел за съвместно разглеждане, а е изпратил за образуване на отделно производство. След което е разгледал спора по същество и е постановил решението, чиято отмяна се иска. С влязло в сила на 27.07.2015 г. съдебно решение от 22.10.2014 г. по в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ - а възз. с-в., е признато за установено, че уговорката за срок на изпитване в трудовия договор, сключен между А. А. и [фирма] с дата 28.04.2010 г., е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ. Решението е влязло в сила с постановяване на определение № 847 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 764 /2015 г., на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване, В двете посочени влезли в сила съдебни решения е разрешен по различен начин правният въпрос за недействителността на уговорката за срок на изпитване в трудовия договор, сключен между страните по двете дела на 28.04.2010 г. В т.5 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.301,ал.1,т.4 във връзка с чл.307,ал.4 ГПК, е налице и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Следователно основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК е осъществено. В този случай съгласно чл.307,ал.4 ГПК съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да отмени неправилното решение. В мотивите на въззивно решение от 22.10.2014 г. по в. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ - а възз. с-в., е прието следното: Между А. С. А. и [фирма] не е имало сключен трудов договор преди 28.04.2010 г. поради липсата на изискуемата писмена форма, поради което искът за установяване на съществуването на трудово правоотношение за този период от време е неоснователен. А. А. обаче е изпълнявала същите задължения, които са поети и с по-късно подписания трудов договор (с дата 28.04.2010 г.) и понеже е престирала трудова сила, а не трудов резултат и предвид императивната норма на чл.1,ал.2 КТ, съгласно която отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, следва да се приеме, че отношенията между страните и преди сключването на трудовия договор са имали съдържанието на трудово правоотношение и правоотношението е следвало да се уреди като трудово и доколкото ищцата е престирала труд, следва, че е действала добросъвестно, поради което следва да се приложи законовата фикция, уредена в правната норма на чл.75,ал.1 КТ, като отношенията между страните до момента на обявяване на недействителността следва да се уреждат като при действителен трудов договор. След като А. А. е работила при ответника [фирма] преди формалното сключване на трудовия договор на 28.04.2010 г., следва да се приеме, че работодателят е проверил нейната годност да изпълнява възложените и трудови функции, поради което е недопустимо да сключва с нея трудов договор със срок за изпитване. Тази договорка в договора от 28.10.2010 г. противоречи на закона - чл.70,ал.1 и ал.5 КТ, поради което следва да се приеме, че е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ. Изводите, че А. А. е работила в магазина през март 2010 г. се основават само на показанията на само един свидетел – К. М., за който е отразено, че е на 20 г. (разпитът е извършен в о.с.з. на 25.09.2014 г.), който твърди, че я е виждал в магазина през 2009 г., когато бил (в) 9-ти или 10-ти клас. Виждал я в магазина повече от 10 пъти, към края на м. март я видял за първи път. Правните изводи на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 907 от 02.05.2011г. по гр.д. № 3725 /2008 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.290 ГПК (приложено и в касационната жалба на [фирма], в отговор на правен въпрос е прието следното: Изискването за писмена форма на трудовия договор е въведено като условие за съществуването на договора. Ако съществуването на трудов договор не е установено с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се приложат правилата на чл.74 и чл.75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл.74,ал.1 КТ е недействителен, но са неприложими когато такъв липсва. Следователно в случая правилото на чл.75 КТ не може да се приложи по отношение на отношения между страните преди 28.04.2010 г., когато за пръв път между тях е сключен трудов договор в писмена форма. За този период нито може да се приеме съществуването на недействителен трудов договор, нито, че работникът А. А. е действала добросъвестно при сключването му, нито, че отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор. От това следва, че не може да се приеме, че е било недопустимо сключването на 28.04.2010 г. на първия и единствен трудов договор между страните със срок за изпитване и че е неправилен изводът, че уговорката за изпитване в договора от 28.10.2010 г. противоречи на закона - на нормата на чл.70,ал.1 и ал.5 КТ, поради което е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ. Настоящият състав приема, че правилният извод е, че уговорката е действителна. Следователно решението, чиято отмяна се иска, е правилно, а решението от 22.10.2014 г. по възз. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ - а възз. с-в., е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 500 (петстотин) лева. Воден от изложеното съдът Р Е Ш И: На основание чл.307,ал.4 вр. чл.303,ал.1,т.4 ГПК отменя влязлото в сила съдебно решение от 22.10.2014 г. по възз. гр.д. № 16139 /2013 г. на СГС, г.о., ІІ - а възз. с-в., в частта, с която с него е признато за установено, че уговорката за срок за изпитване в трудовия договор, сключен на 28.04.2010 г. между А. С. А. и [фирма], е недействителна на основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ и вместо това постановява: Отхвърля иска на А. С. А. срещу [фирма] с правно основание чл.74,ал.4 вр. ал.1 КТ за установяване на недействителността на уговорка за срок за изпитване в трудовия договор, сключен на 28.04.2010 г между страните. Осъжда А. С. А. да заплати на [фирма] сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.