Р Е Ш Е Н И Е   №  479   София,  19 ноември  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на .....осемнадесети ноември....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АТАНАС ГЕБРЕВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 472 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. К. срещу решение № 102/ 25.05.2009 г. по внохд № 132/09 г. на Пловдивския апелативен съд с оплакване за явната му несправедливост. Иска се намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че наказанието е справедливо и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното:   С присъда № 5/ 10.03.2009 г. по нохд № 28/2009 г. Кърджалийският окръжен съд признал подсъдимия К за виновен в това, че на 19.11.2008 г., при условията на опасен рецидив извършил грабеж на вещи на стойност 1273.60 лв. от владението на Й. Д. и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б. А и Б, вр. чл.55 от НК го осъдил на четири години и десет месеца лишаване от свобода. С решението си Пловдивския апелативен съд изменил присъдата, като го оправдал по обвинението за грабеж на част от вещите. Потвърдил присъдата в останалата й част.   Оплакването по релевираното касационно основание не е подкрепено с доводи, което изключително затруднява настоящата инстанция при осъществяване на правомощията да извърши преценка на справедливостта на решението. Пловдивският апелативен съд е извършил проверка на първоинстанционната присъда и е изложил подробни аргументи защо не възприема оплакването за завишеност на наложеното наказание. Този съдебен състав също счита, че наказанието е правилно индивидуализирано по размер, в рамките по чл.55 от НК, както изисква разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК. Отчетени са всички значими релевантни обстоятелства. В полза на подсъдимия е съобразено изразеното съжаление за стореното, като обаче не е подценена високата степен на обществената му опасност, изводима от утежненото съдебно минало /извън осъжданията, обосноваващи правната квалификация/ и лошите данни за личността му. Правилен е извода, че начинът на извършване на деянието, интензивността на упражненото насилие спрямо пострадалия и употребата на хладно оръжие разкриват завишена степен на обществена опасност на конкретното престъпление. Затова Върховният касационен съд не намира основание за намаляване на наказанието, което е справедливо по размер и в състояние да изпълни целите по чл.36 от НК. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/ 25.05.2009 г. по внохд № 132/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: