Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 12.12.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2719/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба вх.№ 2616/13.04.2017 г.от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. И. Б., чрез процесуален представител адв. М. М., срещу решение от 15.12.2016 г. на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 13 /2016 г. С него на жалбоподателя на основание чл.68 ал.1 т.1 ЗЧСИ е наложено наказание порицание за извършени нарушения по чл.436 ал.3 и чл.78 ГПК и на чл.46 от и чл.53 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на закона.Поддържа, че жалбата подадена от заинтересованото лице е оттеглена и вече не е налице годен юридически факт за иницииране на дисциплинарно производство от Съвета на КЧСИ. Излага довод, че позоваването в обжалваното решение на чл.46 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители /ЕКЧСИ/ е неправилно, тъй като нарушаването му не води до дисциплинарна отговорност, доколкото няма нарочна законова санкция за това. Застъпва становище, че не е задължен служебно да следи дали заплатеното адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителен процес е прекомерно. Намира, че дори да е налице нарушение на чл.436 ал.3 ГПК , то е малозначително. С оглед твърдението за нарушение по чл.53 от ЕКЧСИ и чл.78 ал.1 ГПК счита, че то е поправено с разпореждане от 19.10.2015 г. и че не са били предприети същински действия по изпълнение на процесното вземане, съответно не са засегнати правата и интересите на страните по изпълнението или трети лица.Отправя искане за отмяна решението на дисциплинарната комисия и отхвърляне на искането да му бъде наложено дисциплинарно наказание.Претендира разноски. К. на частните съдебни изпълнители чрез юрисконсулт А. Д. в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбата.Претендира разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Производството спрямо министъра на правосъдието е прекратено. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законовия срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. За да постанови обжалваното решение състав на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е приел, че жалбоподателят е образувал изпълнително дело №20158380405115 въз основа на подадена от М. Й. И., чрез пълномощник адв.Т. Г. молба от 09.06.2015 г., на основание издаден изпълнителен лист, съгласно който длъжникът [фирма] е осъден да му заплати сумата 243 900 лв. заемна сума по договор за заем, ведно със законната лихва от 29.05.2013 г. до окончателното плащане, 24 390 лв. възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от 29.05.2013 г. до окончателното плащане, 116 975 лв. неустойка за забава в периода 20.03.2012 г.-29.05.2013 г.,ведно със законната лихва от 29.05.2013 г. до окончателното плащане. В молбата е направено искане за присъждане на таксите и разноските по изпълнителното дело, включително адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер на 13 000 лв. Към нея е приложено пълномощно за упълномощаване на адв.Т. Г., което не съдържа данни за заплатено адвокатско възнаграждение. На 15.06.2015 г. е постъпила нова молба от взискателя, с която е поискал да бъдат прекратени всички пълномощия на адвокати и други лица по изпълнителното дело. Покана за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 24.06.2015 г. На 29.06.2015 г. от него е постъпила жалба по чл. 435 ал.2 ГПК срещу постановлението за разноските по изпълнителното дело с оплакване, че липсва доказателство да е заплатен адвокатски хонорар и алтернативно искане за намаляването му поради прекомерност. На 06.07.2015 г. производството по изпълнителното дело е спряно на основание чл.432 т.4 ГПК на основание определение по гр.д.№1954/2015 г. на ВКС за спиране по чл.282 ал.2 ГПК. На 28.07.2015 г. на взискателя е изпратена жалбата на длъжника за становище по чл.436 ал.3 ГПК. На 17.08.2015 г. е подадено възражение от взискателя срещу жалбата . На 14.10.2015 г. длъжникът е подал жалби до министъра на правосъдието и до К. на ЧСИ, съдържащи оплаквания, че ЧСИ не е изпратил своевременно жалбата му по чл. 435 ал.2 ГПК срещу постановлението за разноските на компетентния съд. С разпореждане от 19.10.2015 г. жалбоподателят е отменил същото в частта относно адвокатския хонорар. С разпореждане от 11.11.2015 г. е намалил размера на таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ поради намаляване материалния интерес по делото. С молба от 21.10.2015 г. длъжникът е оттеглил подадените жалби до контролните органи във връзка с постановеното разпореждане. С молба от 06.11.2015 г. до Съвета на КЧСИ длъжникът е изразил становище , че не желае произнасяне по подадената жалба, която е оттеглена. При тези факти съставът на дисциплинарната комисия е направил изводи, че от жалбоподателя са извършени нарушения по чл.436 ал.3 ГПК и по чл.46 от Етичния кодекс, тъй като не е изпратил в разумно кратък срок подадената от длъжника жалба по чл.435 ал.2 ГПК на компетентния съд. Приел е също, че е нарушен и чл.53 от ЕКЧСИ, тъй като жалбоподателят е приел искане разноски, за които липсват доказателства да са заплатени, като е действал в противоречие с приетото в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК-т.1. Приел е също така,че оттеглените от длъжника жалби до контролните органи и изразеното от него становище пред дисциплинарната комисия, че няма никакви претенции към жалбоподателя, не е пречка за произнасяне по допуснатите нарушения.Намерил е, че подадените от длъжника жалби до контролните органи без да са основание за образуване на дисциплинарно производство, са начин за уведомяване на компетентните органи за допуснатите нарушения. По делото е установено още и че с постановление от 25.09.2017 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК, тъй като с окончателно решение по гр.д.№2413/2015 г. на ВКС,ІІ т.о. исковете срещу длъжника са отхвърлени. С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд ,състав на ІІІ г.о. намира, че жалбата, предмет на настоящото дело, е основателна. Действително подадената от длъжника жалба по чл. 435 ал.2 ГПК срещу приемането на искане за разноски не е администрирана своевременно и неправилно е включено искане за разноски, плащането на които не е доказано, т.е. жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е образувано дисциплинарното производство.Неоснователно е становището, че с §2 ПЗР на ЕКЧСИ недопустимо е допълнена законова норма без да е налице овластяване за това от закона. Съгласно чл.67 ЗЧСИ дисциплинарна отговорност се носи за виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на камарата. В преамбюлната част на ЕКЧСИ е отразено, че е приет от частните съдебни изпълнители като неразделна част от Устава на КЧСИ. В компетентност на общото събрание на частните съдебни изпълнители е приемането както на Устава, така и на неговите съставни части, включително Етичния кодекс.Така законовата санкция на чл.67 ЗЧСИ индиректно включва и ЕКЧСИ. Неоснователно е становището, че оттеглянето на жалбите на длъжника до министъра на правосъдието и до Съвета на КЧСИ десезира дисциплинарната комисия при КЧСИ. Тези жалби имат характера на източник на данни за извършените нарушения и въз основа на тях е изготвено решение на Съвета на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство.Именно то е сезиращият дисциплинарната комисия акт, а не подадените от длъжника жалби до контролиращите органи съгласно чл.70 ал.1 ЗЧСИ. Поради това не може да се възприеме позицията на жалбоподателя, че наказващият орган е бил десезиран. В случай на оттегляне на жалбата по чл. 435 ал.2 ГПК с обратна сила отпадат допуснатите нарушения при администрирането й , но това не е сторено. От жалбоподателя обаче са предприети процесуални действия, в резултат на които тя е останала без правен интерес. Издадени са разпореждания, с които извършените нарушения са поправени и е изразена пълна удовлетвореност от длъжника от тези актове. Освен това от 06.07.2015 г. производството по изпълнителното дело е било спряно и поради забраната за извършване на същински процесуални действия по него не е съществувала опасност за възникване на вредни последици за длъжника . Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че нарушенията представляват маловажен случай и не следва да бъдат санкционирани с дисциплинарно наказание. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство, които са установени с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за плащането им в брой. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение от 15.12.2016 г. по дисциплинарно дело № 13/2016 г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 е наложено наказание порицание и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№771/30.03.2016 г. на Съвета на КЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. И. Б. ,рег.№838, за извършени нарушения по чл. 436 ал.3 и чл.78 ГПК и на чл.46 и чл. 53 от ЕКЧСИ. ОСЪЖДА К. на частните съдебни изпълнители да заплати на М. И. Б. сумата 500/петстотин/ лв. разноски . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: